В последните месеци българските народни представители започнаха демонстративно да си губят времето с парламентарен контрол. Изслушваха се безброй министри, първо редовни, после служебни. Сега, откакто България вече има редовно правителство, тенденцията продължава. И ако преди беше безсмислена, защото служебното правителство беше назначено еднолично от президента Радев, а министрите заявяваха, че носят отговорност единствено пред президента, то сега прилича по-скоро на умишлено забавяне на работата на парламента.
В днешният петъчен ден, две седмици след встъпване в длъжност на новия кабинет, цели 15 министри са извикани на парламентарен контрол. По принцип, няма нищо лошо да се отговаря на въпроси, ако не беше малката подробност с краткия стаж на новите министри.
Няма как те да са компетентни по въпросите, които им задават депутатите. Министрите по-скоро цитират предварително записани от някакви чиновници тези, с които все още не са запознати.
Парламентарният контрол е нещо хубаво и демократично утвърдено, но здравият разум подсказва, че той трябва да започне поне месец след встъпването в длъжност на съответните министри, да не говорим за разумния срок от 100 дни, в които един министър наистина може да отговаря компетентно.
Цялото това упражнение има политически замисъл да се бави времето, за да се генерират скандали, вместо да се приемат закони.
Припомняме, че 49-то Народно събрание е поставено пред изключително тежка законодателна програма. То трябва да приеме над 10 закона, свързани с Плана по възстановяване и устойчивост, за да успеем да получим втория транш от парите по него. Освен това, му предстои приемането на поне още 10 закона, свързани с еврозоната и Шенген, които също са от изключителна спешност и имат възлово значение за развитието на страната и за интергрирането ѝ в европейските структури.
Очевидно е желанието на ИТН, „Възраждане“, а много често и на ДПС и ГЕРБ да саботират работата на парламента чрез парламентарния контрол. По този уж демократичен начин привикването на министри през ден постига двоен резултат: първо, пречи се на правителството да работи и второ, пречи се на парламента да приема закони.
Ако това се прави от политически инфантилизъм е много тъжно, но ако е съзнателна политика с цел отклоняване на България от европейските й цели, е направо престъпно спрямо интересите на нашия народ.
