Участниците в международната среща на върха по климата в Глазгоу COP26 подписаха окончателно споразумение, чиято цел е максимално намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата до 2030 г.
Според много експерти обаче предложените мерки за това не са достатъчно амбициозни, коментира Би Би Си. Документът ще остане в историята като „Пакта за климата от Глазгоу“.
Неговите ключови точки са:
- Постепенно намаляване на количеството въглища, използвани като най-вредното за околната среда изкопаемо гориво;
- По-редовно извършване на анализ на свършената работа;
- Увеличаване на финансовата помощ за бедните и развиващите се страни за борба с изменението на климата.
Въпреки че споразумението е подписано от делегации на почти 200 държави, почти всяка точка от него предизвиква разногласия между страните.
Например в оригиналния текст на документа се говори за пълното и най-бързо прекратяване на използването на въглища, но Индия настоя за промени в полза на „поетапното премахване“ на този вид гориво.
Според индийския министър на околната среда Бупендер Ядава развиващите се страни не могат да обещаят да се откажат от изкопаемите горива, когато имат стратегии за развитие и облекчаване на бедността в дневния си ред.
Поправката не е подходяща за много западни страни, но подписването на договора от Индия е изключително важно, тъй като тази страна е третата в света по замърсяване на околната среда.
В същото време клаузата за увеличаване на финансирането за бедните страни предизвиква скептицизъм сред представителите на тези страни, тъй като предишното споразумение за отпускането на 100 милиарда долара за тях за борба с глобалното затопляне все още не е изпълнено.
Експертите отбелязват, че общите ангажименти, поети от участниците в срещата на върха, са недостатъчни за поддържане на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса по Целзий. Именно тази цел беше формулирана преди шест години в Парижкото споразумение, първите резултати от което бяха обобщени на COP26.
Още преди началото на срещата много експерти заявиха, че не очакват пробиви от нея по редица причини.
На първо място, на срещата не присъстваха делегациите на едни от най-големите международни играчи – Русия и Китай.
Освен това Съединените щати, представлявани от президента Джо Байдън, не представиха ясна програма за действие на срещата на върха, тъй като американската администрация все още не може да постигне пълна подкрепа в Сената по въпросите на климата.
Президентът на срещата на върха Алок Шарма в заключителната си реч изрази съжаление, че резултатите от срещата не са били задоволителни за всички, но каза, че е изключително важно да се защити постигнатото.
Британският премиер Борис Джонсън изрази надежда, че срещата на върха в Глазгоу ще бележи началото на края на глобалното затопляне.
„Все още имаме много да направим през следващите години, но днешното споразумение е голяма крачка напред и най-важното е, че това е първият международен договор за постепенно премахване на въглищата, първата пътна карта за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса по Целзий. „, каза той.
Въпреки това швейцарският министър на околната среда Симонета Сомаруга нарече резултатите от срещата на върха скандал:
„Многократното повтаряне на фразата „1,5 градуса по Целзий“ няма никакъв смисъл, ако в споразумението не е посочено как да се постигне тази цел“.
По нейните думи COP26 ще бъде запомнена като предателство по отношение на развиващите се страни, каза тя, защото формулировката на договора е много неясна и предложените процеси са непрозрачни.
