Сподели
Антоний Гълъбов
Доц. Антоний Гълъбов

Посещението на заместник-държавния секретар на САЩ Джон Съливан определя актуалното равнище, на което американската администрация възприема отношенията си с България. Неговият смисъл е по-скоро в напомнянето, отколкото в лансирането на нови послания. Тонът може и да е различен, но посланията са едни и същи.

Нито една от темите, по които г-н Съливан заяви че е водил разговори в София, не е нова за американо-българския диалог. Посланията на американския диалог потвърждават общата концепция на САЩ по отношение на региона. В това отношение, всеки който е очаквал някаква промяна, по-скоро е останал разочарован. Стратегическите американски интереси в региона не зависят от това дали на власт е Демократическата или Републиканската партия.

Тези послания биха могли да бъдат четени по различен начин, но те са в унисон с българския национален интерес, поне доколкото става въпрос за общата концепция за национална сигурност, която би трябвало да споделяме като част от Алианса. Няма и никога не е имало съмнение в това, че енергийната диверсификация е единственият възможен начин за гарантиране на българската национална сигурност. В това отношение, г-н Съливан просто, за пореден път, ни напомни това. Единствената разлика е в това, че Президентът Тръмп отчетливо артикулира позицията на страната си и срещу Северен поток 2, за разлика от предишната администрация в Белия дом, която до голяма степен позволи разрастването на амбициите на Руската федерация по отношение на Европа.

Отчетливо заявената позиция по отношение на т.нар. Турски поток, се превърна в своеобразен лакмус за степента на влияние на про-кремълската пропаганда в българското публично пространство. Незабавно бе направен опит тази позиция да бъде интерпретирана като насочена срещу българските интереси, като пореден опит за външна намеса в някакви „наши дела“. Всъщност, успешното достигане на природен газ по този тръбопровод до територията на Европейския съюз, влошава рязко средата за сигурност по отношение на Украйна. В този контекст, дали природен газ ще достига до България или не, е по-скоро второстепенен въпрос. Газовата гео-политика на Москва не се е променила съществено от времето на Съветския съюз.

В същия контекст бяха интерпретирани и думите на заместник-държавния секретар по отношение на закупуването на изтребители за българската авиация. Тонът беше малко по-различен, но посланието си е пак същото. Извън по-категоричната, отколкото до сега и публично заявена подкрепа за F-16, посланието отново е в унисон с българския интерес. Алтернативата, подкрепяна нескрито от част от говорителите на руските интереси в България, очевидно не притежава качествата на американските самолети. Освен всичко друго, българският интерес е в изграждането на функционална съвместимост, без която гарантирането на българската национална сигурност, остава въпрос на нови компромиси и стари зависимости.

Българските реакции отново се разделиха, така както винаги се случва, когато става въпрос за интересите на Руската федерация в България и региона. Част от техните говорители предпочетоха да замълчат, а други се подготвят да скандализират поставените въпроси. По стандартите на съветската пропаганда и агитация, вниманието ще бъде насочено към цената на изтребителите. Веднага след това ще бъде разиграна темата за това, че ни „притискат отвъд океана“, просто за да бъде неутрализиран пропагандния ефект от непрекъснатия руски натиск върху България. Подготвяната януарско-февруарска офанзива, най-вероятно ще включи и цената на газа, но без да припомня защо и на кого я заплащаме.

Припомниха ни отново онова, което знаем много добре. Липсващата тема за „Белене“ дори не направи впечатление на никого. Всъщност, в момента всичко с което разполагаме в Белене е изцяло и единствено българска собственост. Ако се пристъпи към изграждане на втора ядрена централа с руски инвестиции, тази тема ще се завърне отново в общия блок, който все така отчетливо очертава основните сфери на съветската, а сега онаследена от Руската федерация нео-колониална политика към България – енергетика и сигурност.

Политическото разделение в реакциите спрямо посещението на американския дипломат не е нито по оста „ляво-дясно“, нито спрямо някакво илюзорно противопоставяне между консервативни, либерални и социалистически идеи в България. То продължава да следва едно от най-старите разделения в българското общество – между онези, които се възприемат като колониална администрация и всички останали, които постепенно но все по-отчетливо започват да разпознават българския национален интерес.

 

Заб: Заглавието е на „Екип нюз“.