През 2023 г. броят на патентните заявки от български академични институции като Българската академия на науките (БАН) и висшите училища надвишава този на подадените от юридически и физически лица. В това отношение показателите на страната ни са по-високи от тези в Европа – заявките от университети и БАН у нас представляват 35 на сто от всички, докато в Европа те са 8 на сто (по данни на официалния Патентен индекс за 2023 г.). Това съобщи в интервю за БТА новият председател на Патентното ведомство на България Оля Димитрова, потърсена по повод днешния Световен ден на интелектуалната собственост.
Приоритетите ми ще бъдат насочени към удовлетворяване потребностите на бизнеса и потребителите на системата за закрила на индустриалната собственост, каза председателят на Патентното ведомство и увери, че ще положи усилия в краткосрочен план в експертизата на Ведомството да бъде постигнат баланс между навременно и качествено предоставяне на услугите.
През 2023 г. в Патентното ведомство са постъпили общо 546 броя заявки за патенти за изобретения и за регистрация на полезни модели, като 197 броя от тях са за патент за изобретение, а 349 броя са за регистрация на полезни модели, съобщи Димитрова. Общият брой на подадените заявки за тези два вида обекти на индустриалната собственост се е увеличил спрямо предходната 2022 г., като в процентно изражение ръстът възлиза на 30 на сто.
Запазва се тенденцията от предходната година, където се наблюдава превес на интереса към подаване на заявки за регистрация на полезен модел спрямо заявките за патент за изобретение.
За момента тенденциите в заявителската активност за 2024 г. показват значителен ръст в броя заявки за полезните модели – 184, в сравнение с 2023 г. – те са били само 59 броя, посочи Димитрова. Патентната активност остава устойчива, като очакванията са резултатите на годишна база също да растат, допълни тя.
През 2023 г. във Ведомството са постъпили 3556 броя заявки за национална регистрация на марки (през 2022 г. – 3502), от тях 3144 броя са от български и 412 броя – от чужди заявители.
Заявителската активност за промишлен дизайни бележи ръст спрямо предходната година. Увеличението в броя на подадените заявки за промишлени дизайни по национален ред спрямо 2022 г. е почти 13 на сто, каза председателят на Патентното ведомство. Тя отбеляза, че високият заявителски интерес при марките е естествена тенденция, предвид това че бизнесът в България приоритетно е най-активен в сектора на услугите.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Димитрова, близо 20 години от професионалната Ви кариера са преминали в Патентното ведомство, където сте заемали различни длъжности, включително директор на дирекция „Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни“. Какви ще са приоритетите в работата Ви като председател на Патентното ведомство и кои са най-неотложните задачи, с които първо ще се заемете? Ще правите ли ревизия на дейността на Патентното ведомство?
– Приоритетите ми ще бъдат насочени към удовлетворяване потребностите на бизнеса и потребителите на системата за закрила на индустриалната собственост, като ви уверявам, че ще положа усилия в краткосрочен план в експертизата на Ведомството да постигнем баланс между навременно и качествено предоставяне на услугите. Като човек с дългогодишен опит в институцията, осъзнавам, че приемствеността е от изключителна важност за устойчиво развитие. В този смисъл, за мен екипната работа и добрата комуникация ще бъдат водещи.
По отношение на неотложните задачи, бих искала първо да се запозная със сегашното състояние на Патентното ведомство, за да дефинирам областите, в които е необходима оптимизация, в полза както външните потребители, така и на служителите.
Всичко, което бих предприела като председател на Патентното ведомство, ще е в рамките на закона и с цел подобряване на работните процеси.
Какво показват данните за броя на заявките от България за получаване на европейски патент според Патентния индекс за 2023 г., както и какви са данните от началото на тази година? Каква е тенденцията на годишна база? В кой сегмент е най-отчетлив растежът и къде има спад? Какви са причините за това?
– Според данните на патентния индекс на ЕПВ (Европейското патентно ведомств) за 2023 г., броят на заявките за европейски патент (199 275 заявки) се е увеличил с 2,9 на сто спрямо предходната година. В осем от 10-те най-активни области на техниката е отбелязан най-значителен ръст, като най-забележим растеж отбелязват електротехника, енергетика (+12,2 на сто), цифровите комуникации (+8,6 на сто) и биотехнологиите (+5,9 на сто).
Не са оповестени конкретни данни за подадените от български заявители заявки за издаване на европейски патент за 2023 г., но е полезно да напомним, че за 2022 г. броят на подадените искания за европейски патент от български заявители възлиза на 171, като се наблюдава спад спрямо предходния отчетен период с 21,6 на сто. Наблюдаваният отрицателен резултат в известна степен със сигурност се дължи на пандемичната ситуация в глобален аспект.
Кои държави регистрират най-динамичен растеж и къде е мястото на България?
– Връзката между бизнес и наука е ключова за определяне развитието на иновациите и икономическия растеж в днешния бързо променящ се технологичен свят. Според Глобалния индекс на иновациите за 2023 г. България се нарежда на 38-о място сред 132 икономики. Страната ни заема 3-тата позиция сред 33 икономики със среден и висок доход. През тази година България е на 45-о място по отношение на приноса в иновациите, което е изкачване в класацията спрямо предходната 2022 година.
Независимо че България не е сред 10-те най-активни държави с патентна активност, не може да не се отчете ролята на Патентното ведомство като ключова за популяризиране значението на индустриалната собственост в създаването и ръководенето на един бизнес. Един от основните фактори за постигане на икономическа устойчивост и търсене на предимствата от защита правата на индустриална собственост е по-добрата осведоменост за ползите от нея.
Петте държави с най-висока патентна активност за 2023 г. са САЩ, Германия, Япония, Китай и Република Корея. Около 43 на сто от общите заявки идват от компании и изобретатели от 39-те държави членки на Европейската патентна организация, на която е член и България, докато 57 на сто произхождат от страни извън Европа.
Как се разпределят заявките по области и каква е тенденцията – лидиращи и изоставащи?
– У нас най-голям дял отново имат заявките за патент за изобретения в областта на електротехниката и електрониката – около 41 на сто от всички подадени заявки. Следват заявките в областта на машиностроенето и строителството с 32 на сто и в областта на химията и биотехнологиите с 27 на сто. На Европейско ниво най-голям е делът на заявките от индустриите на дигиталните комуникации (с годишен ръст от 8,6 на сто), медицинските и компютърните технологии. Идентично с България, патент се търси и в сферата на електротехниката – заявките там растат с 12,2 на сто на годишна база. Биотехнологиите стават все по-интересни за Европа – броят заявки за патент нараства с 5,9 на сто за година.
Кои фирми попадат в топ 5 на компаниите с най-много подадени заявки за Европейски патенти и от кой бранш са?
– Huawei отново заема водеща позиция сред заявителите в Европейското патентно ведомство, като представлява една четвърт от заявките от НР Китай, следвана от Samsung и LG, отчитайки две трети от заявките от Република Корея. Челната петица се допълва от Qualcomm и Ericsson. Като цяло в челната десетка влизат четири компании от Европа, две от Корея, две от САЩ и по една от Китай и Япония. Междувременно почти една на всеки четири заявки за патент за изобретение от Европа е подадена от отделен изобретател или малко или средно предприятие. Делът на заявките от европейски университети и публични изследователски организации се е увеличил леко до 8 на сто.
По отношение на заявителската активност в България интересна тенденция е фактът, че през 2023 г. броят на патентните заявки от български академични институции като Българската академия на науките (БАН) и висшите училища надвишава този на подадените от юридически и физически лица. В това отношение показателите на страната ни са по-високи от тези в Европа – заявките от университети и БАН у нас представляват 35 на сто от всички, докато в Европа те са 8 на сто (по данни на официалния Патентен индекс за 2023 г.)
Колко са били заявките за изобретения през 2023 г. и от началото на годината? Моля за сравнение с предходната година, както и за данни от началото на тази година. Как бихте коментирали тенденцията? В какви области са най-много заявените патенти за изобретения и за каква тенденция говори това?
– През 2023 г. в Патентното ведомство са постъпили общо 546 броя заявки за патенти за изобретения и за регистрация на полезни модели, като 197 броя от тях са за патент за изобретение, а 349 броя са за регистрация на полезни модели. Общият брой на подадените заявки за тези два вида обекти на индустриалната собственост се е увеличил спрямо предходната 2022 г., като в процентно изражение ръстът възлиза на 30 на сто.
Запазва се тенденцията от предходната година, където се наблюдава превес на интереса към подаване на заявки за регистрация на полезен модел спрямо заявките за патент за изобретение.
За момента тенденциите в заявителската активност за 2024 г. показват значителен ръст в броя заявки за полезните модели – 184 броя, като в сравнение с 2023 г. – те са били само 59 броя. Патентната активност остава устойчива, като очакванията са резултатите на годишна база също да растат.
Каква е заявителска активност при марките и промишления дизайн – 2023 спрямо 2022 и от началото на годината и в кои сектори?
– През 2023 г. във Ведомството са постъпили 3556 броя заявки за национална регистрация на марки (през 2022 г. – 3502), от тях 3144 броя са от български и 412 броя – от чужди заявители.
Заявителската активност за промишлен дизайни бележи ръст спрямо предходната година. Увеличението в броя на подадените заявки за промишлени дизайни по национален ред спрямо 2022 г. е почти 13 на сто.
Високият заявителски интерес при марките е естествена тенденция, предвид това че бизнесът в България приоритетно е най-активен в сектора на услугите.
* * *
Оля Димитрова е завършила Висшия химикотехнологически институт – София като инженер-химик, с допълнителна професионална квалификация към Технически университет – София по правна закрила на интелектуалната собственост.
Близо 20 години от професионалната кариера на Оля Димитрова са преминали в Патентното ведомство, където започва работа като младши експерт, преминава през различни нива на патентната експертиза, включително директор на дирекция „Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни“ (2014 -2022 г.). Тя притежава богат опит в областта на правната закрила на обектите на индустриална собственост.
Владее английски език.
* * *
Интервюто с новия председател на Патентното ведомство на България Оля Димитрова е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика „Създадено в България“ всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в „Златната книга на Патентното ведомство“ българи, така и дейността на Патентното ведомство.
