Начало Водещи Микола Балтажи: Русия погазва брутално човешките права в Крим

Микола Балтажи: Русия погазва брутално човешките права в Крим

1270
Микола Балтажи
Микола Балтажи е роден на 27 април 1956 година, с.Петровск, Тарутински район, Одеска област.
През 1979 година завършва Киевския държавен университет «Т.Г.Шевченко», специалист по международни отношения, асистент-преводач от немски и български език; кандидат на историческите науки; старши научен сътрудник.
Бил е завеждащ отдела за политически анализ и международна информация в Главното управление по въпросите за външната политика към Администрацията на Президента на Украйна и заместник началник на Трето териториално управление и завеждащ отдела за страните от Централна и Източна Европа към МВнР на Украйна.
Голяма част от дипломатическата си кариера прекарва в Германия, както и страните от Централна и Източна Европа. 
В момента Микола Балтажи е посланик на Украйна в България.

 

Г-н Балтажи, Г-7 обмисля да наложи нови санкции на Русия заради действията й спрямо Украйна. Каква е информацията Ви относно това, което се случва в Крим в момента?

Всяко едно решение, което се приема от страна на Европейската демократична общност в посока на засилване на санкциите срещу руската окупация и военната агресия срещу Украйна e правилнo. Това е един адекватен отговор на реалната ситуация и той е следствие на агресивното и арогантно поведение от страна на Руската федерация и то не само срещу Украйна, а както виждате и срещу целия цивилизован свят. Санкциите продължават и те трябва да бъдат продължени, защото де факто Русия окупира Крим чрез спецоперация, която беше проведена и призната от страна на Путин. Той лично я е ръководил и чрез този срамен „референдум” той присъедини полуострова към Руската федерация.

Има редица международни документи, преди всичко и три резолюции на Общото събрание на ООН, където Русия се квалифицира като държава агресор и в които ясно се отбелязва, че Крим е част от Украйна. Неслучайно украинското правителство и украинската власт държат на мирното връщане и деокупация на Крим. Военният конфликт с Русия не е пътят, по който ние трябва да вървим. Това го разбираме както ние, така и световната общност.

Ние предложихме да бъдат въведени освен тези санкции, които съществуват в момента, още нови срещу онези хора, които бяха въвлечени в незаконните избори на президента на Руската федерация във временно окупирания Крим. Според нас не може в окупираната част на Украйна да се избира президент на чужда държава. Там може да се избира само президент на Украйна. Въпросът за нови санкции е на масата и се обсъжда от ЕК и от държавите-членки. Усилията, които се предприемат от страна на ЕС, на САЩ, на формати като Г-7 и други, са изключително важни и това е отговорът на световната общност. Тя не може да се съгласи с арогантното поведение на Руската федерация и това е един мощен сигнал към кремълското ръководство да се завърне в лоното на международното право и да уважава правата на своите съседи.

Има ли военни действия в момента в Крим? Преди известно време имаше информация, че се преместват руски части там.

Там няма военни действия, но има други обезпокоителни фактори. Русия вече превърна Крим във военна база, където се натрупват въоръжение и войски и откъдето се заплашва не само Украйна, но и целият Черноморски регион и Европа като цяло.

Освен това във временно окупирания Крим има примери за брутално нарушаване на правата на човека. Имам предвид преди всичко правата на кримските татари, които са единственото коренно население там. Нарушават се и правата на етническите украинци. Продължават да се мачкат правата на всички онези хора, които са несъгласни с руската окупация на Крим. В сталинския дух и традиции тя продължава да репресира всички несъгласни с политиката на окупационната власт и от друга страна тя не допуска международни наблюдатели и конвенционални механизми от страна на ООН, Съвета на Европа, ОССЕ или правозащитни организации да получат ясната картина за ситуацията с правата на човека там. Същото нещо се случва и в Донбас.

Световната общност реагира и това е много добре. Дори в срещата на Г-7 взе участие външният министър на Украйна, а ако си спомняте Русия беше изпъдена от този формат заради Крим. Това означава, че Западът възприема моята държава Украйна като част от европейските ценности, а атаката върху нея е приета като атака срещу европейските ценности и срещу европейското право.

Как се развива в момента икономиката на Украйна?

Икономиката на Украйна се развива добре в резултат на успешните системни реформи, които продължава да извършва украинското правителство. Реформите за нас са изключително важни както от гледна точка на подобряването на благосъстоянието на украинците, а и на всички хора, които живеят при нас, така и от гледна точка на бъдещото ни присъединяване към ЕС. Ние се движим в тази посока, защото това е желанието на хората, което беше изявено на Евромайдана. Това е и най-доброто противодействие на руската агресия. Колкото по-силна и свободна е Украйна, толкова по-добре ще противодействаме на военната агресия от страна на Русия. Заради това Москва прави всичко възможно да бламира, да спъне украинските реформи, разбирайки много добре, че това е крах за путиновия режим.

Основните насоки са стратегически. Това е децентрализацията – повече правомощия в украинските региони. Вече се усеща там напредъкът. При борбата с корупцията също вече имаме успехи и не само със създаването на законодателство, одобрено от Венецианската комисия, или от създаване на антикорупционни структури и органи, но имаме и конкретни резултати. Борбата обаче продължава, има още какво да се направи. Не бих казал, че всичко е лесно. Не само по отношение на корупцията. има голяма съпротива от хората, които не искат тези радикални промени.

По отношение на икономиката тече дерегулация, има мащабна приватизация на украинските предприятия и това е една от насоките, по които ще вървим през 2018 г. Прави се реформа в образованието. Тъкмо днес идва министърът на образованието на Украйна г-жа Лилия Гриневич, която ще подпише с министъра на образованието на България специална декларация за осигуряването на правата на хората от българската национална общност в Украйна. С това искам да подчертаем, че българските малцинства в моята страна няма да имат никакви проблеми, свързани с образователната реформа, която провежда Киев, още по-малко по отношение на езика си. Тяхната езикова идентичност ще бъде напълно запазена.

И по отношение на реформите в сектора на сигурността също получаваме добри сигнали. Реформи имаме и в здравеопазването. Получаваме добри оценки от страна на ЕС и на други наши партньори. Радваме се и на обществена подкрепа. Хората разбират, че това е пътят да се улесни техният живот и да стане по-достоен за тях и техните деца.

На 27 юни в Копенхаген ще бъде проведена специална международна конференция, посветена на украинските реформи. Там това отново ще бъде предмет на дискусия – какво може да се направи за Украйна.

Нека накрая да кажем как Украйна ще отбележи 9-ти май. Знаем, че тя е имала голям принос във Втората световна война.

Точно така, по време на войната загиват милиони украинци, призовани в различни армии. Самия празник ние го отбелязваме по друг начин. По съветско време, а сега това се продължава и от Русия, се обръщаше повече внимание на военните действия, а не на конкретните хора, които са взели участие в тази страшна Втора Световна война. Ние в Украйна обаче говорим не за празнуване а за отбелязване и за почитане на хората, които са загинали за украинската независимост. Няма значение от коя страна са воювали и са дали живота си. От друга страна самият празник трябва да бъде знак на примирение между украинците. Червеният мак е символът на това изключително важно събитие.

 

предишна статияЕК ще се бори с фалшивите новини, но как?
следваща статияСредиземноморската диета стимулира полезните бактерии