Сподели
Владимир Путин

Отказът на Русия да постигне споразумение със Саудитска Арабия относно глобалните петролни квоти може в крайна сметка да окаже катастрофално влияние върху дългосрочните амбиции на Кремъл да разшири влиянието си в Близкия изток.

Драматичният спад на фондовите пазари миналата седмица беше предизвикан отчасти от решението на Москва да прекрати сътрудничеството си със Саудитска Арабия за производството на петрол – мярка, която бе предназначена да задържи глобалните цени на петрола на устойчиво ниво.

Отговорът на Саудитска Арабия да започне война с цената на петрола срещу Москва очевидно не е резултатът, който руснаците очакваха.

По този начин, вместо да гарантират пазарния дял на Русия в световния пазар, което беше основната цел на Москва на срещата на ОПЕК и на производителите извън ОПЕК във Виена миналата седмица, руснаците сега се оказват въвлечени в ожесточена ценова война със Саудитска Арабия, вторият по големина производител на петрол в света и най-големият износител на петрол.

Последиците от разрива в отношенията между Москва и Рияд могат да окажат огромно влияние не само върху руската икономика, но и върху големите амбиции на руския президент Владимир Путин да увеличава руското влияние по целия свят, особено в Близкия изток.

Руската икономика е силно зависима от приходите от огромните енергийни ресурси на страната. Но комбинация от все по-ефективни санкции на САЩ, както и общото забавяне на световната икономика, причинено от коронавирусната епидемия, доведоха до драматични спадове на стойността на рублата. А сега финансите на Москва попаднаха под засилен натиск в резултат на решението на Саудитска Арабия да започне петролна война срещу Русия.

Саудитците мотивираха решението си с опита да защити собствения си дял от световния петролен пазар, който е застрашен от намаленото търсене и възвръщането силите на американската индустрия.

Тъй като саудитците се радват на ниски производствени разходи за петрол от около 6-7 долара за барел, те са в състояние да се справят с по-ниските цени на петрола, докато страни като Русия, които имат много по-високи разходи за добив, се нуждаят цените да бъдат поне 50 долара за барел, за да са на печалба.

Сегашното намаление на цените – 31 долара за барел, ще засегне тежко руската икономика.

Друг важен момент е, че подкопавайки силата на руската икономика, саудитците ще принудят Кремъл да преосмисли амбициите си на световната сцена, особено участието му в Близкия изток, където основните съюзници на Москва са Иран и режима на Асад в Сирия.

Преди това Рияд се опита да убеди Москва, че нейните интереси ще бъдат по-добре обслужвани, ако работи със саудитите, а не с техните дългогодишни съперници в Техеран, което беше причината саудитският владетел крал Салман да покани Путин на държавно посещение в Рияд миналия октомври.

Оттогава отношенията между двете страни се влошиха в резултат на ключовата роля, която руските военни играят в подпомагането на режима на Асад за възстановяване на контрола над провинция Идлиб – последната останала крепост на бунтовниците в северозападна Сирия.

Саудитците, които са решени да свалят режима на Асад, подкрепят някои от бунтовническите групировки, сражаващи се в Идлиб, и са категорично против участието на Русия в конфликта.

Следователно изчислението на Саудитска Арабия е, че с пострадалата руска икономика в резултат на войната с цените на петрола, Кремъл вече няма да може да си позволи скъпи военни интервенции в страни като Сирия.

„Тази война ще промени играта за Близкия изток”, каза по-рано тази седмица старши съветникът на саудитското кралско семейство. „Руснаците разчитат на приходите си от петрол, за да финансират военните си действия в Сирия. Но, ако петролните приходи се сринат, те вече няма да могат да си позволят тези дълги и скъпи войни”.

*Анализът е публикуван в „Гейтстоун Институт“

Коментари