Денислав Атанасов е на 31 години, родом от Русе. Преди 6 години заминава за Милано, Италия, за да учи магистратура в местния Политехнически университет.
След като завършва образованието си, Денислав Атанасов започва работа като бизнес анализатор – първо във финансовия сектор, а в момента в автоиндустрията.
В интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ той разказа за живота си в Италия по време на пандемията от коронавирус.

В какво се изразяват ограничителните мерки в Италия? Знаем, че извънредното положение беше удължавано няколко пъти с по седмица-две?

Точно преди месец, Италия се превърна в първата европейска държава, която наложи пълна национална карантина, целяща да ограничи излизането на хората от вкъщи до минимум. С други думи, може да се излиза само и единствено, ако е абсолютно необходимо: до работа, по здравословни причини, до аптеката или до магазина за хранителни стоки, или да изведеш на кратка разходка домашния си любимец.

Това означава ли, че човек може да излиза свободно от дома си?

На практика не, защото всяко излизане трябва да е обосновано с една от горепосочените причини. Освен това, когато излизаш, трябва да попълниш декларация, в която се упоменават целта на излизането и от къде до къде отиваш.

Тоест, човек не може да се разходи в парка, например?

Не, парковете са затворени.

А до магазина?

Само до магазините за хранителни стоки.

В България има специални часове за пазаруване на пенсионерите. Има ли подобни мерки и в Италия?

Не, няма.

Какви са настроенията сред италианците – приемат ли мерките или по-скоро са скептични?

Настроенията на хората спрямо мерките преминаха през различни фази, в зависимост от разпространението на заразата и щетите, които тя нанесе.

Отначало, когато броят на заразените и смъртните случаи беше нисък, населението беше скептично към ограниченията, които по това време бяха все още препоръчителни, а не задължителни. Хората не искаха да осъзнаят, че проблемът е на прага им и предпочетоха личните свободи пред чувството за социална отговорност.

Например, след първият парламентарен указ, който въведе задължителни мерки само на определени места в Северна Италия, населението на Милано се раздвои по отношение на това как да се подходи към ситуацията. Самият кмет на финансовата столица на Италия, Джузепе Сала, пропагандираше активният начин на живот, за да не пострада бизнесът, за да не се създава параноя, за да не пада моралът на хората. Ефектът беше налице върху тукашното своенравно население, и в продължение на няколко дни градът буквално „не се спря“ – в игнорантността си, хората просто не разбраха, че спомогнаха също и за по-бързото разпространение на вируса. Няколко дни по-късно кметът Джузепе Сала осъзна миопичната си постъпка, и помоли да си стоим по домовете, колкото се може повече. Междувременно обаче докторите в Бергамо (60км от Милано) трябваше да избират на кого да спасят живота и кого да оставят да умре.

Все пак мерките са доста строги. Спазват ли се те или има хора, които ги нарушават?

Когато хората осъзнаха грешката си, която бяха допуснали в началото, едва тогава започнаха да спазват мерките.

В България има доста сериозни наказания за нарушителите на мерките – 300 лева глоба за разходка в парка, например. А, ако си поставен под задължителна карантина и я нарушиш, глобата е 5000 лева и затвор. Какви са наказанията в Италия?

Има и глоби, които дори се наложи да бъдат завишени с цел да се „вразуми“ населението. В момента варират между 400 и 3000 евро за хора, които са излезли без основателна причина и от 1 до 5 години затвор за тези, които са с положителен тест за коронавирус и са излезли от вкъщи, когато трябва да са под домашна карантина.

Завиши се и контролът по улиците – преди седмица четох статия, че са проконтролирали близо 250 000 човека и са глобили около 7000 нарушители.

Как се ограничават мерките на работещите – тоест, имате ли познати, които са съкратени от работа или такива, на които са им намалени заплатите?

Ограничителните мерки принудиха някои индустрии да затворят принудително, ако не могат да извършват дейност от вкъщи (home office/smart working). В момента активни са само само т. нар. „приоритетни сектори“ като медицинския и фармацевтичния, хранително-вкусовата промишленост, агрикултурния, финансовия и застрахователния, например.

За тези фирми, които преустановиха временно дейността си, държава отдели пакет от помощи. Хора, които упражняват търговска дейност самостоятелно като занаятчии, дизайнери, и др. получават по 600 евро месечно. Останалите, които са със стандартен трудов договор получават 80% от заплатата си.

Колкото до съкращенията, в моя отдел, например, решиха да не подновяват изтичащите временни договори и по този начин освободиха около 20 човека.

Вие специално ходите ли на работа или извършвате дейността си от вкъщи?

Отначало работих дистанционно, но постепенно бизнесът намали обем и решихме да затворим фирмата временно.

Получавате ли заплата или сте пуснати в отпуск?

Относно заплатите – технически не сме нито в отпуск, нито получаваме заплата. В смисъл: стоя си вкъщи, защото не можем да извършваме бизнес дейност заради Ковид-19, натрупаната ми платена отпуска до момента не тече и държавата ми плаща социални помощи, които се равняват на 80% от заплатата ми.

В началото, когато бяха въведени ограниченията, хората изпаднаха в паника. Все още ли е така или настроенията се успокоиха?

Поетапното налагане на ограничителните мерки доведе и до 2-3 паник-вълни отначалото, но хората свикнаха вече.

В този ред на мисли, станах свидетел как в моменти на паника човек не е склонен да чува съвети от вече „опарилите се“, а по-скоро възприема само това, което иска да възприеме. Беше интересно да се наблюдава как хората в различните държави реагираха по абсолютно алогичен начин като в Италия: опашките по магазините, въпреки уверенията, че те ще останат отворени; опразнените рафтове с хранителни стоки, въпреки успокоенията на правителствата, че подсигурена храна има за години напред и прочие.

Затова е важно да не допускаме емоциите (паника, стрес) да диктуват постъпките ни в критични ситуации, а да запазим здравословно спокойствие и да вземаме решения с разума си.

В заключение бих искал да кажа, че италианската здравна система е една от най-добрите, а може би и най-добрата в света. Беше доведена до крах. Няма достатъчно ресурс, който да поеме заразените от COVID-19 с опасност за живота, защото вирусът се разпространява твърде бързо. Дотук се стигна от една страна заради ненавременните мерки на правителството, и от друга, заради лекомислието на хората, които не осъзнаха сериозността на проблема, и продължиха да водят нормален начин на живот, въпреки призивите да си стоят вкъщи. В България правителството о̀време наложи мерки, които ще забавят разпространението на вируса. Остава всеки да прояви чувство на социална отговорност и да ги спази – фундаментално е! В противен случай сценарият от Италия ще се репликира и в родината ни.

предишна статияДевет хиляди души с фалшиви болнични
следваща статияМоже ли парите да поевтинеят, а стоките да поскъпнат заради коронавируса?