На Велики четвъртък се споменава Тайната вечеря, където Христос даде новата заповед за любовта към всички и предупреди учениците си, че ще бъде предаден.
Учениците се объркаха и попитаха кой ще го предаде. И Юда зададе въпрос, на който Христос отговори толкова тихо, че другите не го чуха. Юда стана, излезе и те мислят, че отива да купува нещо, тъй като бил ковчежник. След вечерята Христос отиде с апостолите си в Гетсиманската градина, където се молеше докато предателят дойде.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утреня на Велики петък, когато се прочитат така наречените Дванадесет евангелия, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещениците изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки вернически християн бива помазан с масло за здраве.
Великденските обичаи
Според обичая, великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или във Велика събота преди празника. Велики четвъртък се подновява квасът и се меси тестото за великденските хлябове. Те имат различни имена като великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено са украсени с нечетен брой червени или бели яйца и тесто около тях. Жените правят и по-малки великденски хлебчета с червено яйце в средата, които се дават на първия гост, кръстниците и роднини.
От древни времена много култури свързват яйцето с Вселената. Например персите смятали, че Земята е излезла от гигантско яйце. Много народи гледали яйцето като символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. С идването на християнството то станало символ на раждането на човека от природата. Червените яйца символизират Христовата кръв.
Първото яйце трябва да бъде боядисано в червено. С него се чертае кръст на челото на децата, след това на всички в семейството. Това яйце се пази отделно и се сменя с миналогодишното, което цялата година е било в къщата – за здраве, радост и късмет на семейството. Яйцето се излага някъде на видно място, за да не се счупи и да донесе късмет. Следващото яйце също е червено – се оставя в църквата в събота вечерта след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на следващия ден.
Рисуване с восък – най-старата и традиционна техника за боядисване на яйца
Съществуват много техники за боядисване на великденските яйца, но една от най-популярните тук е обагрянето на яйцата с восък. Тази техника е една от старите традиционни методи и предлага голямо разнообразие при орнаментите. Основна за нея е употребата на разтопен чист пчелен восък, който се използва за рисуване с помощта на специален уред-писалка. Важно е да се използва чист пчелен восък, който се предлага от пчеларите на пазара. Чистият восък е меденожълт на цвят. Подготовката му включва стопяване в плитък съд, прецеждане за отстраняване на примеси и нарязване на тънки фитилчета за поставяне в писалката.
Восъкът може да се държи стопен по време на работа, без да пуши или прегаря. За черни контури восъкът може да се оцвети с боров катран или сажди. Това може да се замени с маслени бои за рисуване. Освен черно, восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, червено, кафяво, охра, зелено и други цветове. В българската традиция уредът за изписване с восък е писалката. Подобно на писалка могат да се използват игли, клечки, сламки или перца.
Произход на великденското яйце
Произходът на великденското яйце все още е тайна за хронолозите и етнолозите. Новите изследвания показват, че първите боядисани яйца са открити в Египет и датират от 2000 г. пр.н.е. Тези яйца имали гравирани орнаменти и отново са свързани с Възкресението и отвъдният свят. Затова се смята, че традицията за боядисване е възникнала още в древността, но след преминаването на християнството детайлите са били асоциирани с живота и възкресението на Исус Христос.
Първото декорирано яйце, открито на нашите земи, е от римската епоха или IV-III век пр.н.е. и е украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са намерени и на погребения от XI-XII век в западните славянски земи.
Въпреки споровете за началото на традицията, едно е сигурно – всяко боядисано яйце символизира възкресението, живота и любовта и носи послание за здраве, дълголетие, късмет и благоденствие.
