На много места в България се намират скални стражи със загадъчни форми и размери.
Нарича се, че това са изкусителни скулптури изработени от самата Природа, но дали е това истина?
Писателят, журналистът и пътешественикът Николай Н. Нинов задава въпросите:
Кой е създал тези странни композиции по високите скали – големи лица, профили, торсове?
Дали ерозията или природните стихии?
Има ли вероятност те да са резултат от човешка дейност?
Как е изглеждал светът в дълбоката древност, като споменът за него е запечатан в очите на тези загадъчни гиганти?
Те пазят векове наред светилищата от скали в България, пише Нинов в новата си книга „Маршът на идолите: Скалните стражи от мистична България“.
Те излъчват страшни образи с двойни лица, огнедишащи съкровища, високи сфинксове, циклопи.
Някои изглеждат с ужасни очи и уста, докато други приличат на слъпани кучета, жаби и костенурки.
Други остават студени и строги като мегалитни стражи, с пещерни отвори вместо очи, които насочват към нас според светлините и сенките.
Бдят ли те над свещените пространства, служат ли като посредници между поклонниците и свещениците, или просто са наблюдатели на изчудващите форми на изветряването там, където планината среща небето?
Ако те са просто природни образци, дали те крият ключ към миналото или към настоящето? Или пък обратното?
Смята се, че нашите предци са приели тези странни създания за подобия на своите богове и затова ги са обожествявали, създавайки около тях култови места. И тези идоли, вече преобразени в обекти за почит, участвали в ритуалите, заедно със закопаните жертвеници и складове за дарове, с осветените олтари, улеите и вследствие.
Един от големите образци на нашата мегалитна култура се издига в горското стопанство „Беслет“ сред масив от смърч и ела.
От запад, това е „Козела“, наименована по тридесетметровия височина ансамбъл.
Но от югоизток тя прилича на великолепния Дарт Вейдър, на мрачния Дядо Коледа, на гигант с брада до краката и вдигната качулка.
През ранните ноемврийски следобеди, когато слънцето проектира сянката на друга фигура върху края на брадата й, която е облечена с мантия и капак, когато светлината пада косо върху скалата до нея, тя прилича на кумир.
Невероятно.
Светилището на щъркелите, с. Върбен, община Кирково
Изпъкваща глава в масива край река Върбица, населяван от черни щъркели. Скалите я определят като паднал ангел, жена с корона, слязал в реката наблюдател. Фигурата прилича на сфинкс, но най-вече на носоволезен украсен кораб, на изискан протом от огромен ритон. Гледана от запад, тя прилича на костенурка. Изследователите тълкуват тайнствата по свой начин, виждайки подобни форми и приемайки ги за себе си.
