Нито една друга латиноамериканска революция не успя да разтърси толкова силно континента, колкото кубинската. И никоя друга политическа личност не разпали толкова силни страсти, колкото Фидел Кастро. Мъжът, който освободи Куба от диктатурата на Фулхенсио Батиста и се превърна в създател на своя собствена диктатура, продължена от брат му Раул. Сега доброволното оттегляне на Раул Кастро от президентския пост затваря една глава в кубинската история, писана много често извън пределите на страната.
„Със сигурност може да се каже, че кубинската революция е единствената по рода си в Латинска Америка. Защото другите революции като мексиканската например са по-кратки. Освен това другите латиноамерикански революции не промениха изцяло структурите. А кубинската революция успя изцяло да елиминира концепцията за частната собственост“, казва Бернд Вулфен, посланик на Германия в Куба от 2001 до 2005.
Студената война
Когато през януари 1959 година Фидел Кастро навлиза победоносно в Хавана, той все още не е онзи комунистически Давид, който се опълчва на империалистическия Голиат. Отношенията между Куба и САЩ се влошават едва няколко месеца по-късно, когато национализацията засяга пряко американските интереси. В крайна сметка през април 1961 неуспешната военна операция на САЩ в Залива на прасетата, чиято цел е да свали Фидел Кастро, окончателно влошава двустранните отношения.
Във връзка с погребението на падналите другари по време на инвазията, Фидел Кастро ясно заявява: „Това е социалистическа революция“. „По онова време Кастро вече усеща, че американското правителство представлява реална опасност и затова търси закрила. И каква по-добра закрила от подкрепата на другата Велика сила – Русия!“, казва бившият германски посланик.
Малко по-късно Куба става един от главните герои в едно историческо събитие, което за малко да превърне Студената война в ядрена. През октомври 1962 американците узнават, че на острова има стартови площадки на съветски атомни ракети. Вашингтон и Москва все пак успяват да се договорят двустранно и Русия обявява, че ще демонтира инсталациите. Фидел Кастро обаче не се задоволява с второстепенната си роля и започва да изнася своя революционен модел извън Куба. „Това оказа голямо въздействие върху страните от Третия свят. Спомнете си само за Ангола и Етиопия, където Куба интервенира. При тази инвазия бяха прехвърлени войски на 10 000 километра. Логистичното предизвикателство пред Куба беше невероятно“, допълва Бернд Вулфен, който е автор на книгите „Ледников период в тропиците“ и „Куба в преход – от Фидел до Раул Кастро“.
Разпадането на СССР
Години по-късно върховен приоритет за Кастро остава оцеляването на собствения му режим, след като разпадането на Съветския съюз води страната до ръба на пропастта. „Куба загуби 60 процента от външната си търговия и 40 процента от БВП. Но въпреки това Фидел Кастро не беше склонен да отстъпи“, припомня Вулфен. „Той винаги се е опасявал, че неговата революция може да премине към социалдемокрация. Неговият брат Раул беше склонен да промени някои неща и го стори след 2008 година. Но тези реформи не бяха особено задълбочени“, казва Бернд Вулфен.
След смъртта на Че Гевара в Латинска Америка идеята за въоръжена революция избледня, но кубинският модел оказа влияние в международен мащаб. „Със своята образователна и здравна система Куба повлия на други страни. Фидел Кастро изпращаше лекари в чужбина. И това заслужава похвала. Но тези действия имаха и пропаганден характер и трябваше да представят Куба като пример за развиващите се страни“, допълва Бернд Вулфен. Този идеологически компонент не се промени и след предаването на властта в ръцете на Раул Кастро. Куба подкрепяше например „боливарската революция на Уго Чавес“ във Венецуела. „В крайна сметка и това беше един неуспешен експеримент“, казва Вулфен.
Ключът е в ръцете на САЩ
И все пак: по време на управлението на Раул Кастро започна историческото сближаване между Хавана и Вашингтон. Барак Обама заложи на разведряването на отношенията, защото беше убеден, че изолацията на Куба и икономическото ембарго няма да доведат до конкретни резултати. Те нито можеха да свалят режима, нито да подобрят състоянието на човешките права.
„За съжаление Доналд Тръмп не следва тази логика и се завръща към старото мислене“, казва Вулфен. А това е контрапродуктивно за всички, които очакват задълбочени промени в Хавана. „За наследника на Раул Кастро ще бъде много трудно да промени нещо, докато САЩ не отворят по-широко поле за действие“, казва бившият дипломат. Според него, евентуалните реформи в Куба зависят много от капризите на международната политика. „Новият конфликт Изток-Запад между САЩ и Русия не помага много за насърчаване на промените в Куба“, заключава Бернд Вулфен.
