Ивайло Калфин е български политик, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г.
Заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005 – 2009).
През 2014 на изборите за Европейски парламент (ЕП) е водач на кандидат-депутатската листа на АБВ, но партията не получава достатъчно гласове и не успява да вкара свой представител в ЕП. Избран е за народен представител в 43-тото Народно събрание.
Държавата наля 160 милиона в ПИБ, водена от благородната цел да влезем в еврозоната. Стана ясно, че ББР е купила акциите на почти два пъти по-висока цена от пазарната. Като икономист и политик приемате ли този компромис като прагматичен?
Аз не мисля, че той се оправдава в каквото и да било. Факт е, че отдавна се чакаше Първа инвестиционна банка да увеличи капитала си. Това можеше да стане, ако бяха издали акции на реална пазарна цена, което значи да бяха допуснали по-голямо ново акционерно участие.
Акционерите на банката решиха да запазят по-голямата част от собствеността си, на помощ им се притече държавата, която купи, с пари на данъкоплатците, на два пъти по-висока цена акциите. Това, от една страна, води до директен трансфер на една голяма сума от държавния бюджет към частно дружество, без да има обяснение защо се случва. На второ място ние чакаме разрешение от ЕК, на практика искането ще бъде свързано с измама – това не е пазарно увеличаване на капитала, както и да го гледаме. Така че ЕК може и да го отхвърли, може и да не го отхвърли.
Вие разбрахте ли в крайна сметка и има ли някъде официално записано колко процента сме купили от ПИБ и за колко пари?
Много малко от числата, които се появиха, дойдоха от официални източници. Повечето бяха от медиите, така че, действително трябва да изчакаме официалните източници. Това, което се знае е, че пуснатият за продажба капитал е за 200 милиона, разделен на акции по 5 лева. Държавата, първоначално беше заявила над 98%. Имаше за 1,8% интерес от частен инвеститор.
След, което държавата обяви, че ще вземе не повече от 70%, което е условието на ЕК. Това означава, че тези допълнителни 28% ще трябва да бъдат прехвърлени на някого, което също е една неясна и непазарна операция. Така че тепърва ще видим.
Изисква се разрешение на БНБ за придобиване на повече от 3% за дяловете на една банка. Така че числата ще излязат, но не виждам повод да е нещо различно от това, което се появяват. Излязоха министърът на икономиката и министърът на финансите, те не отрекоха тези числа.
Като че ли досега не получаваме ясен отговор на този въпрос: подаде ли България официално молба за членство в чакалнята и в самата Еврозона? Има ли такъв официален документ, било то през решение на Министерския съвет или в официални документи на БНБ?
Аз не бих спекулирал на тази тема. Има, доколкото знам, не съм го виждал с очите си. Правителството още през 2018г. заяви интерес към членство във валутния механизъм, който предхожда еврозоната. В резултат на това заявление, беше направен и допълнителният стрес тест на банките. ЕЦБ даде предписанията си, едно от тях беше увеличаването капитала на ПИБ и вече за темата се заговори в ЕК. Виждате, че и Валдис Домбровскис, и други представители на Комисията са в течение, че България предприема стъпки за кандидатстване.
Така че мисля, че това е свършено още през 2018г. Но трябва да се види каква е процедурата – тя изисква съгласие на ЕЦБ и на останалите държави от еврозоната, плюс Дания. Българската държава трябва да си свърши работата по убеждаване на всяка една от страните членки, че България има място в еврозоната.
Какво е икономическото състояние на България след коронавируса? Бяха ли похарчени някакви извънредни пари и какъв спад на икономиката очаквате до края на годината?
Това, което заяви правителството първоначално, бе един пакет от 4,5 млрд. лева, който да струва 2,5 млрд. Разликата идва от мултипликатора през различните финансови инструменти, през Българската банка за развитие. Точно толкова е сумата, която ЕС ни предостави. Тоест, ние дотук не сме заявили нищо повече, отколкото сме получили от ЕС. Това са както пари, които България все още не беше похарчила, но бяха договорени в нашия портфейл до края на годината, така и едни допълнителни 800 млн. евро.
Това, което на практика е похарчено в момента (от март досега) е много по-малко и от тази заявеност. Така че, може да се каже, че българският бюджет не е похарчил стотинка. Да, в него има ограничени приходи заради намаляване обема на икономиката, но така или иначе ние не сме направили никакво собствено усилие. Някак си правителството предприема мерки, които предполагат, че кризата ще бъде много кратка. И може да се оправим с много малко затягане на коланите.
Дано да са прави, но ме е страх, че тази прогноза няма да е точна. Тя се разминава много и с прогнозите на всички – от МВФ, през ЕС, до ЕЦБ. Очакванията на ЕС за спад на българската икономика е за над 7% до края на тази година. Нещо подобно очаква МВФ. А българското правителство казва, че повече от 2% спад няма да има. Нека да видим, дано е право правителството.
Напоследък наблюдаваме протести на различни браншове, включително вчера на превозвачите в туризма и екскурзоводите, които искат безвъзмездни пари от бюджета. Според Вас, трябва ли всички български данъкоплатци, включително и пенсионерите, да плащаме на тези професионални общности и ако да – при какви условия?
Тази вълна от протести, които според мен ще продължат, се дължат на една-единствена причина: вярно е, че бизнесът изпитва затруднения, но се оказва, че който вдигне повече шум под кабинета на премиера, получава това, което иска.
Дотук не съм видял някаква ясна логика, по която да се подпомага икономиката. Бяха оставени над милион души без абсолютно никакви доходи и никаква помощ от държавата. Много хора, които са с ниски доходи и отглеждат деца, получиха символична помощ.
Бяха заявени, включително прословутата мярка 60/40 към бизнеса – там, като вземете процента от работещите, се получава ограничен ефект. Така че може да се каже, че мерките, които взима правителството са доста хаотични. Не знам дали някой може да обясни логиката – защо отиват тези пари, към кого отиват и каква част от бизнеса покриват. И това води до неизбежното – всеки, който се чувства ощетен решава да организира протест, с ясното съзнание, че като го приемат (в МС –бел.ред.) ще му решат проблема. Това не е добро икономическо управление.
На финала ми се иска да Ви попитам как Европа ще се справи с кризата?
Европа се готви за тежко излизане от кризата. Там има едно предизвикателство, което е най-голямо, и то е свързано с това, че ако коронавирусът удари симетрично всички европейски страни, възстановяването ще бъде много асиметрично. Защото различните държави имат различни възможности, включително възможности за набиране на допълнителен капитал, кризата беше с различни измерения. Рискът е, ако не се направи нищо, след 5-6 години различията в ЕС да бъдат много по-големи от сега, съответно напрежението да нарасне.
Усилията на Съюза, доколкото има правомощия на наднационално равнище, са насочени към това да помогне за излизане от кризата, като същевременно да не се задълбочават разликите към отделните икономики и региони. И на второ място, по възможност, да се спазят тези цели, които си постави ЕС – за намаляване на въглеродните емисии, за цифровизация и съответно по-висока конкурентоспособност на икономиката. Затова ЕС отделя безпрецедентно много средства. За България това е една уникална възможност, която не сме имали и надали ще имаме. Въпросът е, че с тези средства трябва да се постигне определен ефект. И тук трябва да се смени тотално парадигмата от това да усвоим едни средства (които сигурно ще бъдат доста за България) до това какъв резултат искаме да постигнем, и как искаме да изглежда страната след 5-10 години. Към момента още не съм видял ясно виждане за това нещо и ще бъде жалко, ако тази възможност бъде пропиляна.
