Георги Касчиев: Нима управляващите забравиха сеизмичния риск за „Белене”, за който говореха?!

Георги Касчиев е бил е научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ в периода 1972-1989 г.

Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания „Уестингхаус“.

Касчиев е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Б

ил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.

Г-н Касчиев, има ли действително България и българската електроенергийна система нужда от нова голяма мощност, каквато е АЕЦ „Белене”?

По досегашните доклади, в това число и този на БАН, ако човек е прочел целия доклад, а не само отделни части от него, има някои фантасмагорични варианти разработени, в които се предполага, че всички въглищни централи ще спрат до 2025 г., че никакви други мощности няма да се изграждат, че съседните страни по необясними причини също няма да строят мощности. Тогава естествено, че трябва да се строят нови мощности и академиците казват: „да, „Белене” трябва да се строи”. И когато министър Петкова казва, че „Белене” трябва да се строи, тя има предвид само този фантастичен вариант.

В един доклад най-важни са заключенията и препоръките и там много ясно е казано, че при най-реалистичния вариант за развитие АЕЦ „Белене” не е необходима на страната, тъй като до 2040 г. вътрешното потребление с наличните мощности ще бъде задоволено и ще има възможности за износ в това число до 2035 г. до 9 млрд. киловатчаса. А след това около 5 млрд. киловатчаса с изключение на зимните месеци.

Само да напомня за сведение на зрителите, че в страната са инсталирани сега около 12 100 мегавата, от които постоянно на разположение са 9,5 хил., тъй като знаете, че винаги има мощности, които са в ремонт или които не могат да работят по други причини. От тези 9,5 хил. мегавата сега в момента максималното потребление е около 4,3-4,4 хил. мегавата, а през зимата беше около 6,2 хил. мегавата максималното потребление. Съвършено ясно е, че България има огромен излишък на електрогенериращи мощности. Тази година дори няма да успеем да изнесем и половината от този излишък, който те могат да предоставят. Миналата година сме изнесли около 5,5 млрд. киловатчаса, нашият потенциал е да изнасяме 10-11 млрд. киловатчаса.

Тези приказки, които се говорят как регионът щял да има нужда от електроенергия… никой не купува това, което можем да продадем, защото или има собствен добив, или има от другаде къде да се доставя. Мога да ви кажа, че съседна Сърбия изнася два пъти повече от нас.

Тези приказки за балканска АЕЦ, които бяха пуснати преди три месеца – колко хубаво щяло да стане и т.н. – ами три месеца минаха и никой не е дошъл тук с разтворени обятия да моли на опашка пред министерството на енергетиката да се включи в тази централа. Това означава, че нито България, нито регионът имат нужда от такава огромна мощност и това е доказано.

За да бъдем по-коректни, трябва да кажем, че би трябвало (но в министерството няма такива професионалисти) подходът да е различен. Първо трябва да се направи, както е предвидено, енергийната стратегия на страната. Имайте предвид, че електроенергетиката е само една част от енергийната система. В света около една трета от цялата потребявана енергия е под формата на електроенергия. Ако се предвиди газификация на страната, каквато например беше предложена от президента на Азърбайджан, когато беше тук, газифицирането само на 30% от българските домакинства, вместо сегашните около 3-3,5%, ще доведе до падане на потреблението на електроенергия през зимния период с около 1300-1500 мегавата.  Т.е. преди тези въпроси да бъдат изяснени, не трябва да се отива към такива  прогнози за единични мощности в електроенергетиката.

Второто, което би трябвало да бъде направено преди да се казва каквото и да е за „Белене”, би трябвало да се изясни и да се изчака до кога големите въглищни инсталации ще получат отсрочка по отношение изпълнението на новия европейски регламент. Преди този въпрос да е ясен не би трябвало такива генерални неща като рестарт на „Белене” да се поставят. Една от причините за сегашното бързане е точно това, че най-вероятно тези централи, специално в комплекса „Марица – Изток”, ще получат безсрочна дерогация или многогодишна (20-30 години) и тогава въпросът за нова базова голяма мощност автоматично би отпаднал. Ни в клин, ни в ръкав дайте да рестартираме „Белене”.

Някои експерти споменават много опасности пред изграждането на „Белене” – сеизмичният риск или къде ще се съхраняват отпадъците. Кои са най-големите проблеми според Вас?

За мен като ядрен експерт от едно време основният проблем за изграждането на атомна централа на площадката в Белене е сеизмичният риск. Г-жа Петкова уверено твърди, че българските граждани не трябвало да имат притеснения, там нямало никакъв сеизмичен риск. При вчерашните пледоарии в парламента водещият експерт на ГЕРБ каза, че имало сеизмичен риск, но всичко било много точно пресметнато и затова не трябвало да се безпокоят българските граждани. Сега специално ще ви прочета какво е казал техният водач Бойко Борисов на 28 април 2012 г. на заседанието на Министерския съвет, когато се обсъжда въпросът за прекратяване изграждането на „Белене”. Ще ви цитирам дословно:

„Има доклади за разлома на Вранча и за опасности, които дебнат една подобна централа. Освен това на всички, които говорят, че няма опасност от земетресения, няма опасност от еди какво си, има доклади на БАН, има други доклади и аз лично си го спомням земетресението във Вранча. Дори бих казал, че най-технологичната нация – японската, не можа да предвиди какво може да се случи в дадена ситуация. Дори и те. Вие видяхте, че една Япония от втора сила в света милиарди, стотици милиарди загуби. Просто България няма да я има на картата.”

С тези аргументи премиерът убеждава своите министри. Тогава министър на енергетиката беше Делян Добрев, сега е шеф на парламентарната комисия и той изглежда е забравил за тези доводи на премиера.

След това, на следващия ден, Народното събрание приема решение, с което подкрепя действията на правителството за прекратяване на  строежа на „Белене”, като казва, че споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене особено след във Фукушима. Хайде сега да се запитаме тези хора не споделят ли вече опасенията от сеизмичен риск? Да не би той да е изчезнал?! Той си е пак там. Огнището във Вранча е негов главен генератор.

През 1977 г. там стана едно разрушително земетресение, а поради особеностите на тектоничните характеристики на този район, като правило енергията на сеизмичните вълни се насочва на север към река Дунав. Затова например в румънската столица Букурещ имаше около 1600-1700 жертви, а в Свищов рухнаха два блока и загинаха 120 души. Частично рухнаха и няколко обществени сгради и само поради късния час в тях нямаше хора и не загинаха. Около една трета от къщите бяха повредени, дори релсите на пристанището в Силоза са били огънати от този силен трус.

Когато се изучават последиците от това земетресение, през 1983 г. руската страна официално предлага поради това, че „Белене” е много сложна в сеизмични отношение площадка, тя да бъде изоставена. Същият аргумент го има в доклада на БАН от 1990 г., където е казано, че сеизмичният риск на тази площадка е твърде висок и тя не е подходяща за атомни централи.

През 2003 г. завършва един проект на ЕК, при който Европейската сеизмологична асоциация дава една карта със сеизмичния риск в Европа, която може да се намери в интернет и да се види. Там много ясно си личи, че площадката в Белене не както казва министър Петкова без риск. Напротив, тя не е с никакъв риск, тя не е с малък риск, тя дори не е със среден сеизмичен риск. Тя е със среден, клонящ към висок сеизмичен риск. Така че тези безотговорни действия, този ядрен авантюризъм, това нещо граничи с престъпление според мен. Единствената причина, която аз виждам за такава огромна настървеност да се рестартира този проект е възможността от него да се отклоняват огромни средства или чисто и просто да се крадат, каквато е и практиката от миналите години. Затова ние от „Демократична България” наричаме тази коалиция Коалиция „Кражба”. За срам и позор „Граждани за европейско развитие на България” се превърнаха в граждани за евразийско развитие на България и се обединяват с червените си другари и с техните малки сателитни организации.

Правителството разпространи информацията, че имало трима инвеститори за „Белене”, двама от тях вече отпаднаха, остана само руската „Росатом”. Възможно ли е тя да даде пари, да изгради „Белене” без държавни гаранции, без договори за изкупуване на тока на преференциални цени, или просто ще даде оборудването и после ще го изплащаме ние като заем?

Приказките на г-жа Петкова как имало инвеститорки интерес от Франция са пълна манипулация. Първо тя каза, че компанията „Фраматом” щяла да бъде инвеститор, след това компанията „Рева”…нямат никакво покритие тези неща.

Руската „Росатом” за мен е много въпросително дали би участвала с частично или пълно финансиране в този проект. До преди няколко месеца шефът на компанията за тази част на Европа г-н Титов многократно е давал изявления, че Русия няма намерения да финансира изграждането на АЕЦ „Белене”. „Росатом” може да се включи съвсем по друг начин като страна, която има капацитета и опита в изграждането на атомни централи, включително и в чужбина.

Участието на „Росатом” очевидно е необходимо на сегашните управляващи, тъй като в миналото между български партньори и руската компания са изградени много добре функциониращи канали за кражба на средства от този проект в размер на стотици милиони. Очевидно залозите са тези канали да продължат да работят.

Мога да ви дам и пример за какво става дума. Оборудването, което беше доставено в края на 80-те години за един блок на АЕЦ „Белене” беше разработено в чешката компания „Шкода”. То беше с високо качество, оценявано от НЕК на около 300 млн. евро. В последствие беше решено то да бъде продадено на „Росатом”. НЕК нае консултант., който го оцени на 250 млн. евро. По неизвестни причини НЕК го продаде на руснаците за около 205 млн. евро, а получи реално под 80 млн. евро. Смятайте от цената, която даде избраният консултант близо 200 млн. евро изчезнаха някъде.

Един от каналите, в които изчезнаха са т.нар. канали за транспортиране на оборудването от Белене до Русия, където то беше монтирано след това. За около 5 хил. тона метално оборудване и разстояние няколко хиляди километра НЕК е платила 60 млн. евро на руската страна.

Сегашната министърка тогава в качеството си на шеф на Агенцията за финансов контрол беше направила един чудесен доклад, беше извела на преден план всички щети от сделката, беше алармирана прокуратурата, тя се задейства, тръгна да търси документи, за да се разбере как така толкова пари са изхарчени. И какво се оказа? В НЕК не са открити никакви документи как са изразходвани и за какво тези пари. Поискаха съдействие от руската страна, там любезно казаха да, да, да, но видите ли така стана, че преди няколко дни стана пожар в складовете, където се пазеха тези документи, така че всичко се унищожи. Ето как 60 млн. по този канал за транспортиране изчезнаха чрез очевидна договореност между НЕК и „Росатом”. Това е само част от цялата верига, защото тази цена, която би трябвало да се плати – около 285 млн. евро я няма. По последни сметки НЕК получи по-малко от 80 млн. евро.

За мен участието на „Росатом”, за което толкова настояват и евразийските граждани, и социалистите, ще осигури точно тази възможност – да се отклоняват и да се крадат стотици милиони от този проект.