По данни на Националния статистически институт в държавната администрация работят 672 хиляди български граждани, при над 3 милиона заети хора в цялата страна.
В края на всяка година този огромен брой чиновници получават 13-та, а дори и 14-та заплата. Тоест, над половин милион българи получават допълнително възнаграждение, равняващо се на пълна месечна заплата (някой път и на две).
Тази порочна практика, разбира се, е за сметка на нашия джоб, защото, както всички знаем, възнагражденията на държавните служители ги плащаме всички данъкоплатци.
Тоест 672 000 българи по един или друг начин се оказват в по-привилегирована позиция от останалите 2 милиона и половина български граждани, които работят в частния сектор.
В интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг икономистът Георги Ганев също изрази мнение, че практиката за раздаване на допълнителни заплати в края на годината е порочна.
„В нормалния свят това обикновено би могло да бъде третирано като вид бонус за по-добре свършена работа от очакваното. Но понеже ние няма как да измерваме създадената от публичния сектор стойност, освен по разходите, всъщност се оказва, че изкуствено се вдига стойността на публичния сектор, без да знаем дали тези хора, които получават 13-та заплата са станали по-производителни. В частния сектор, ако финансите на фирмата позволяват, това означава, че служителите са си свършили добре работата и съответно тези пари могат да бъдат разпределени.В този смисъл, сигурно е по-добре да се повишат заплатите на хората в публичния сектор, вместо да им се дават тези допълнителни заплати”, коментира Ганев.
Обикновено допълнителното възнаграждение се дава по празниците, в края на годината, когато правителството разпределя излишъка в бюджета.
Въпросът обаче е след като има излишък, трябва ли само чиновниците да се „облажват” с 3000-4000 лева?
За пенсионерите също всяка година има по едни жалки 50 лева. Единствено онези 2,5 милиона български граждани, които работят в частния сектор и чинно си плащат данъците, не получават нищо.
За капак, трябва да споменем и още една порочна практика – държавата плаща много по-ниски осигуровки на своите служители (чиновниците), а те все пак съставляват 1/5 от работещото население.
Георги Ганев смята, че не е честно заетите в публичния сектор да се осигуряват на по-малко пари.
„То не е справедливо по отношение на структурата на пенсионната система. Ако ставаше въпрос за частни фондове е друго. Но българската пенсионна система е т.нар. солидарен или по-правилно – разходо-покривен стълб. При него всички пари, които се плащат, влизат на едно място и от тях се плащат пенсиите на текущите пенсионери. Те не се спестяват за някога, когато сегашните осигуряващи ще се пенсионират, те отиват да плащат сегашните пенсии. Съответно, това, че се плаща по-малък процент от страна на държавните служители, означава, че по-голяма тежест пада върху частния сектор. В този смисъл може да се разглежда като не много справедливо”, коментира икономистът.
Излиза, че държавата, като работодател на над 672 хиляди българи, си позволява да осигурява работниците си на по-ниски суми, но да ги възнаграждава в края на всяка година с хиляди левове, през излишъка в бюджета.
Дали не би било по-добре, след като има останали пари в държавната хазна, те да бъдат разпределяни по равно между всички работещи, независимо дали в частния или в публичния сектор и в крайна сметка мнозинството от трудещите се българи (които, както стана ясно не работят в държавната администрация) също да получат някакви бонуси от държавата?
