Сподели

Отново роми, отново побой, пак протест и пак държавни мъже, които обясняват, парадоксално, какво не е наред в държавата, която те управляват.  След бития командос във Войводиново, преди дни пострада и магазинер в Габрово и страстите пак пламнаха, като че това е първият побой, който се случва в страната от Татово време насам. Хората излязоха с хиляди по улиците да „протестират срещу насилието“ и тъй като да протестираш срещу насилието, така формулирано, е все едно да протестираш срещу ниските зимни температури или срещу силата на гравитацията, е ясно, че протестът има друга насоченост, която си намирисва натрапчиво на етническа неприязън.

Едно често срещано криминално престъпление като побоя, при цялото възмущение, което заслужава, не би трябвало да събере хиляди хора на протест срещу абстрактното насилие, тъй че кучето, както казват, е заровено другаде. От посланията на протестиращите става ясно къде, а от тези на някои от политиците – и защо точно там.

Демонстрантите приканиха за „повече толерантност за българите, а малцинствата повече да спазват закона“, а някои от тях  – да не се разрешава на ромски деца да раждат деца, които да живеят от нашите помощи на наш гръб. Хубаво, ама какво общо имат толерантността към мнозинството и архаичните и неприемливи културни традиции с един чисто криминален побой?

Отговорът е предизборната ситуация. Той е неочакван само на пръв поглед. Иначе нещата са прости – нагнетяваме напрежение, хората излизат да изразят възмущението си, ние яхваме протеста с подходящи изказвания и – очаква се – печелим популярност преди изборите. Така си мислят някои политици, предимно от формациите, които са окупирали за себе си прилагателното „патриотични“.

Разбира се, внушенията идват с нюанси. Като изказването на военния министър Каракачанов, който поздрави полицията и прехвърли вината върху бездействието на местната власт. Превеждам: държавата /ние, управляващите/ си върши работата, но местната власт /която не контролираме пряко/ е оцапала потурите в този случай. Общината трябвало да предупреждава полицията, ако има опасност от незаконно заселване в необитаеми сгради /и ако беше, щяхма да яхнем белите коне и да дойдем да предотвратим екшъна/.

Хубаво, ясно казано. А къде щъкат полицейските патрули и не се ли очаква да наблюдават именно съмнителните места с приоритет е въпрос, който остава само за нахалните журналя.

„Прехвърлянето на отговорности между различните видове власти не е добра политика. Всички трябва да работят заедно – голямата ни задача е да не допускаме в обществото усещането, че някой може да не спазва законите. Гневът, който наблюдаваме в момента, е породен от точно това усещане, че някой има привилегията да не спазва законите“, заяви вицепремиерът Томислав Дончев и, общо взето, той се справи най-дипломатично в ситуацията.

Прав е Дончев, но хипотетично можеше да доизкусури мисълта си, като добави, че някои негови колеги в управлението всъщност се стремят да нагнетят още от споменатия гняв, въпреки че уж искат обратното. Предизборно. А в конкретния случай пък тези, дето не спазват законите, вече си имат и обвинения, та не беше зле въпросният гняв да се запази за друг път, когато щеше да е наистина подходящ и стимулиращ за институциите да действат.

„Аз мисля, че флиртът с циганите като гласоподаватели трябва да спре, който е присъщ почти за всички останали политически сили, защото този флирт води до небитието тези хора, той ги обрича на мизерия, на маргинално съществуване“ – е казал председателят на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов, коментирайки случая в Габрово.

Това е вярно, и въпросният „флирт“ е основен политически проблем в нашата страна. Още по-голям проблем в момента обаче е доенето на гласове от етническата неприязън, на което разчитат уж патриотите. Да се обединим срещу циганите, като ние ще ви поведем – това е скритото послание, заровеното куче в случаите като тези в Габрово и Войводиново. А флиртът с ромските гласоподаватели винаги е „присъщ на останалите политически сили“, в зависимост от това кой прави изказването.

По думите на Веселинов един от най-големите проблеми, „който трябва да бъде лекуван при този тип население е чувството за безнаказаност“. Може и да е прав, ама в конкретната сага и войводиновските, и габровските побойници са хванати, оключени, респектирани, обвинени, а едните даже осъдени. Със сигурност на тях вече им лекуват чувството за безнаказаност по рецепти от НК. За какво бяха тогава тарапаните на мегдана? Какво още да им направим? Пера и катран? То хубаво, ама когато българи пребият българи, ще трябва и тях така. Това осъзнава ли се?

В едно нормално общество след като полицията си е свършила работата и виновните са изправени пред правосъдието, животът продължава. Тук обаче драмата тепърва започва и ще продължи до изборите, а после до следващите. Ако обществото ни не се взриви дотогава от напрежението, нагнетявано от политици без други идеи, освен яхане на ксенофобията. Защото сега „най-българско“ поведение е непрекъснато да алармираш, че нещо застрашава България. ЕС застрашава суверенитета. САЩ ни заплашват с колонизиране. Турция – с потурчване и ислямизация. Близкият изток – с бежанци. Космосът – с черни дупки. Някой – с нещо. Циганите – с престъпления. Циганките – с много деца. Децата им – с просия и живот на гърба ни. И не се обръщайте назад – там чакат джендърите. Винаги отзад.

Всички тези са причините, поради които не можем да отлепим напред и нагоре към светлото бъдеще. Всичките са външни. Ако ги нямаше, щяхме да се храним с нектар и амброзия. Ми да ги изринем тия пречки, казват така наречените патриоти, които у нас имат профил по-скоро на националисти, поглеждащи към нацизъм и явно не осъзнават, че това говорене тласка пяната на общественото напрежение все повече към ръба на чашата. Или искат точно това, не дай Боже. За няколко гласа повече. Като се замислим обаче какви са техните постижения за България, можем да ги обобщим в следния списък:

1/ ?

Край на списъка.

Всъщност едно сравнение направо си плаче да бъде посочено. Преди два дни Божидар Андреев стана европейски шампион по щанги и даде повод в чужбина да почетат флага ни и да чуят химна. Посрещнахме го с почести, по шампионски. Обаче той е ром. Или циганин – според кой както му е риториката, вече казах. И тоя циганин до момента е направил повече за имиджа на България от всичките й формални патриоти накуп. Споделям собствено мнение. Който не е съгласен, да е жив и здрав.

Ама редно ли е когато с ромите има проблеми, да ги отграничаваме етнически, а когато видим файда, толерантно да ги признаваме за българи? Това какво говори за нас? Тия въпроси вече не са за настоящите политици – те няма да си направят труда да вникнат в същината им. Въпросите са към всички онези граждани, които са склонни да протестират „срещу насилието“ и да се пробват да вадят арестантите от ареста за саморазправа. Впрочем, през 90-те години, когато известните като мутри чисти българи пердашеха тук и там за „добър ден“, що нямаше протести срещу насилието?

И още нещо – от биографията на циганина Андреев, който прослави България наскоро. Той допреди няколко години също не е имало къде да живее. Треньорите му помагали да си намира покрив. Щял даже да спре със спорта. И въпреки това отказал да се състезава за Азербайджан за хубави мангизи. Казва, че искал да слави България. И я прослави.

Та да чуя – и тоя ли обратно в гетото? И проф. Чирков ли?

Проблемите между етносите у нас наистина са трупани с десетилетия. Интеграцията е труден и уморителен процес – дума да няма. А ромите не са лесни партньори. Но и най-лошата интеграция е по-добра от гражданската война или ексцесиите в стил „Милошевич“. Така че не е зле да изискваме от мнозинството малко повече търпение, от малцинствата – повече старание и по-малко оплаквания, а от политиците – повече честност и здрав разум.

А не да търсят дивиденти, като мерят кой е по-българин.

Щото и тях трябва да вкараме в меренето, нали всички сме равни. И като сравним държанието на циганина-шампион с това на някои държавници, май не остава съмнение кой е отгоре.

Коментари