В днешно време рядко се извършват екзекуции, но преди години те са били нещо най-нормално. Вижте някои последни думи на хора, преди да бъдат екзекутирани:
Тед Бънди
„Джим и Фред, бих искал да ви предам любовта си на семейството и приятелите си.“
Описван като много харизматичен и приятелски настроен човек. Само за 4 години Бънди успява да отвлече и убие 30 млади жени в Америка. Преструвайки се на полицай или инвалид, психото отвличал момичетата, след което ги изнасилвал, убивал и разчленявал. Тед Бънди пазел главите на жертвите си като сувенири. В нощта преди екзекуцията на Тед Бънди, той прекарал по-голямата част от времето си в плач и молитва. На сутринта на 24 януари 1989г. Бънди бе закачен в електрическия стол в затвор във Флорида.
Тори Туейн Макнаб
„Мамо, сестри, погледнете очите ми – нямам сълзи, не се страхувам. А за теб Алабама – мразя те, мразя те!”
Макнаб е бил осъден за убийство на полицай. Екзекуцията е била изпълнена със смъртоносна инжекция.
Ерскин Чилдърс
„Направете крачка напред, момчета, така ще бъде по-лесно.”
Екзекуцията е извършена с огнестрелно оръжие, след като е признат за виновен за незаконно притежаване на полуавтоматичен пистолет.
Джон Уейн Гаци
„Целуни ми задника!”
Известен като „Клоунът убиец“. Хванат да малтретира сексуално две момчета, Гаци бива осъден на 10 години затвор. Поради добро поведение освободен преждевременно. След излизането си от затвора, Гаци започнал да участва в детски представления като клоун. Освен това, той убил 33 млади момчета, като заровил в задния си двор или хвърлил в близката река. Екзекутиран е с летална инжекция на 9 май 1994 година.
Джордж Адел
„Господа, ще видите един изпечен Адел”
Екзекуцията е извършена с електрически стол през 20-те години на 20-ти век, след като Адел е участвал в инцидент в Ню Йорк, в който полицай е починал.
Барбара Греъм
„Добрите хора винаги са сигурни, че имат право.”
Екзекуцията е извършена с газова камера. Геръм е обявена за виновна за убийството на жена през 1953г. – влязла в дома й, обрала я е, след което я е убила.
Мадам Дю Бари
„Ще ме нараниш, моля те, не ме наранявай, само още един миг, моля те!”
Мари-Жана Бекю, графиня Дю Бари , е последната метреса на крал Луи XV. През 1791 г. ѝ открадват бижутата. Без да си даде сметка за опасността, на която се излага, Жана вдига голям шум, за да ги открие, като предлага обезщетение на онзи, който ѝ ги възстанови, и по такъв начин прави обществено достояние голямото богатство, с което разполага. В крайна сметка бижутата ѝ са открити в Лондон.
Жана предприема дотам няколко пътувания, по време на които приютява при себе си аристократи, бягащи от Революцията. Така се набиват на очи нейното солидно финансово състояние и връзките ѝ с емигрантите, които, прибавени към някогашното ѝ положение на кралска фаворитка и факта, че си е позволила да носи траур в Лондон при вестта за екзекуцията на Луи XVI, я правят мишена за републиканците. Жана е обявена за враг на Революцията. При едно от връщанията ѝ във Франция е арестувана и след дълъг съдебен процес е гилотинирана на 8 декември 1793 г. Не ѝ помага последният отчаян опит за спасение, с който разкрива на палачите къде са скрити последните ѝ скъпоценности.
Джеймс Френч
„Какво ще кажете за това заглавие утрешния вестник? Пържени картофки.”
(Репликата е игра на думи с фамилното му име. По принцип означава „пържени картофки”, но в случая може да бъде тълкувано като „Френч се пържи!”)
Екзекуцията е извършена на електрически стол, след като е бил признат за виновен за убийството на затворник в Оклахома през 1966г.
