На тази дата през 1946 година бившият министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил произнася във Фулън, САЩ знаменитата си реч, с която описва ситуацията в следвоенна Европа.
„От гр. Шчечин в Балтийското море до Триест в Адриатическото, над континента е спусната една желязна завеса.
Зад тази завеса са останали столиците на много стари държави в Източна Европа: Варшава, Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София.
Всички тези прочути градове и населението на страните им cе намират в съветската част, и те всички в една или друга форма са подложени не само на съветското влияние, но и на един голям и увеличаващ се контрол от Москва“, се посочва в речта на Чърчил, която е публикувана от БТА на следващия ден – 6 март 1946 година.
Бившият британски премиер произнася известната реч в Уестминстърския колеж във Фулън, и с нея се свързва началото на Студената война, припомня агенцията.
Цялата реч е посветена на тогавашната международна обстановка. С нея той прави популярен термина „желязна завеса“, макар че метафората е използвана и преди това – например от Василий Розанов в книгата му „Апокалипсисът на нашето време“ (1918 г.), а по-късно и от Гьобелс (Das Jahr 2000,” Das Reich, 25 February 1945).
Във Фултън Чърчил говори за желанието на СССР да разпространи безгранично своята „мощ и доктрина“ и в тази връзка призовава Великобритания и САЩ „неуморно и безстрашно“ да прокарват принципите на свобода и човешки права.
По-късно от британското правителство заявяват, че позицията на Чърчел е негово собствено мнение.
В същото време американският президент Труман отказва да прави коментари на речта на Чърчил. Той заявил, че „когато удобният момент за това се представи“, той ще изкаже мнението си във връзка с предложението на г-н Чърчил за военен съюз между Съединените щати и Великобритания.
В отговор на речта на Чърчил във в. „Правда“ се появява интервю на Сталин. То е с дата 14 март 1947 година. В него той изказва тезата, че не е вярно твърдението на бившия британски премиер за това, че Москва оказва влияние върху посочените от него източноевропейски столици.
В същото време задава и въпроса какво лошо има в това в тези държави да има „лоялни“ на Съветския съюз правителства.
„Германците нахълтаха в СССР през Финландия, Полша, Румъния, България и Унгария. Германците можеха да нахлуят в СССР през тези страни, защото в тях съществуваха тогава правителства, враждебни на Съветския съюз. (…) Налага се въпросът: какво чудно има в това, че Съветският съюз, желаейки да се обезпечи за в бъдеще, се стреми да постигне, щото в тези страни да има правителства, чието отношение към Съветския съюз да бъде лоялно?“, пита съветският лидер.
Сталин оценява речта на Чърчил като „опасен акт, който цели да посее“ раздор между съюзените държави да направи сътрудничеството им трудно.
Трагедията на г-н Чърчил е, че той, в качеството си на закостенял тип, не може да разбере тази проста и очевидна истина. Безспорно ориентацията на г-н Чърчил е ориентация към война, позив за война срещу СССР, казва Сталин.
„Г-н Чърчил претендира, че „Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ, София, всички тези прочути градове и населението в техните области се намират в съветската сфера и са подложени под една или друга форма не само на съветско влияние, но и на все по-нарастващия контрол на Москва“. Г-н Чърчил окачествява всичко това, като безгранични “експанзивни тенденции “ на Съветския съюз. Не би било трудно да се докаже, че г-н Чърчил клевети грубо и безскрупулно както Москва, така и споменатите държави, съседи на СССР“, заявява още той.
