Българската актриса(Мария Бакалова) се опитала да игнорира новината за номинация за Оскар и да продължи работата си на снимачната площадка на новия филм на Джъд Апатоу, но това просто не било възможно, пишат от Ню Йорк Таймс.
Време е да започнем да гледаме на Мария Бакалова сериозно. В понеделник тази българска актриса и на пръв поглед непоклатима звезда от „Борат 2“ спечели първата си номинация за Оскар за изпълнението си в скандалната комедия.
Продължението „Борат“, пуснато в Amazon, показа 24-годишната Бакалова като Тутар, тийнейджърката дъщеря на главния герой, изигран от Саша Барън Коен. Филмът описва пътуването им до Америка, където Борат възнамерява да използва Тутар само като стръв, за да постигне напредък в собствената си кариера.
За „Борат“ Бакалова – за която подходът на Барън Коен към киното е новост – трябваше да се отдаде на няколко полу-весели, полу-ужасяващи момента, включително интервю с Рудолф Джулиани.
Но в понеделник тя се озова в много по-безопасна среда: в Лондон, снимайки нова комедия, режисирана от Джъд Апатоу, където тя играе с Педро Паскал, Кийгън-Майкъл Кий, Карън Гилън и Дейвид Духовни.
По време на видео разговор Бакалова сподели как е разбрала за номинацията си за Оскар и какво е научила за себе си от по време на „Борат 2“. Това са редактирани откъси от този разговор.
По-спокойна ли е работата по комедия със сценарий, която не е филм „Борат“?
Една идея по-малко стресиращо е, защото не трябва да бягаме от полицията. Това е една по-скоро безопасна среда.
Как научихте днес, че сте получили номинацията си за Оскар?
Всъщност още от самото начало фактът, че чувах името си заедно с това на хора като Глен Клоуз, Оливия Колман, Аманда Сейфрид или Юх-Юнг Юн – ми беше достатъчен. Аз съм на седмото небе. Не искам да бъда алчна или да мисля за нещо повече, защото това вече надминава и най-смелите ми мечти. Спомням си, когато пристигнах на снимачната площадка тази сутрин, Джъд Апатоу ме попита: Искаш ли да си починеш по време на церемонията по [обявяването]? Искаш ли да я гледаш? Искаш ли да останеш сама? Искаш ли да бъдеш сред други хора? Бях като „Не, не, не, моля, нека не говорим за това! Нека просто работим! Да снимаме!”
И тогава какво се случи?
Снимахме сцена с Педро и Джъд дойде при мен по средата на дубъла, приближаваше се към мен. А аз се чудех какво се случва. Толкова ли е зле, че дори не може да го каже на глас? Защото той буквално се приближаваше, като [навежда се към камерата]. „Току-що получи номинацията си!“. Изгубих ума си в този момент.
Имахте ли възможност да отпразнувате новината с вашите колеги?
Не, защото снимахме. Запитах се: Трябва ли да продължим да работим? Но това беше наистина значим момент за мен и вярвам, че ще остане с мен до края на живота ми. Защото никога няма да бъде същото. Дори след 50, 60, 70 години, ако някой ден получа още една номинация за каквото и да било. Това е най-големият ден в живота ми и бях около Джъд и Педро и видях в очите им, че наистина се радват за мен.
Говорили ли сте вече със Саша?
Не съм, защото току-що се прибрах. Буквално току-шо отворих вратата.
Проследихте ли какво се случи с Руди Джулиани след излизането на продължението на „Борат“?
Все още не искам да се занимавам с политически въпроси, защото живея в Америка от по-малко от две години. Всъщност не съм особено политически запозната, за да имам позиция. Мога само да кажа, че бях изключително щастлива да видя такива огромни тържества на 7 ноември [денят, в който повечето медии обявиха победата на президента Байдън]. Живеех в Лос Анджелис и се разхождах с приятелките си по улиците на Западен Холивуд и беше красиво как хората празнуваха, танцуваха и пееха. Те бяха обединени.
Бях изключително впечатлена от речта на вицепрезидента Камала Харис, където тя каза, че може и да е първата, но няма да е последната. Искам това да бъде и моят девиз. Защото като източен европеец и човек, който получи това огромно признание и тази платформа, бих искала да насоча повече внимание към моя регион. Тези хора са талантливи и имат нужда да им бъде даден шанс. Ще има и следваща Мария.
Смятате ли, че създаването на „Борат“ ви направи по-смел човек или вече бяхте смели и филмът събуди това във вас?
Виждайки лично храбростта на Саша Барън Коен – това ме накара да бъда възможно най-смела. Все още не знам, ще бъда ли някога в живота си смела като него. Защото той наистина е такъв. Готова съм да направя всичко, което е необходимо за филм, за сцена, защото като актьор мой дълг е да направя всичко по силите ми. Но съм изключително притеснителна като човек. Получавам лека паническа атака преди всичко, което правя. Но харесвам притеснението, защото то ме кара да вярвам, че ми пука. И ако човек е достатъчно запален, трябва да го направи.
Знаете ли вече дали ще можете лично да присъствате на Оскарите?
О, Боже, бих искала да отида на Оскарите. Гледах церемониите през последните седем, осем години, събуждайки се рано сутринта, защото в България обикновено са рано. Надявам се, че ще бъде безопасно и ситуацията ще се подобри през април. 25 април? Дори не знам датата, защото в съзнанието ми никога не е имало шанс това да се случи. Но бих се радвала да се срещна с идолите си.
Ако някой от тях се приближи към вас предпазливо, това е само заради „Борат“ – няма нищо общо с вас лично.
Може би не трябва да нося жълта рокля.
