Богоявление или Йордановден се счита за един от най-значимите християнски празници в българския календар. На този ден се казва, че св. Йоан Кръстител е кръстил Иисус Христос в река Йордан. Този празник се свързва с вярва, че небето се отваря и молитвите се чуват. Същото вярване е съществувало и сред предхристиянските българи, които вярвали в Дажбог, за да изпълни желанията им през същата нощ.
Православната традиция
Йордановден се нарича още и Просвещение, тъй като събитието в Йордан река просветява и явява тайната на единния и неделим Божественост. Всеки, който е кръстен вярва, че бива осиновен от Бог Отец чрез заслугата на Иисус Христос и с помощта на Светия Дух.
Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор се свързват с кръщението, осветяването на водата и кръста, затова и празникът се нарича Водици на много места.
На този ден се провежда празнична Богоявленска литургия, като водата се освещава, след което свещениците хвърлят кръста във водоем (море, река, езеро), а този, който го хване, вярва се, че ще бъде здрав през цялата година.
В Калофер се провежда мъжко хоро във водата на река Тунджа на този ден, вярвайки, че всеки, който влезе в студените води, ще бъде защитен от болести през цялата година.
Кръщаването на водата трансформира света в по-безопасно и святно място за живеене, като се отблъскват особено зли сили.
Кръщението е едно от седемте тайнства на православието, означаващо очистване от греховете.
Според старата българска вяра, водата на Йордановден има свещени свойства, затова хората я берат в този ден и я използват за лечение през цялата година. Вярва се, че молитвите се изпълняват на този ден, когато “небето се отваря” и всеки може да изкаже своето желание.
Според православната традиция на този ден се провежда водосвет във всеки храм, а свещената вода също се пази през цялата година, като се вярва, че има лечебни сили.
Народната традиция
Прави се ръсене на дома, двора, хамбарите и стайите в къщата с осветената вода, за да бъдат здрави и благополучни през цялата година. Всеки член на семейството се поръсва със светена вода за осигуряване на здраве.
На много места свещениците обикалят домовете и поръскват хората със светена вода за здраве и благополучие.
Има традиция момите да измиват лицата си с вода на този ден, за да придобият здрав и свеж вид. Също така, реката е напълно осветена с изтапети частици от кръст и три трески, които се хвърлят в водата, за да се защити от зли сили.
Светената вода се използва за приготвяне на хляб, добавя се във виното и зелевия сок като защита от пропадане. Също така, се събира и пепелта от огнището на Йордановден, която също се счита за лечебна.
В някои места хората слагат брадва с острието нагоре и всяко един прескача отгоре, за да спре болестите и злото.
В югозападна България къпането на този ден се нарича Мъжки водици, а в Родопите – Хаскане.
На празника се правят различни гадания – гадае се по бражената за здраве и живот, както и за неомъжените, които гадаят по пръстени с кого ще се оженят.
Също така има вярване, че ако на този ден замръзне китката, с която ръси светена вода свещеника, цялата година ще е здрава и плодородна, а ако е топло, ще има гъсто жито, докато мекото време преди празника не е добра прогностика за годината.
133 420 лица празнуват Йордановден
133 420 лица носят името на Йордановден – 71 389 са мъже и 62 031 са жени. Най-много празнуници има през януари, като общият брой за месеца е над 781 хиляди за Васильовден, Йордановден (Богоявление), Ивановден, Антоновден и Атанасовден. В януари рожден ден честят и лицата с имената Теодосий (11.01), Евтим (20.01), Максим (21.01) и Григор (25.01).
