Европейските съюзници трябва да поемат своя справедлив дял от колективното бреме на НАТО и да демонстрират готовност да поемат повече отговорност за защитата на Европа. Това се посочва в статия на външните министри на страните от Ваймарския триъгълник Аналена Бербок, Радослав Сикорски и Стефан Сежурне за „Политико“.
Преди 75 години основополагащият договор на НАТО беше подписан във Вашингтон, за да гарантира сигурността на нашата територия, безопасността на хората и запазването на нашите общи ценности: лична свобода, права на човека, демокрация и върховенството на закона.
Оттогава НАТО се превърна в най-успешния отбранителен съюз в историята, гарантиращ свободата на 32 страни членки в Европа и Северна Америка.
Но днес тези ценности са подложени на тест както никога досега.
Повече от две години Русия не само води неоправдана, незаконна и агресивна война срещу Украйна, но и руският президент Владимир Путин за пореден път, обръщайки гръб на десетилетия подходи за сътрудничество, даде ясно да се разбере, че неговите имперските амбиции достигат далеч отвъд Украйна и че това, което той всъщност атакува, е самият европейски мирен ред.
Следователно, докато празнуваме годишнината на НАТО, не трябва да се самозабравяме. По-скоро трябва да осъзнаем факта, че този момент може да определи бъдещето, в което ще живеят нашите деца.
През последните две години Европа и Северна Америка застанаха обединени и непоколебими срещу руската агресия. Заедно подкрепихме самоотбраната на Украйна с над 200 милиарда евро помощ. ЕС и неговите страни членки предоставиха приблизително две трети от общата помощ, одобрена за Киев досега.
Нашата подкрепа ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо и толкова интензивно, колкото е необходимо.
Подкрепяме Украйна да защити нашата свобода и сигурност, но също така инвестираме в собствената си сила в Европа. Не бива да правим грешка: днес Украйна е атакувана, утре може да е друга част на Европа. И Русия няма изгледи да прекрати своята агресивна и империалистическа политика в обозримо бъдеще.
Ето защо, на 75-та годишнината от създаването на НАТО, ние повтаряме основополагащия принцип на Алианса: атака срещу един от нас се счита за атака срещу всички. Един за всички и всички за един. Заедно ще защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО и ще стоим обединени срещу всяка бъдеща руска агресия.
Години наред Путин разпространява лъжи и неверни разкази, за да оправдае своята война. Един от тези наративи е, че НАТО представлява заплаха за Русия. Но истината е точно обратното: днес нациите отново се присъединяват към НАТО, защото се чувстват застрашени от Русия. Финландия и Швеция отдавна поддържат горда традиция на неутралитет. Въпреки това, след нахлуването на Путин в мирен съсед, те упражниха суверенното си право свободно да избират съюзи и сега укрепиха нашите редици.
За да има мир в Европа, руският империализъм трябва да бъде спрян. Не можем да допуснем никакви „сиви зони“, защото Путин ги вижда като покана за подкопаване на териториалната цялост и суверенитет, чертаене на въображаеми линии на картата и в крайна сметка използване на военна сила. Неговото пълномащабно нахлуване в Украйна доказа още, че политиката на отстъпки по отношение на Русия с надеждата, че може да върне мира или стабилността на континента, е наивна.
Ето защо европейските съюзници трябва да поемат своя справедлив дял от колективното бреме на НАТО и да демонстрират готовност да поемат повече отговорност за отбраната на Европа. Трайната трансатлантическа връзка остава основата на нашата сигурност и ние, европейците, трябва да се справим с някои от най-спешните недостатъци, които станаха болезнено очевидни през последните месеци и години: Това са:
- пропуски в способностите;
- готовността на нашите военни сили;
- производствен капацитет;
- логистика;
- стандартизация;
- оперативна съвместимост.
САЩ отдавна са поели по-голяма тежест от останалата част от нашия Алианс. Но колективната защита е нашето колективно усилие. В това отношение ние потвърждаваме значението на по-силна и по-способна европейска отбрана — такава, която допринася положително за глобалната и трансатлантическата сигурност и е едновременно допълваща и оперативно съвместима с НАТО.
За да поемем тази по-голяма отговорност за нашата съвместна сигурност, ние, европейските съюзници, трябва да предприемем следните стъпки:
- Първо, отделянето на минимум 2% от БВП за отбрана е необходима предпоставка и самата основа, върху която градим нашата колективна отбрана. Нашите три държави изпълняват тази цел тази година, но тези числа могат да бъдат само отправна точка. Също така трябва да сме сигурни, че изразходваме средствата си стратегически — преди всичко за развитие на силите и способностите, от които се нуждаем за колективна отбрана.
- Второ, трябва да използваме пълния индустриален потенциал на нашия континент, за да надградим нашите военни способности, да увеличим производството и да постигнем икономии от мащаба. Нашата национална отбранителна промишленост е ключова за това. Нуждаем се от обвързващи дългосрочни договори — с ясни срокове, ниво на амбиция, фиксирани финансови ангажименти и гаранции за нашите правителства.
- Трето, трябва да инвестираме в бъдещи технологии, за да поддържаме технологичното си предимство и да запълним пропуските в способностите. Усилията в областта на иновациите ще помогнат на НАТО да запази този напредък пред потенциалните противници и ще укрепи отбраната.
Много от тези необходими инструменти вече са на наше разположение — от Европейския фонд за отбрана до Европейския механизъм за подкрепа на мира и Европейската инвестиционна банка. Междувременно се разработват и други за укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база. Трябва да надграждаме върху тях и да използваме пълния им потенциал за укрепване на европейския стълб в приноса към НАТО. В контекста на нарастващите заплахи и предизвикателства пред сигурността, ние потвърждаваме ангажимента на ЕС да увеличи цялостната си отбранителна готовност и боеспособности, за да отговори на нуждите и амбицията си.
Две години след началото на своята агресивна война, Путин базира стратегията си на грешната преценка, че може да изтощи Украйна и да надживее нашата подкрепа. Той има за цел да тества нашето единство и решимост като съюзници. Следователно силата, единството и сътрудничеството трябва да ръководят нашия отговор. Трябва да сме сигурни, че неговата агресия няма да се отплати – нито сега, нито в бъдеще. И на 75-ата годишнина на НАТО ние сме убедени: свободата и сигурността за идните години изискват модерен и мощен трансатлантически съюз.
Като европейци ние сме готови да изпълним своята роля.
*Аналена Бербок е федерален министър на външните работи на Германия. Стефан Сежурне е министър на Европа и външните работи на Франция. Радослав Сикорски е министър на външните работи на Полша.
Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
