Париж

Париж вече е най-скъпият град за живеене в света, пише „Бизнес Инсайдър“. Годишно изследване сравнява цените на 160 основни стоки в 133 от най-големите и богати градове по света.

На първото място, с равни показатели, са Париж, Хонконг и градът, който беше на първата позиция 5 поредни пъти – Сингапур. Съвсем малко по-назад в класацията със скъпи градове са Цюрих, Женева и Осака.

Мегаполисите на развиващите се пазари, като Москва и Истанбул слизат много надолу в класацията, главно заради инфлация и обезценяване на националните валути.

За пръв път от 30 години на първото място са 3 града с равни показатели. Според експертите от Economist Intelligence Unit (EIU), които правят изследването, това означава, че мегаполисите по света стават все по-еднакви.

„Изравняването е показателно за глобализация и подобните вкусове и навици на пазаруване“, казва Роксана Славчева.

„Дори на места, където хранителните продукти са по-евтини, цента на живота се качва от битовите сметки и транспорта“, допълва докладчикът.

Повишаващите се цени често се определят от активния пазар на труда, който привлича квалифицирани работници с високи заплати, казва аналитикът Антъни Брийч от британската изследователска група Centre for Cities, която не е участвала в изготвянето на доклада.

„Градските власти трябва да планират напред в бъдещето, за да могат да осигурят необходимия жилищен фонд и да запазят цените достъпни“, казва Брийч.

Както всеки път, проучването на EIU показва големи разлики в цените на една и съща услуга или стока в различните градове.

Дамско подстригване струва 15 щатски долара в индийския град Бангалор и 210 долара в Ню Йорк.

Бутилка бира е 50 цента в Лагос и над 3 долара в Цюрих.

Икономическата криза превърна Каракас в един от градовете с най-ниски цени в света. В последната десетка на подреждането са още Дамаск, Карачи, Буенос Айрес и Ню Делхи.

Ниските цени, обаче, не означават висока покупателна способност на населението, тъй като цените се нагаждат към инфлацията по-бързо от доходите на хората.

„Цените в Истанбул, например, спаднаха“, казва Гюнеш Канзис от изследователския институт World Resources Institute.

„Но разходите на домакинствата се увеличиха и ниските цени не донесоха благоприятен ефект върху живота на хората“.