В сряда Международният валутен фонд призова страните да ограничат фискалните разходи и да възстановят буферите си, но каза, че това може да се окаже трудно в годината на най-значимите и големи избори в света, съобщава Ройтерс.
Рекордните 88 държави, в които живее повече от половината от световното население, са провели или ще проведат национални избори през 2024 г., каза МВФ, отбелязвайки, че
правителствата са склонни да харчат повече и да облагат с по-малко данъци по време на изборни години.
„Най-острият риск за публичните финанси възниква от рекордния брой избори, провеждащи се през 2024 година, която е определена като „Голямата изборна година“, посочи МВФ в блога си по отношение на новата публикация „Фискален монитор“, пише БНР.
Съединените щати ще проведат своите президентски избори през ноември, докато избирателите в Индия ще започнат да гласуват по-късно този месец.
Тайван, Португалия, Русия и Турция вече проведоха избори.
МВФ каза, че превишаването на бюджета е често явление в годините на избори,
риск, засилен от увеличеното търсене на социални разходи.
В последния доклад на фонда се казва, че дефицитите в изборните години са имали тенденция да надвишават прогнозите с 0,4 процентни пункта от БВП в сравнение с годините без избори.
Забавящите се перспективи за растеж и все още високите лихвени проценти допълнително ще ограничат фискалното пространство в повечето икономики, се казва още в доклада.
Вчера МВФ представи последния доклад „Световни икономически перспективи“, в който посочи, че
световната икономика е настроена за още една година на бавен, но стабилен растеж,
като прогнозира нарастване на глобалния реален БВП с 3,2% през 2024 г. и отново с 3,2% през 2025 г., запазвайки същия темп от 2023 г.
Днес фондът заяви, че глобалните икономически перспективи са се подобрили през последните шест месеца, но много страни все още се борят с висок дълг и фискален дефицит предвид високите лихвени проценти и неясните средносрочни перспективи за растеж.
Развитите икономики, с изключение на САЩ, все още харчат с 3 процентни пункта повече, отколкото преди пандемията от Covid-19, докато нововъзникващите пазарни икономики, с изключение на Китай, харчат с 2 процентни пункта повече, се казва в доклада, цитиран от Ройтерс.
Глобалният държавен дълг междувременно достигна до 93% от БВП през 2023 г.
или с около 9 процентни пункта над нивото отпреди коронавирусната пандемия. Това повишение беше водено от САЩ и Китай, където дългът нарасна съответно с повече от 2 и 6 процентни пункта.
МВФ отбеляза, че страните трябва да отменят някои мерки за подкрепа, въведени по време на пандемията, и да възстановят фискалните буфери, особено в случаите, когато суверенните рискове са високи.
„Правителствата трябва незабавно да премахнат наследството от фискалната политика от ерата на кризата, включително енергийните субсидии, и да продължат реформите за ограничаване на нарастващите разходи, като същевременно защитават най-уязвимите“, се казва в новия доклад.
Според МВФ развитите икономики със застаряващо население трябва да реформират здравните и пенсионните програми, за да овладеят натиска върху разходите. Те също така биха могли да увеличат приходите, като се насочат към свръхпечалбите като част от системата за корпоративно данъчно облагане, се казва в съобщението на глобалния кредитор.
Нововъзникващите пазарни икономики и развиващите се икономики биха могли да увеличат данъчните приходи чрез подобряване на данъчните си системи, разширяване на данъчните им основи и укрепване на институционалния капацитет, като всичко това би добавило 9% от БВП, каза МВФ.
МВФ подчерта, че без решителни усилия за намаляване на дефицитите, публичният дълг ще продължи да нараства в много страни, като глобалният публичен дълг се очаква да достигне 99% от БВП до 2029 г. Увеличението ще се дължи най-вече на Китай и Съединените щати, където публичният дълг се очаква да надмине историческите върхове.
