Какви са истинските качества на едно общество си личи най-вече по време на криза и за съжаление това, което се вижда в нашето, не е хич окуражаващо. Някой ако постави под съмнение европейската принадлежност на българската нация жив ще го изядем, все едно не е абсолютно видно, че като цяло държанието както на голяма част от гражданите, така и на властта и болшинството от медиите не е по-подходящо за някоя страна от тези, които едно време бяхме свикнали да обозначаваме като Трети свят.

Вместо да стиснат зъби, та да мине опасността по-бързо, пък после да критикуват кой прав и кой не, и да му го покажат на изборите догодина, повечето от българите са заети да филосфстват дали маските им нарушавали правата, колко може да се издържи без да се разходиш в парка, редно ли е да не ги пускат да се върнат, след като са излъгали в декларациите си, и много или малко са загиналите от коронавируса. Властта пък никъде не изкара на едно място разписана цялостната си концепция за борба със заразата, а я научаваме „на парче“, когато започне да отговаря на критики.

Психозите сред обществото вече отдавна са взели връх над всякакъв трезв анализ. Вина за това имат всички: институциите, тъй като официално спусканата информация често е непълна и противоречива; медиите, които я предават твърде често погрешно, избирателно и политизирано; и самите граждани, които се оказаха неочаквано склонни успешно да търсят под вола булдозерчета и да се произнасят, като че всичките имат медицински тапии. Ряпа да яде Русия, дето, според Путин, се превърнала в страна от инфекционисти. Тук да дойдат тия инфекционисти, че дано научат нещо покрай нас.

Облъхването със страх вече е загубило всякакво рационално основание и това ще доведе до съответните последици, ако, не дай Боже, кризата се изостри. Плашенето вече не е само по една причина. Българите ги стряскат едновременно с коронавируса, срещу когото трябва да вземат мерки, и с безработица и икономически срив, ако останат въпросните мерки.

Това е порочен кръг в най-лошия вариант. Ошашавянето върви и в двете посоки. Излиза Мутафчийски, казва – чакаме пика на заразата. Излиза Мангъров, вика – пик няма да има. Оптимистите казват: може да се разминем само с 3% спад на БВП, песимистите – още месец и ни чакат глад, безработица и апокалипсис, ако не пуснем хватката. Обаче медицински светила /местни и световни/ контрират – пуснем ли, чака ни втора вълна /важи и за света, и за България/. И тия, и ония, и третите, и четвъртите, се замерят уж едни други, а всъщност нас, с изследвания, прогнози, Мутафчийски, Мангъров, СЗО, Кристин Лагард, шведски модел, китайски модел, най-новите изследвания на тоз и оня, Блумбърг, Джонс Хопкинс, пак Мутафчийски, пак Мангъров, немските епидемиолози, американските епидемиолози, китайските епидемиолози, руските епидемиолози, такива тестове, онакива тестове, тия к’во казали, ония що рекли… споменах ли Мутафчийски и Мангъров?

И почти всеки от аудиторията после се изказва по Фейса според това, което му е харесало от чутото. Ама не според всичкото, а само което му уйдисва на собствената конспиративна теория. Едно ромче пък каза по телевизията нещо от типа „няма вирус, щото не мога да го видя“. И не е само то с такова становище.

Всичко това се върти из медиите, в разговорите и в социалните мрежи, коментарите са тип „всеки косъм на различно мнение“, като не виждам някой да мърда от своето, и в резултат сме много далече от цивилизования подход към проблема и от всякаква форма на обществено съгласие за подхода. Ни така, ни иначе. Едни обещават смърт от коронавирус, други обещават смърт от глад, трети казват ще има още вълни, така че и двете ще се случат. Моля, изберете си.

В резултат Ганьо решава че вирус няма, отсвирва всички, показва на „ченгето“ менте декларация, че отива да се грижи за учинайка си и заминава да претака зелето на село. Той би преметнал държавата и в нормална обстановка, та в тоя хаос ли ще почне да я слуша?

Но пък как в същия тоя хаос да не лудне човек? Добре че по някаква причина пандемията засега почти ни подминава, защото ако имаше още по-сериозна криза, не ми се мисли. Абе щом се намериха 400 души да подадат жалби, че маските им нарушавали правата, какво да коментираме повече. Според Ганьо правата са му да си прави каквото си иска. Ако и едва преди 30 години да е научил, че има права. Иначе сочи шведите за пример – пазят си правата, нямали строги мерки. Нямат, щото си ги спазват сами, без пазванти на главите.

Обаче не е виновен тоя, дето изял зелника, а онзи, дето му го дава. Т. е. всички ние. Такова общество сме изградили, такава среда. Ще си сърбаме попарата. Дали ще се поучим от тази криза е определящо за това как можем да посрещнем следващата, която все някога ще дойде.

И ако реагираме като в сегашната, трябва да пренастроим здравната система.

Защото болнични отделения преоборудваме сега, а май повечко лудници ще ни трябват.

предишна статия„Свободна Европа“: Сметките опровергават ген. Мутафчийски за причината в ръста на броя заразени
следваща статияНякой трябва да избягва схватките с конкуренцията днес, друг не бива да греши и да прибързва