Спомняте ли си онези години в началото на прехода, когато много хора си мислеха, че могат да забогатеят, като станат миноритарни акционери в големи предприятия. Т.нар “масова приватизация” беше рекламирана като начин всеки да получи нещо от големия пай. Идеята обаче се оказа химера. Оказва се 20 години по-късно над два милиона българи имат само скъп спомен от този период- боновата книжка, която да им напомня за изгубените пари и надежди. Повечето отдавна бяха забравили за нея, докато от финансовото министерство не привлякоха внимание с желанието си да раздвижат т.нар “спящи акции” от масовата приватизация. И надеждата изведнъж отново бе съживена! Макар и объркана в труднореализируем законопроект на финансовото министерство.

Масовата приватизация – голямата измама на прехода

Масовата или бонова приватизация в България бе направена през 1996-1997 година  по модел заимстван от Чехия. Центърът за масова приватизация към тогавашното правителство на Жан Виденов приватизира държавни предприятия чрез т.нар инвестиционни бонове. За продажба бяха предложени пакети акции от 1050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на близо 15 % от общите активи на държавните предприятия или 22,08 % от подлежащите на приватизация активи. На практика собственици станаха всички пълнолетни български граждани, пожелали да участват в процеса. Те получиха бонови книжки с номинал от 25 000 лева, или тогавашни 350 щатски долара.

20 години по-късно тези книжа са се обезценили. Простата средна стойност на придобитите от всяка бонова книжка активи в 28 приватизационни (сега инвестиционни фонда) е 190,87 лева. Участниците в масовата приватизация са загубили интерес към придобитите от тях активи и са се отказали да си търсят правата. На практика ако човек  реши да си получи парите ще се наложи да плати повече за такси  и за комисионни, отколкото би спечелил от инвестиционните си бонове.

„Мъртвите“ книжа сега се намират по 2.5 млн. лични сметки в „Регистър А“ на депозитарната институция, което означава, че не са под управление на инвестиционни посредници – т.е. собствениците им не са активни.

Кой спечели от масовата приватизация?

Веднага след началото на масовата приватизация започна  откупуването на боновите книжки непосредствено с издаването им. Представители на приватизационни фондове откупуваха бонови книжки пред пощенските клонове. Така обсебеният бонов ресурс се използва за участие в последвали търгове за придобиване на акции от държавните предприятия, получените дивиденти от тях или приходите от продажбата им са източвани в паралелни фирми. Появиха се и различни схеми за сдобиване с бонови книжки като например чрез договор за пълномощие и консултация по масовата приватизация. Упълномощеният можел да представлява собственика на централизираните търгове за боново раздържавяване. Опарените се подписват под запис, който ги задължавал да издължат определена сума до определен срок, ако това не стане, губят акциите си.

Най-запомнящата се схема от този период е свързана с ликвидиране на приватизационния фонд. Потърпевшите трудно могат да докажат, че са излъгани. В този случай дейността на фонда се прекратява чрез ликвидация, при която гражданите, вложили инвестиционните си бонове в него, получават дялова квота от имуществото му под формата на миноритарен пакет акции от непублично дружество. Акциите, получени от гражданите, не могат да им донесат полза и остават скъп спомен. Тези, които запазват боновете си ги прибират на тайно място с идеята някога да спечелят от тях… Така 20 години по-късно държавата решава да “помогне” на хората да продадат акциите си.

 

Какво предлага държавата?

Предложението на управляващите предвижда да се даде срок от 1 година, в който собствениците на акции от масовата приватизация да ги прехвърлят към инвестиционен посредник, за да продължат да търгуват с тях на борсата. Ако не го направят акциите ще отидат в специално създаден инвестиционен фонд срещу съответните дялове за притежателите.  Ако лицата не проявяват интерес още 5 години дяловете ще подлежат на обратно изкупуване, а паричните средства ще се прехвърлят по клиентска сметка. След нови 5 години лицата ще имат право да получат средствата си. Ако не го направят, парите ще бъдат внесени в полза на държавния бюджет – в Сребърния пенсионен фонд.

Подобна е и схемата за компаниите, които не се търгуват на регулирания пазар. Тези акционери трябва да актуализират данните си пред инвестиционен посредник или пред Централен депозитар.

В случай, че не го направят  до 1 година книжата  ще се прехвърлят в портфейл за срок от 5 години. А ако след това отново няма интерес, дружеството ще е задължено да продаде акциите, а паричната им равностойност ще бъде прехвърлена в специална парична сметка. Тя ще бъде на разположение на лицата в срок на нови 5 години, след което се предлага неполучените парични средства да бъдат прехвърлени в държавния бюджет.

Около 2,5 милиона българи са притежатели на “спящи акции

60 на сто от притежателите на т.нар. „спящи” акции са дребни акционери. Една от причините тези акции да са неактивни е, че не носят голяма печалба. За да провери един човек дали има акции, той трябва да се консултира с инвестиционен посредник. По последни данни притежателите на „спящи” акции са около 2.5 млн. души.

Законопроектът срещна сериозен отпор от работодатели и синдикати

Против идеята на финансовото министерство се обявиха четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. От Асоциацията на индустриалния капитал в България  поискаха незабавно оттегляне на законопроекта, който според тях застрашава над 2 милиона българи със загуба на собствеността им върху ценните книжа, които са придобили по време на приватизацията.

От КНСБ и КТ „Подкрепа“ категорично се обявиха против предложението за принудително прехвърляне на акции. Те заявиха, че българските граждани и обществото вече са били  разочаровани, излъгани и обезверени от масовата приватизация и че това ще се повтори, ако обсъжданият законопроект не бъде оттеглен.

Очаквано идеята има подкрепата на Българската фондова борса, инвестиционните посредници и пенсионните и застрахователни дружества, защото завъртането на акциите ще налее ликвидност в българската борса и ще се получават допълнителни обороти от смяната на собствеността.

Работодатели и организации настояват законопроекта да бъде оттеглен, защото не е ясно дали идеята ще заработи. Има опасност много от тези акции да са във фалирали вече предприятия и те на практика да се окажат не просто “спящи”, а “мъртви”. Оказва се, че от 1050 дружества, включени в масовата приватизация, сега съществуват само 600.  Така голяма част от гордите собственици на бонови книжки ще пият поредната чаша студена вода…