Роби, пренесли посланията на апостолите и разпространили словото на Исус из Римската империя, стоят и зад написването на Библията.
Тезата се появява в най-новата книга на професорката по теология Кандида Мод.
„Гоустрайтърите на Бог: Поробените християни и написването на Библията“ (God’s Ghostwriters: Enslaved Christians and the Making of the Bible) излага тезата, че апостолите и ранните християни са използвали поробени писари, секретари и пратеници, за да напишат Новия завет и да оформят самите основи на християнството.
Английската дума ghostwriter описва широко разпространена днес професия, която представлява наемането на лице, което да напише определен художествен или нехудожествен текст.
„Огромните литературни и археологически доказателства показват, че този вид работа е извършена от поробени хора или бивши роби“, пише Мос, която е професор по теология в университета в Бирмингам, пише в свой материал The Guardian.
Учените смятат, че само около 5-10% от римляните са били грамотни. Основно това са били по-богатите и заможните, както и техните роби.
Авторката на книгата се аргументира, че една от причините робите да са били въвлечени в писането на евангелията, е че става въпрос за тежък труд, който изисква дълги часове уморителна работа върху ръкописите.
„Така че богатите хора, които са образовани, не са искали да го правят“, твърди Мос и допълва, че особено с напредването на възрастта и отслабването на зрението, те са прибягвали до робите в домовете си, които са били грамотни.
Първите последователи на Исус са и първите „автори“ на Библията. Те не са били добре образовани и затова не са можели да пишат.
„И така, подобно на други групи, те обединили силите си и наели писари и преписвачи, за да напишат историите, които днес познаваме като Новия завет“, обяснява Мос.
Други ранни християнски писатели, включително авторът на евангелията на Йоан и на Игнатий Антиохийски, са били възрастни мъже, които биха изпитвали затруднение да пишат и четат без очила.
Сред апостолите само Павел е бил грамотен.
„И той ни казва, че е използвал други хора да четат и пишат“, пояснява Мос, като дава препратки към имената на хората, писали текстовете. Според нея именно имената предполагат, че са били поробени.
Един пример е Епафродит, писмоносец и приближен на апостол Павел.
[Името] Епафродит е било особено разпространено сред поробените и освободените, защото е свързано с богинята Афродита и означава „очарователен“ или „привлекателен“, пише Мос.
Това е мъжко име, носещо сексуални нюанси във време, когато младите момчета са били сексуално експлоатирани.
„Да наречеш детето си Епафродит, ако детето ти не е било поробено, би било все едно да наречеш английско дете Жан-Люк Баптист и да очакваш хората да мислят, че детето не е французин“, пояснява авторката.
Човек, нарекъл се Терций – друго често срещано име за поробен човек, открито заявява, че е написал писмо до римляните относно Павел.
„Терций пише: „Аз, Терций, написах това писмо“, пише още Мос.
„Писмото е може би най-важният текст в Новия завет. Това е основата на протестантството и Павел очевидно е замесен. Но той го е написал с Терций. Така че въпросът е: защо не помним Терций? И какво е допринесъл Терций за това писмо?“, пише авторката.
Мос иска да хвърли светлина върху приноса, който смята, че Терций, Епафродит и други поробени работници са направили за Библията и възхода на християнството.
„Писането, редактирането, копирането, движението на тези раннохристиянски текстове – това, което бихте могли да наречете „мисионерска дейност“ – всичко това е извършено от поробени работници“, допълва тя.
