В продължение на повече от десетилетие китайските политически и корпоративни лидери оглеждат земното кълбо с привидно бездънни портфейли в ръка. От Азия до Африка, САЩ и Латинска Америка, резултатите трудно могат да бъдат пренебрегнати, тъй като Китай се самоопределя като нова световна сила. По-малко известен е дифузният, но разширяващ се отпечатък на Китай в Европа.
Агенция “Блумбърг“ направи изчисления и състави най-подробния одит до момента за присъствието на Китай в Европа. Той показва, че Китай е купил или инвестирал в активи на стойност най-малко 318 милиарда долара през последните 10 години. Континентът е отчел около 45% повече дейност, свързана с Китай, отколкото САЩ през този период, в доларово изражение, според наличните данни.
Тези инвестиции включват от инфраструктура с голямо значение в Източна и Южна Европа до високотехнологични компании на запад, алармират на равнище Европейски съюз. Лидерите, сред които германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, настояват за обща стратегия срещу неумолимото навлизане на Китай в Европа, при известна опозиция от периферията на ЕС.
От “Блумбърг” са анализирали данни за 678 приключени или предстоящи сделки в 30 държави от 2008 г. насам, за които бяха огласени финансови условия, и установихме, че китайските държавни и частни компании са участвали в сделки на стойност поне 255 млрд. долара на европейския континент, от италианската компания за производство на гуми Pirelli & C. SpA до ирландската компания за лизинг на въздухоплавателни средства Avolon Holdings Ltd. са били взети около 360 компании, в същото време китайските субекти частично или изцяло притежават най-малко четири летища, шест морски пристанища, вятърни паркове в най-малко девет страни и 13 професионални футболни отбора.
Важно е, че наличните цифри подценяват истинския размер и обхват на амбициите на Китай в Европа. По-специално те изключват 355 сливания, инвестиции и съвместни предприятия – основните видове сделки, разгледани тук – които не са оповестени. “Блумбърг” оценява или съобщава за дузина сделки с по-висок профил сред тази група, което предполага допълнителна обща стойност от 13,3 милиарда долара. Също така не са включени: разработки „на зелено“ или операции на фондовия пазар на обща стойност най-малко 40 млрд. долара, съставени от изследователи в American Enterprise Institute и Европейския съвет за външни отношения, плюс дял от 9 милиарда долара в компанията-майка на Mercedes-Benz Daimler AG от Zhejiang Geely Holding Group Co, за която съобщи на “Блумбърг” председателят на холдинговата група Ли Шуфу.
Никъде не са по-очевидни китайските придобивки, както в британската столица, където китайците притежават около дузина големи офис сгради във финансовите райони на лондонското Сити и Канари Уорф.
2016 е най-голямата година за китайски сделки в Европа, когато Китайската национална химическа корпорация, известна още като ChemChina, обяви, че ще закупи швейцарския производител на пестициди Syngenta AG за 46,3 милиарда долара.
Изключвайки значителното увеличение, постигнато от мегасделката със Syngenta, през последните години има явна тенденция на нарастване, с по-малко от 20 милиарда долара от съответните инвестиции годишно преди 2014 г., но с повече всяка следваща година. И все пак средният размер на сделките, за които има налична финансова информация, изглежда падна. През 2008 и 2009 г. средната стойност и била близо 740 млн. долара, в сравнение с малко над 290 млн. долара за 2016 г. и 2017 г. (като оставим настрана ChemChina-Syngenta). Досега тази година средната стойност е 127 милиона долара.
„Повече от половината от известните инвестиции се концентрират в петте най-големи европейски икономики: Китайците са участвали в сделки на стойност 70 млрд. долара само в Обединеното кралство. Но периферията е мястото, където Китай е направил някои от най-големите си инфраструктурни стъпки, като закупуване на най-голямото пристанище на Гърция – Пирея. Съществува и важно разделение между центъра и периферията, когато става въпрос за отвореността на Европа към китайските инвестиции. В същото време Германия, Франция и Италия настояват за механизъм за контрол на инвестициите в целия ЕС, докато правителствата в Гърция, Португалия и Кипър са скептични за подобно действие, заявявайки, че това ще попречи на способността на страните им да привличат толкова необходимия им капитал.
Парите ще стигнат до мястото, където са добре дошли. Докато не бъде въведен европейски механизъм за преглед – в САЩ има такъв, както и в Австралия – Европа вероятно ще спечели лъвския дял от китайската инвестиция. Очаквам действия на Европа за регулиране на китайските инвестиции, но сега тя е дестинация номер едно“, каза Дерек Скайсърс, изследовател за Китай в Американския институт по предприемачество.
Групиране на инвестициите по индустрии
Независимо дали става дума за закупуване на търговски недвижими имоти в Лондон, немски технологични компании като индустриалния производител на роботи Kuka AG, скандинавските производители на автомобили като Volvo Personvagnar AB или такива производители на енергия като швейцарската компания Addax Petroleum Corp., китайските инвестиции са групирани в няколко ключови индустрии.
Да се знае кой купува е от решаващо значение, за да разбере как тази дейност се вписва в официалните и неофициалните цели на външната политика на Китай. Общо над 670 китайски или квалифицирани предприятия, базирани в Хонконг, са инвестирали в Европа от 2008 г. (Активи, инвестирани в или закупени от хонконгски субекти без значителни връзки с континентален Китай, са изключени от този анализ). От тях почти 100 държавни компании или инвестиционни фондове, които колективно имат ръст в сделки на стойност най-малко 162 млрд. долара, или 63% от общата стойност на съобщените сделки, събрана от Блумбърг.
И все пак границата между държавните и частните предприятия е далеч по-неясна в Китай, отколкото в Европа: Групата от компании Cosco, която е предизвикателство за господството на Европа при контейнеровозите, се състои от публично търгувани клонове на държавната China Ocean Shipping Group Co. и е купила дялове в пристанища от Босфора до Балтийско море. Осем от 10-те най-големи купувачи, които идентифицирахме, бяха държавни или подкрепяни от държавата, включително China Investment Corp.(суверенният фонд на Китай) , Aluminum Corp. of China Ltd., и Silk Road Fund Co. (суверенен фонд, свързан с инициативата „Един пояс, един път“).
„Няма сделка зад кулисите; всичко е прозрачно. Няма „победителят взема всичко“, а всеки проект носи печалба за всички“, заяви през март външният китайски министър Ван И.
Картината на финансовите интереси на Китай в Европа няма да бъде пълна, без да се разглеждат два допълнителни вида сделки: големи покупки на акции на открития пазар, като например пакета от 10 милиарда долара на Ping An Insurance Group Co. of China Ltd. От банка HSBC Holdings Plc, както и разработки на земи или строителни проекти на неразвита или недостатъчно използвана земя.
Анализът на данните за Блумбърг от Дерек Скайсърс, експерт по Китай в Американския институт за предприемачество, плюс изследванията, проведени от Европейския съвет за външни отношения (ECFR), идентифицират най-малко девет големи зелени проекти, най-вече в района на Лондон. Изключенията: струващата 24 милиарда долара атомна електроцентрала Hinkley Point C, от която Китай финансира една трета, и огромен търговски център за 3.4 милиарда долара извън Париж, който китайският предприемач Dalian Wanda Group Co. разработва заедно с френската верига супермаркети Auchan Holding SA.
Гледайки в бъдещето китайските компании изразиха интерес към редица сделки, които все още не са официално обявени. Това включва изграждане на ядрени реактори в Румъния и България, закупуване на хърватски контейнерен терминал и изграждане на шведско пристанище, поемане на чешки производител на автомобили Skoda Transportation AS и ирландски производител на нефт и газ, инвестиране във френската фирма за ски лифтове Compagnie des Alpes и германски оператор на електроенергийната мрежа и осигуряване на финансиране за мост в Хърватия и железопътна връзка между Будапеща и Белград. /БГНЕС
––––-
Андре Тартар, Мира Рожанаскул и Джеръми Скот Даймънд, Агенция “Блумбърг”.
