Ефектите от глобалното изменение на климата не се ограничават до екстремни климатични и природни бедствия, твърдят учените. Променящият се климат е причина и за многобройните конфликти и масовата миграция, завладяла Европа през последните години.
Ако по-рано подобни изявления излизаха главно от устата на леви политици и от страниците на либералните медии, сега те имат официално научно потвърждение.
Изследване, проведено от учени от Международния институт за приложен системен анализ за първи път демонстрира причинно-следствена връзка между изменението на климата и нарастващия брой конфликти, както и за масовата миграция от райони, засегнати от природни бедствия.
По-специално, публикуваното изследване посочва, че изменението на климата е поне една от причините за народните въстания през периода 2010–2012 г. в Тунис, Либия, Йемен и други страни на Арабската пролет.
Като отделен пример е дадена ситуацията в Сирия, където избухването на революцията прерасна в пълномащабна гражданска война, продължаваща и до днес и отнела вече стотици хиляди човешки животи. Изследването доказва, че предпоставка за това развитие е повишаването на средните температури в този регион. Поради продължителна суша и остър недостиг на прясна вода в страната, години наред бе събирана много лоша реколта, което доведе до масово изселване на селското население към градовете.
В резултат на тази принудена урбанизация сирийските градове се оказаха пренаселени, жилищата недостигаха и безработицата рязко нарасна. На фона на продължаващото увеличение на цените (причинено от сушата, следствие от която е липсата на продукти) това доведе до увеличаване на недоволството, масови протести, политическа конфронтация – и в крайна сметка гражданска война и милиони бежанци.
Според последните данни на ООН, през ноември 2018 г. повече от 5,6 милиона сирийци са избягали от страната, а други 6 милиона са вътрешни преселници.
Проучването отбелязва, че много подобни събития са се развили през този период и в други африкански страни, включително и в разположените на юг от Сахара.
„Нашето изследване засяга тема, която беше широко отразена в средствата за масова информация“, казва един от авторите му, Рая Муттарак от университета в Източна Англия. „Ние внесохме своя доклад в обществената дискусия по миграцията, посветена на изменението на климата, предоставяйки нови научни доказателства“.
Учените са загрижени, че днес изменението на климата и миграцията не се възприемат от обществото като взаимосвързани явления – въпреки че тяхната връзка е очевидна.
Причина и следствие
Предположенията, че рязкото нарастване на притока на мигранти към Европа от Африка и Близкия изток е поне частично свързано с глобалното изменение на климата (и – в резултат на това – значителното влошаване на хуманитарната ситуация там) са изказани през последните години.
Факт е, че един строго научен подход може да установи връзка между някои явления (корелация), но не винаги означава, че едно от тях е причина за друго.
Христоматиен пример – съотношението между броя на пожарните машини, изпратени на мястото на пожара, и щетите, причинени от огъня. Статистиката е очевидна: ако повече автомобили и хора са включени в гасенето,то и щетите от пожара – с висока степен на вероятност – ще бъдат големи. Това обаче не означава, че щетите зависят от броя на пожарните бригади (или обратно).
За да се установи по-точно естеството на връзката между изменението на климата и миграционния растеж, авторите на труда са използвали сложен модел, всъщност след като са провели няколко проучвания едновременно, обединени в едно.
Първо, те са разглеждали молби за убежища, подадени от 2006 до 2015 г. от бежанци в 157 държави по света. След това те са изследвали климатичните условия в страните, от които са избягали авторите на подадените заявления и са съставили хронологичен динамичен модел.
Като основен индикатор за изменението на климата е взето съотношението между количеството на валежите и количеството на изпарението (SPEI).
За количеството и мащаба на конфликтите е съдено по информацията от глобалната база данни за въоръжените конфликти, която от 1946 г. се поддържа от Шведския университет в Упсала. Проучването е взело предвид само данните за жертвите на сблъсъците.
Разработеният от учените модел отчита много други показатели, като например разстоянието между страната по произход и страната на пристигане, размера на населението на двете държави, техния политически статус, присъствието на етнически и религиозни групи в тях и т.н.
Резултатите от проучването убедително показват, че през 2006-2015 г. изменението на климата играе важна роля в равнището и посоката на миграцията, а по-силните суши предизвикват по-силни конфликти с голям брой жертви.
Въпреки това, учените все още подчертават, че причинно-следствената връзка между изменението на климата и масовата миграция не е пряка, а косвена – обусловена от растежа на социалното напрежение, което води до различни видове конфликти.
„Изменението на климата не води непременно до конфликти и увеличаване на миграцията“, пояснява един от авторите на проучването, Креспо Куарешма от Виенския университет по икономика и бизнес. „Но в условия на лошо държавно управление и снижено ниво на демокрация, силното изменение на климата може лесно да доведе до конфликти и борба за ограничени ресурси“.
Международният институт за приложен системен анализ е влиятелен изследователски център, разположен в Австрия и обединяващ водещи учени от цял свят.
Създаден е през 70-те години от Съединените щати и Съветския съюз за съвместно проучване на проблеми в областта на екологията, икономиката и социалната сфера. Оттогава към тях се присъединяват още две дузини страни, включително Великобритания, Германия, Израел, Китай и Украйна.
