И този летен сезон започна с проблеми – опашки по гръцката граница, а чадърите по родното Черноморие пустеят. От министерството на туризма повтарят непрекъснато, че има ръст в туристическите посещения, а хотелиерите казват, че отчитат спад в резервациите.
Къде е истината, никой не знае. Ясно е обаче, че и тази години стотици хиляди български туристи ще избягат от родното си море, за да отидат до гръцкото. И не че на нашето му има нещо. Просто и държавата, и бизнесът сякаш направиха всичко възможно, за да отблъснат българските туристи от курортите тук.
Причините не са една или две.
- Цената
За българина, разбира се, важна е цената. За лятната почивка хората започват да пестят месеци по-рано или теглят кредит, който да плащат месеци след това. Какъвто и да е начинът на финансиране, цената на почивката е от първостепенно значение. Отваряте сайтовете за настанявания и виждате едни баснословни суми, срещу които получавате единствено и само едно легло и баня, евентуално… За двама души, 7-дневна почивка на българското Черноморие, възлиза на един месечен наем на квартира в столицата – между 700 и 900 лева.Срещу тази сума, няма нищо – нито храна, нито чадър или шезлонг на плажа. Една гола стая – 900 лева. Ако превъзмогнем този факт и въпреки това решим да резервираме, стигаме до следващия проблем.
- Отношението на персонала
За отношението на персонала, което получавате, плащайки тази сума, също е редно да поговорим. Още от януари властта заговори за липса на кадри, които да работят по морето. Промениха се процедурите за временно издаване на визи, за да може евтината работна ръка от Молдова и Украйна по-лесно да идва да работи в България. Масово работещите по Черноморието са неквалифицирани, нелюбезни, дори арогантни. За да си дадете сметка за абсурдността на ситуацията, 40% от желаещите да станат спасители не могат да плуват, но искат да получават 1000 лв. месечно възнаграждение. Когато нереалистичните очаквания се сблъскат с нулевата компетентност, се стига до подобна патова ситуация. По морето ходят да работят немотивирани, неквалифицирани хора, понеже, вероятно, са били единствените, съгласили се на мизерните условия, които им предлагат работодателите.
В крайна сметка, се получава следното – пестили сте цяла година (или, не дай Боже, сте теглили кредит), за да си платите почивката, отивате на море и там навъсени, некомпетентни и арогантни сервитьори, бармани, рецепционисти Ви развалят настроението.
- На плажа
Ако и това не Ви откаже, решавате да стигнете до плажа. Там имате два варианта – или да си разпънете чадър на място два на два, да си сложите хавлията, плътно до съседната, да Ви хвърлят пясък в очите; или да си платите 40 лева за 2 шезлонга и един чадър. Ако изберете първия вариант, трябва да внимавате хавлията да не преминава и с милиметър платената зона, защото веднага ще дотича загоряла мутра, която да Ви направи забележа (не учтива, често съпътствана с епитети). В случай, че прежалите 40-те лева (за 7-дневен престой 280 лева), светкавично ще се появи инкасаторът, за да Ви таксува. Ако решите да отидете да обядвате, със сигурност трябва да си оставите вещите на шезлонга, защото след като се върнете, ще трябва да платите нови 40 лева.
При вариант 1, в който се опитвате да се сбутате на свободната зона, за която министър Ангелкова уверява, че е равна на големината на платената, ще срещнете злобните, надменни погледи на същия онзи инкасатор, който зорко следи да не преминавате ограничителната линия. Вие пък внимавате да не постелите хавлията си върху чашите с кафета, изядените царевици, опаковките от сладоледи и смачканите бирени кенчета.
В далечината чувате продавачът на царевица, мидички, сладолед и др. Чужденците си мислят, че това е част от нашия фолклор, а въпросите продавачи надменно се присмиват на тяхната наивност (и тук с епитети).
- Вечерта
След вечеря, при която отново сте се сблъскали с липсата на каквато и да е компетентност на персонала, решавате да се разходите. Трябва да се въоръжите с търпение, за да можете да прескачате пияните англичани, лежащи по земята. Това е част от тяхната алкохолна ваканционна програма.
- Презастрояването
Всичко казано дотук ни отвежда и до още един проблем – презастрояването. На всеки свободен парцел има хотел, барака, павильон. На самия морски бряг са изникнали десетки капанчета, от които мирише на пържено и скара. Въпросните заведения, най-често са законни, или поне управниците не са намерили нищо нередно в това, докато пиете бира на бара, да Ви плискат вълните. Собствениците на тези „законни”, „временни” постройки често са мъже с добра физика и лош поглед.
На малкото останало място по плажа се оттича мръсният канал на целия курорт, защото в него няма никаква инфраструктура, канализация или минимални санитарни условия. Туристическото министерство говори за реклама на българското море като дестинация, но не е помислило за осигуряването на условия, подходящи за наплив от туристи.
- Решавате, че тази година ще избягате от българското Черноморие
Всяка година ходите по българското Черноморие заради патриотизма. Единственият начин обаче да накажете мутрите по морето, които Ви посрещат на всяка крачка с арогантно и грубо отношение, е да не ходите повече там. Затова решавате да отидете до Гърция. Но и тук проблем. Километрични задръствания. Общо 9 ГКПП-та обслужват около 100 000 български туристи всяка година, тръгнали към техните курорти. Всяка елементарна математическа сметка показва, че това е почти невъзможно. А този проблем е от години. Затова логично изниква въпросът: „Кой има интерес от тези опашки по границите?”.
Защо за толкова години не се направиха повече пунктове? Изглежда така, сякаш някой нарочно се опитва да откаже българските туристи да посещават гръцкото море. Чакането с часове по границата, наистина може да разубеди всеки човек. Дали не става дума за лобиране от страна на българските хотелиери и ресторантьори?
Въпроси, на които никой не искат да отговори. Истината обаче е, че алчността на българския туристически бранш у нас, некомпетентността, с която се управлява бизнесът, лошото отношение към клиентите и безобразно надутите цени, съвсем скоро ще откажат и последните патриоти, които избират да почиват у нас. Дори и да се налага да чакат по три дни на границата с Гърция, за да стигнат до чистите плажове, безплатните чадъри и шезлонги, а и до дефицитът на мутри.
Дали държавата от немарливост, или нарочно, не оправя изхода към Гърция, всеки може сам да реши.
