Самолет "Ту-160"

Русия изпраща във Венецуела самолети с войници и тежкотоварни камиони. Мнозина се питат дали Москва не се готви за военна операция в подкрепа на Мадуро. Руски медии твърдят, че нямало нищо тайнствено. Така ли е наистина?

Когато два руски военно-транспортни самолета миналата събота кацнаха на летището в Каракас, мнозина решиха, че Москва се подготвя за военна намеса в конфликта във Венецуела. Според информации в медиите, с двата самолета са пристигнали стотина униформени войници и 35 тона товари, сред които и тежкотоварни камиони. С тях е пътувал също и началник-щабът на руските сухопътни части генерал-полковник Василий Тонкошкуров.

На път за Каракас, двата руски самолета са извършили междинно кацане в Сирия, където от 2015 година Русия се ангажира военно на страната на президента Башар Асад. Означава ли това, че Кремъл сега ще подкрепи с военна сила и режима на Николас Мадуро във Венецуела?

Досегашният обхват на акцията сочи, че руският ангажимент в латиноамериканската държава изобщо не може да се сравнява по обем и мащаб с руската военна операция в Сирия, а още по-малко със съветската инвазия в Афганистан.

Предположения и догадки

Можем само да гадаем какви са истинските мотиви за руските действия, казва за ДВ руският военен експерт Александър Голтс: „Възможно е руснаците да подготвят извеждането на Мадуро от страната, да изнасят злато или пък да изпращат подкрепления в защита на Мадуро“. Нито една от тези опции не може да бъде изключена, убеден е Голтс.

Властите в Москва се въздържат от всякакви информации по случая. А за руските медии темата за изпращането на двата военни самолета във Венецуела остава съвсем периферна. Като се позова на руски дипломат в Каракас, в понеделник агенция РИА-Новости съобщи, че руските военни са пристигнали във Венецуела за консултации във връзка със сключени по-рано договори за доставки на оръжие. Няма „нищо тайнствено“, се казва още в информацията.

От години Русия доставя на Венецуела оръжия, чиято предполагаема стойност надхвърля 10 милиарда щатски долара – изтребители, хеликоптери, системи за противоракетна отбрана и танкове. Освен това Русия изгражда във Венецуела военни заводи за производството на автомати тип „Калашников“, както и на муниции. Продажбата на оръжие и инвестициите в петролната промишленост на Венецуела са двете основни посоки, в които вървят руските интереси в тази южноамериканска държава.

През последните месеци Кремъл опровергаваше съобщенията за евентуална руска военна операция във Венецуела, обявявайки ги за празни слухове. В същото време имаше и някои спекулации, че Русия може да изпрати във Венецуела наемници от руската частна армия, известна като „Група Вагнер“, натрупала боен опит покрай конфликтите в Източна Украйна и Сирия. В края на януари Мадуро и Путин разговаряха по телефона, а след това говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи, че не е ставало дума за искането на военна помощ.

Ще се въздържи ли Русия от военен ангажимент?

Досега Русия демонстрира само символична готовност да помогне с военна сила на режима в Каракас. През декември 2018 Москва изпрати два стратегически ядрени бомбардировача „Туполев-160“ за участие в съвместно учение с венецуелските ВВС. Тези бомбардировачи, впрочем, бяха придружавани от същия тип самолети, от който са и кацналите в събота машини: един „Илюшин-62“ и един „Антонов-124“. През декември обаче ситуацията във Венецуела все още не беше ескалирала така силно, както днес, а и опозиционният кандидат Хуан Гуайдо не беше се обявил за временен президент на страната.

Руските медии дават две възможни обяснения защо Москва досега се въздържа от по-сериозен военен ангажимент във Венецуела: от една страна правителствената армия във Венецуела е значително по-силна от тази в Сирия, а от друга – става дума за една много по-отдалечена страна, което би направило логистичната поддръжка много по-трудна. В социалните мрежи пък се появиха спекулативни твърдения, че действията на Русия имали за цел да възпрат САЩ от евентуална военна намеса във Венецуела.

Заб: Заглавието е на „Екип нюз“.

[tcm id=“1″]

предишна статияПроф. Калин Янакиев: Абсурдно е, че пазим паметника на завоевателя си
следваща статияКоментари на премиера Борисов след разговора с турския вицепрезидент