Красен Станчев: Вместо да раздава бонуси, правителството да пести за идващите милионни глоби (ВИДЕО)

Красен Станчев е завършил спец. „Философия“. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София.

В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.

Г-н Станчев, излишъкът в бюджета за 2018 г. до момента е 2.8 млрд. лева. Правилно ли е той да се разпределя само с решения на Министерския съвет, което се превърна в практика, или трябва да се разпределя с решения на Народното събрание?

Навремето Пламен Орешарски, когато беше министър, въведе едно правило, че над 1,5% излишък се разпределя с решение на Народното събрание. След това имаше друга идея, че това трябва да е 1%. След това тази идея беше върната на предната идея на г-н Орешарски.

Т.е. 1.5 млрд. могат да бъдат похарчени с решение на Министерски съвет. Не вярвам да е имало някаква друга промяна в устройствения закон за бюджета. Ако ме питате дали е правилно, правилно е от гледна точка на съответствие с правилата, които са приети.

Дали е правилно от икономическа гледна точка, това е съвсем друга тема. Правилно е и от гледна точка на това, че съответства на традицията. От 1998 г. има практика да се планира консервативно и, когато има преизпълнение, да се харчи в края на годината – след 10-ия месец. Така беше и през 1999 г., така беше през цялото управление на Тройната коалиция и преди това при кабинета на Сакскобургготски.

Правилата бяха създадени по време на Тройната коалиция, защото министър Орешарски искаше все пак да има някакъв ред. Дали тази година това е добре? Според мен не. Поради няколко причини.

Не повече от 1 млрд. ще бъде похарчен този месец. Онова, което ще се случи е, че ще има известно стимулиране на вътрешното потребление по празниците. Другото нещо, което обаче е по-дългосрочно е вдигането на заплатите в бюджетния сектор, което всъщност ще вдигне цените и ще се задълбочат трудностите по наемане на персонал в частния сектор, което не е добре.

По-добре би било да се поддържат големи резерви, защото в близките 2 години вероятно ще излязат различни плащания по арбитражни дела срещу България. Може би най-скоро ще бъде ЧЕЗ, но има и други. Общата им стойност е поне 1,8 млрд.

Вероятно ще има всякакви други неустойки, за които не мога да кажа точно какви ще бъдат, но е възможно да има нетрадиционни разходи най-вече поради хаоса на разплащателната система в енергетиката.

Като се има предвид, че това да пари на данъкоплатците, а не лични спестявания на министрите, честно ли е спрямо хората в частния сектор, които работят и плащат данъци, тези средства да се харчат след това за бонуси и облекло за държавните чиновници? Няма ли как да се разпределят и за хора, които реално са плащали данъци?

Нито едно правителство никъде по света на произвежда собствени пари, ако не ги печата, но това в България не е възможно, в ЕС е почти невъзможно, ако нямате влияние в Европейската централна банка. Така че навсякъде правителствата харчат чужди пари.

Поради тази причина те не обръщат особено внимание на това как ги харчат и колко харчат. Все пак затова има определени правила – да няма прекомерни дефицити и т.н. Затова и българските бюджетни правила са по-строги отколкото европейските, защото общо взето си знаем хората.

А може ли част от тези пари да бъдат разпределяни и за хората, които плащат данъци и по какъв начин?

Може, разбира се. Единият начин е намаляване на данъците, другото в повишаването на качеството на това, което се нарича правителствени услуги, макар да става дума повече за задължения, отколкото за услуги.

Не на последно място, възможно е решаването на всякакви социални проблеми, когато те са насочени към онези, които имат нужда, а не примерно всички да получават определена сума пари просто защото имат деца. По-добре е онези, които са относително бедни, те да получават такива пари, но това е само един пример.

Може да се направят и други спестявания в бюджета. Институтът за пазарна икономика 14 години показва къде това може да стане. Има безкрайно много неща, които могат да се направят по-добре.

Правят ли се те у нас?

Понякога да, понякога не. Зависи. Ако вземете последните 20 години, от тях през 15 години са се правили. Някои години са особено вредни не защото точно правителството е правило нещо, но по-скоро политиците правят някои неща, които след това сеоказват за сметка на данъкоплатците.

Най-голямата щета е КТБ. Това е банка, която е финансирана и капитализирана с помощта на политиците и на изпълнителната власт. Втората щета засега, която може да стане постоянна, така да се каже, е АЕЦ „Белене”, което е вина на поне 3 правителства.

Справедливо ли се разпределя общественото богатство между млади и стари, работещи в частния и работещи в обществения сектори и работници и експерти?

Колкото по-малко се разпределят, толкова по-справедливо е. Колкото по-еднакво се третират всички данъкоплатци от данъчното законодателство, толкова по-справедливо е то. Това е мярата за справедливост.

Що се отнася до оценка за конкретно харчене в конкретен период, трябва да слезем на по-конкретно ниво. Но примерно поддържането на ниски цени в електроенергетиката е много изгодно за по-богатите домакинства, защото тогава промишлеността и по-бедните домакинства плащат тока на онези, които имат по-големи къщи и по-лежерно отношение към разходите.

Казахте, че увеличението на заплатите с 10% в бюджетния сектор, ще доведе до увеличение на цените. С колко процента според Вас ще скочи инфлацията през следващата година?

Предвиждането е за около 3%. Аз смятам, че близо 1/3 от това повишение ще бъде заради увеличението на заплатите, но може да е и по-малко. Ще бъде някъде между 0,5% и 1% от БВП инфлация вероятно ще се дължи на увеличението на заплатите в бюджетния сектор. Но все пак трябва да се смята. Тази прогноза е съвсем на коляно.

Това ще попречи ли на влизането ни в еврозоната?

Не, инфлацията няма да мине някакви значими проценти. Други неща могат да бъдат опасни, Например големи правителствени проекти, които разклащат фискалната дисциплина. Има няколко законопроекта, които отлежават в парламента и са инициатива на Патриотите и на омбудсмана, които засягат банковата стабилност.

Засега кредитните агенции са казали, че в общи линии кредитният рейтинг се увеличи, ако примерно лошите кредити продължават да намаляват, а те намаляват доста значително през последните 5-6 години. Тази тенденция не трябва да спира.

Но не трябва да се правят резки движения в капиталовите разходи на бюджета, т.е. да се предприемат големи проекти било то „Южен поток” и неговият вариант сега „Турски поток”, който е същото като „Южен”, само че по-лошо. Не трябва да се продължава проектът АЕЦ „Белене” и т.н. Това ще повлияе на членството на България в еврозоната.