Кольо Парамов е български финансов експерт и политик.  Завършил е „Икономическа география“ и „Философия“ в СУ „Климент Охридски“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС. Народен представител от парламентарната група на БСП в 36-то Народно събрание. Бил е зам.-директор на „Горубсо“ – Златоград и главен ревизор на БНБ. Парамов е бил и съветник на премиера Бойко Борисов.

 

Депутатите одобриха вземането на заем по схемата SURE ОТ 511 милиона евро. Знае ли се за какво взимаме този заем и има ли смисъл от него?

Този заем е възлов от гледна точка на целевото подпомагане на плащанията, които са свързани с  COVID-19. Ние много късно се възползваме от тази ситуация, макар че и самият Европейски съюз късно реши целево да подпомага по този начин. На практика ние сме в началото, когато осмисляме големия проблем по отношение на плащанията. Някои държави като например САЩ, Италия, Испания и Португалия  реагираха много по-рано в директен план. Те извадиха от националните си бюджети пари и изплатиха например по 1500 долара на семейство или по 1000 долара на безработен, нещо, което ние не успяхме да осмислим навреме още през март, а се задоволихме с една единствена допълнителна поправка за 100 милиона лева на месец, които отидоха за по 50 лева на всеки пенсионер. Тези 511 милиона евро са много важни, за да се може да се помогне на работещите хора. По всяка вероятност няма да остане сектор, който да не бъде покрит с определена целева помощ, защото както туризмът, така и обслужването, така и всички заведения пострадаха, хранителна промишленост, ресторанти, хотели, всички пострадаха. И вместо да се пипа ДДС-то, което според мен беше грешка, трябваше да  отидем на това целево подпомагане, защото промяната в ДДС създава опасност да се изкриви тенденцията по отношение на самия отчет на направените покупко-продажби и всичко останало свързано с отчета, докато тази целева помощ дава възможност да се определят загубите и да се търси осигуряване на помощ.

Има ли точни парламентарни или правителствени разчети за какво точно ще отидат парите?

Преди 8-9 месеца, когато са канехме да вземем прословутия заем от 10 милиарда лева много малко хора тогава се възпротивиха и аз бях един от тях като заявихме, че тези пари няма да стигнат до никъде, а трябват най-малко 15 милиарда. А това бяха едни много изгодни кредити – 20-30 годишни при една символична лихва ние трябваше да помислим много сериозно по този въпрос и парламентът трябваше да бъде убеден, за да приеме един такъв подход. Аз съм сигурен, че към настоящия момент няма никакви изчисления като доказателствена база, които да определят целия размер на необходимите пари, които да покрият цялата секторна политика. Защото ние до момента преизчислявахме съобразно възможностите на вътрешния бюджет. И сега Европейският съюз вижда, че едни държави преекспонират един много сериозен стандарт напред, а други държави, като нашата, която е последна във всяко едно отношение, да не говорим за високата смъртност, не се възползват от нищо. И когато е гледан миналата седмица в Брюксел бюджетът на ЕС за новия седемгодишен период там има поставени едни резервни суми  и аз предполагам, че това са първите пари от новия бюджет на ЕС, които пропорция са определени за България и вече ние вместо  в момента да имаме изчисления от колко пари се нуждаем ще направим обратната математическа пропорция. На база на тези 511 милиона евро ще се мъчим да разпределим какво и къде можем да покрием. И да остане евентуално някакъв страничен резерв като попълване на тази схема. Тук ние сме извън бюджетната рамка за 2020-2021, това са пари, които трябва да разпределим, не поради нашата изключителна и доказана необходимост , а по пропорцията, която ЕС е разпределил и е изчислил.

Защо не са направени тези разчети? Това са много месеци, нормално е да се знае вече кой бранш от какви средства има нужда…

Изграждането на математически модел е свързано с няколко основни бази, върху които трябва да се стъпи, защото самият модел предполага сериозно мислене на основа на базата от данни. Ето например Гърция даде 18 пъти повече целева помощ на всеки пенсионер отколкото нашите 50 лева. Те дадоха 900 евро, това е 18 пъти повече на двумесечна база. Тези 1800 лева, колкото са 900 евро, в България са не за 18, а за 36 месеца. Вижте мисленето на гръцкия финансов министър. Сега те ще получат например може би два пъти повече от  нас по линия на ЕС т.е ще могат да вземат два пъти по-голям заем при тези ниски лихви. Това показва колко е важно т.нар изпреварващо мислене. А това изпреварващо мислене при нас в момента го няма, защото е съпътствано от риск, на Аз-ът, на авторитета на съответния министър и на ефекта, който искаш да постигнеш.  В крайна сметка се знае колко са хотелите-  да кажем са 560, с еди колко си места, с еди какъв си оборот, печалба и еди каква си загуба, ако не работят. И цялата тази проекция в момента е много удачна да се види като чисто огледало състоянието на българския туризъм. Да се видят онези отраслови структури, които се поддадоха на промяната, да се види къде са отклонения и колко са, да се моделира вариант по отношение на допълнителните плащания за стабилизационен ресурс, защото февруари и март ще бъде много тежка ситуацията в България. Доста сектори няма да имат никакви възможности нито за заплати, нито за аванс и изобщо авансовото предплащане на пари директно само за храна ще бъде проблем №1 за над 60% от хората в държавата. На практика досега са изгубени 9 месеца за това преизчисление.

Имаме ли в момента бюджетна дупка или изпълнението върви по план?

На този въпрос никой не може да отговори. Ние  още 1992, 1993, 1994година при изготвянето на Закона за бюджета на държавата правихме едни матрици, които  след това не се използваха. Сега бюджетът е построен по коренно различен начин. Сега главната схема е ДДС. На този въпрос на практика може да се отговори след 1 април. Тогава ще излязат всички данни и статистическата база ще покаже отклоненията, които ще бъдат много фрапиращи. Отрицателното салдо ще бъде фрапиращо на основата на междинните отчети, удължаването на отчетите до 1 юли, което ще бъде задължително направено, ще даде възможност да се удължи във времето разглеждането на Бюджет 2020 към 1 юли 2021-ва година. Това е малкият проблем. В момента за бизнеса, за индустрията е много трудно, защото наличните, свободни, оборотни пари  от реализацията за ноември и декември ще покрият текущите разходи за декември и евентуално заплати и плащания за януари. Трудното идва през февруари и март, защото няма да имат фирмите никакъв наличен оборотен ресурс, с който да покрият идващите разходи и няма да има резерв, който да се използва. COVID- 19 изкара на преден план някои фундаментални различия в света, за България пък те звучат още по-тежко, защото навлизаме в една ситуация, в която ще видим, че българският капитализъм не е подготвен за една кризисна ситуация. Сега е моментът да отговорим на въпроса как е изопачен по начало българският капитализъм, как е безподобен и алогичен и как липсата на национална кауза ще го изпрати в едно много недоразвито икономическо състояние след 30 години отстояване на една тежка олигархия.  В момента в света финансовия капитал надскочи индустриалния капитал, а тази опасна зависимост на практика отваря една много голяма бездна, защото всички, които произвеждат днес  са зависими от цикъла на банките и от интереса на финансовия капитал. Там има много големи грешки, а в България сме образец за неточност, за неясна свързаност и за зависимост на самата олигархия в директен план чрез финансовия капитал. Тези сериозни противоречия ще покажат една голяма истина. COVID-19 ще разбули абсолютната истина за света, а за малките държави ще видим кой кой е сега, кой с какви възможности е  и кой кога може да плати и да докаже какъв е ефектът от инвестираните средства в определено производство.

предишна статияСъдбоносна среща ще промени личния живот на една от зодиите
следваща статия„Форин полиси“: Бруталните войни с дронове на Обама са мрачното му наследство за Байдън