През 2023 г. търсенето на труд остава високо, но неравномерно разпределено между регионите на страната и професиите, показва Проучването на потребностите от работна сила на Агенцията по заетостта сред работодателите.
Според проучването търсенето на машинни оператори, шивачи и готвачи остава високо, но съществува значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители с висше образование. Текстът обхваща само непосредствените потребности на работодателите, без да разглежда дългосрочните очаквания и структурни дисбаланси.
Изследването показва, че 64% от работодателите сблъскват трудности при наемането на работници. На национално ниво, общата потребност от работна сила в периода отива над 268 хил. души, което е значително повече от броя на безработните, които са 158 хил. души според последните данни за декември. Липсата на квалификация или образование на кандидатите е най-често посочваната причина за трудностите при запълване на недостига, според 38% от работодателите.
Индустрията продължава да генерира най-много работни места в близко бъдеще, с 31% от потребностите. Следва търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), особено в резултат на възстановяването на туризма. Дефицит има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, концентриран в училищата и болниците. Строителството е на четвърто място с 14% от общото търсене, докато селското стопанство е на пето място с 5%.
Сред квалифицираните специалисти, най-големият дефицит е при машинните оператори (14,8 хил. души), шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Търсенето е най-силно в професии, където се изисква квалификация, както и в професии с неконкурентно заплащане спрямо останалата част от икономиката, особено в шивашката индустрия и туризма.
Недостигът на специалисти с висше образование е най-голям в професиите, свързани с бюджетната сфера – медицински сестри (4,7 хил.), лекари (4,4 хил.) и учители (4,4). Впечатляващо е, че търсенето на ИКТ специалисти е относително ниско, само хиляда души, въпреки експанзията на сектора в последните години. Регистрират се разминавания между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда, както и лоши условия на труд и заплащане в някои професии, особено ясно при медицинските сестри.
Регионалното търсене на работници показва изненади. Бургас е на първо място с над 10% от цялостното търсене, последван от София, Варна и Пловдив. Туризмът и строителството са основният профил на търсенето в областите, като в Пловдив преобладава индустрията. Впечатляващо е, че дори в области с по-ниско ниво на икономическо развитие има силно търсене на работници, поради ролята на преработващата промишленост. Видин, Монтана и Ямбол са на дъното със слабо търсене и слаб потенциал за развитие на пазара на труд.
Данните от изследването ясно показват, че забавянето на икономическия растеж през 2024 г. не влияе негативно върху търсенето на труд. Напротив, дефицитът на кадри в някои ключови сфери се превръща в сериозно ограничител на потенциала за икономически растеж в средносрочен план.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
