Начало Интервю Нона Караджова: Колко от протестиращите за мръсния въздух слязоха от колите си?

Нона Караджова: Колко от протестиращите за мръсния въздух слязоха от колите си?

643
Сподели
Нона Караджова е икономист (УНСС ,“Икономика и организация на труда“). Специализирала е публична администрация в Института за международно обучение, Вашингтон, САЩ. Между 1984 и 1991 г. работи в Икономическия институт на БАН. Нона Караджова е водещ преговорите по глава „Околна среда“ в процеса на присъединяване на България към ЕС. До 2005 г. работи в Министерство на околната среда и водите, 2009 г. става министър на околната среда и водите в кабинета на Бойко Борисов.

 

През последните няколко седмици усилено се заговори за замърсяването на въздуха. Столичната община предприе спешни мерки за справяне с проблема на територията на София. Миналата седмица климатологът доц. Георги Рачев каза в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ, че досега в столицата не сме дишали по-чист въздух. Вие съгласна ли сте с тази теза? Като експерт, бихте ли обяснили защо има превишаване на фините прахови частици?

Това не е мое мнение, аз говоря само по официални данни на Министерството по околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околната среда, която от 2000-та година поддържа националната система за мониторинг на околната среда, в частност „Национална система за мониторинг качеството на въздуха”. Абсолютно прав е доц. Георги Рачев, че последните 3 години, поне за София, въздухът е най-добрият, който столичани са дишали. Подобрения има и в други градове. Защо казвам това? Всеки, ако реши, може да влезе в интернет страницата на Изпълнителната агенция и да провери данните.

До 2010г. във въздуха на София, освен фини прахови частици, имаше фенол, въглероден диоксид и още няколко замърсителя, които се дължаха на промишлени предприятия, най-вече „Кремиковци”.

Може би си спомняте, че 2010г., докато бях министър на околната среда и водите, бях категорична, че след „Кремиковци” не могат да се приведат в съответствие с изискванията на екологичното законодателство повече от 6 години, ще бъдат затворени. Спомняте си многобройни протести пред Министерския съвет, но аз бях непреклонна. Ситуацията с хората, които останаха без работа не беше добра (надявам се да са се справили), но на практика от „Кремиковци”, освен огромни количества фини прахови частици, се бълваше фенол, въглероден диоксид и още няколко замърсителя.

Така че от 2010г. на практика отпадна един от основните източници на замърсяване. В последствие още една-две години имаше проблеми с азотния диоксид. От 2014г. в София във въздуха има само фини прахови частици. Като през последните няколко години трендовете, които също могат да се проследят на сайта на Изпълнителната агенция, показват, че категорично качеството на въздуха се подобрява.

Какви са нормите за фини прахови частици? Нормите бяха препоръчани и от Световната здравна организация, и приета от Европейската комисия. Имаме два показателя, които се следят. Единият е средногодишна норма – тоест, това е осредняване на концентрациите на фини прахови частици през всички 365 дни на годината, като нормата е 40 милиграма на кубичен метър. За 2015г. и 2016г. София, например, за първи път от 10 години влезе в рамките на средногодишната норма.

Другата норма, която е установена на европейско ниво, е съдържание на фини прахови частици, осреднено за 24 часа. Тоест мери се всеки час, има си стандарти как да се извършва това. По този показател все още има превишения в 24 града, включително и в София, като за столицата ситуацията се подобрява и по този показател. Средната денонощна норма е 50 милиграма на кубичен метър, но ако в България или другите страни членки се превишава нормата  за 35 дни в годината, пак се счита за подобрение.

Като цяло за страната, през последните три-четири години, с подобрено качество на въздуха и по двата показателя са 4 града.

В почти нито един град, освен превишение на фини прахови частици, няма други замърсители.

Само в градовете с големи промишлени предприятия?

Точно така, например, в района на ТЕЦ-овете „Марица Изток”, но там ситуацията драстично се е подобрила за последните години. Когато бях министър водихме преговори, също имаше протести на синдикати и работници, но те предприеха мерки, но въпреки това се допускат инцидентни завишения.

Като цяло, в страната има едно подобрение и всеки, който иска може да провери тази информация, тя е достъпна. Всеки може да види какъв букет от замърсители сме имали във въздуха преди.

Ще отворя само още една скоба – един изключително тежък замърсител на въздуха е оловото. Проблемът обаче също беше решен. Може би си спомняте през 2000-та година правителството намери политическата воля и беше забранена употребата на оловните бензини. Така на практика останаха само един-два града, които имат този замърсител. Знаете „Оловно-цинков комбинат” в Кърджали преустанови дейността си през 2011г., по мое предложение, тъй като 5 години превишаваше нормите и на практика взех категоричното решение (имах и политическата подкрепа) да бъде затворен. Оловото е един изключително опасен замърсител, особено за децата. На времето бяха правени изследвания в тези райони, при които бяха установени превишени норми на олово в кръвта на децата. Слава Богу, тези проблеми вече ги нямаме.

Казвайки всичко това не искам да успокоявам хората, че всичко е наред. Не. Но искам да кажа, че наистина има много подобрения на национално ниво. Поредни правителства вземаха мерки и всички опасни промишлени предприятия, и ТЕЦ-ове, или бяха приведени в нормите, или бяха закрити.

Остана проблемът с фините прахови частици. Той трябва да бъде решен, категорично. И може би това усещане на хората, че въздухът през последната година е много мръсен идва най-вече (и слава Богу) от интереса на медиите към тази тема. Знаете, че разпространявайки тази информация ежедневно, обръщайки внимание на това, хората се усетиха, че живеят в много мръсен въздух, но това не е така. Аз лично, като човек, посветил живота си на темата „околна среда”, мога да кажа, че съм доволна от тази ситуация, защото и на местно ниво виждам сериозна загриженост по темата. Така че, има какво да се решава, има краткосрочни мерки, които повече от 20 града, в които има завишени норми на фини прахови частици, трябва да вземат. Някои вече вземат по-сериозни мерки, като София, например.

Има и дългосрочни мерки, които да доведат до трайни решения за подобряване качеството на въздуха.

Какво имате предвид като казвате краткосрочни и дългосрочни мерки? В какво се изразяват те и до какво ще доведат?

Краткосрочни са такива, които при прогнози и очаквания за превишения на нормите на фини прахови частици, да бъдат предприети като временна мярка, която не е постоянна. Например, въвеждане на зони, в които да се ограничи автомобилният транспорт, по-често миене на улиците и други подобни.

Столичната община пусна „зелен билет” за дните, в които се очаква превишаване на нормите…

Да, точно така. В различните градове в България, а и в Европа, според спецификата на населеното място ще се намерят такива краткосрочни мерки, които да са моментно реагиране срещу очаквано замърсяване.

Дългосрочните мерки решават дългосрочно проблема. Това са решението на проблема с горенето на дърва и въглища, което ще отнеме минимум 5-6 години.  От друга страна – все по-голяма екологизация, особено на градския транспорт и превръщането му в по-привлекателен за гражданите. Това са дългосрочните мерки, това е дългосрочното решение на въпроса. Когато, без да имаме притеснение, че 10-15 до 35 дни, както е европейската норма, ще се случи някакво явление, например, инверсия. Климатичните особености в населените места са от особено значение за задържането на праховите частици на повърхността и съответно за появяването на проблемите.

Столичната община, като че ли, показа, че има волята да се справи с проблема. Дебатът за мръсния въздух обаче започва да прилича на един балон, който в крайна сметка ще се спука. Има ли, според вас, политически натиск към Общината?

Аз напълно ви разбирам и съм напълно съгласна с вас. При положение, че има категорични, доказани данни и информация, които се докладват до Европейска комисия, до Европейска агенция по околната среда, измервания с уреди, калибрирани и проверявани от ЕК, а данните са публични за всички, трябва да ви е ясно защо са тези твърдения, че в момента ние сме отровени, че Столична община не предприема никакви мерки. Аз бих искала да попитам      всички тези хора, които протестират и се изказват, защо не ме подкрепиха, когато преди 5 години (когато бях министър) и когато инициирах затварянето на „Кремиковци”?

Тогава призовах за подкрепа. Никой не ме подкрепи, освен премиер и вицепремиер. Така че, ако не беше тази политическа воля, в момента ние щяхме да си бъдем с букета, освен от още два пъти повече фини прахови частици, които бълваше „Кремиковци”, но и от останалите замърсители.

Аз не вярвам на тези хора, че са искрени, защото от тях не получих никаква подкрепа преди 5 години. Добре, че има гражданско общество, че хората искат да живеят във възможно най-чиста среда, това е абсолютно право на всеки. Аз през целия си живот съм работила затова и продължавам да работя по тези теми. Доброто нещо е, че ситуацията се подобрява.

Живея в София и виждат категорични мерки от страна на Столичната община. Категорично заявявам, че нещата са добри, защото аз вярвам на официалните данни, а не на манипулации.

Разбира се, че всички ние искаме да живеем на добро място, да дишаме чист въздух. Но у хората остава впечатлението, че атаките към общината са кампанийни, а твърденията – до голяма степен са спекулации. Така ли е? Много хора нямат време или желание, а дори и необходимите познания, за да проверяват данните, за които протестиращите говорят.

Това използване, с чисто манипулативна цел, плашенето на хората, стряскането да не си извеждат децата, за мен е недопустимо. Това е една голяма тема. Аз обаче се чудя колко от тези същите хора, които излизат и говорят, и протестират, са слезли от автомобилите си и се придвижват с градски транспорт.

Аз използвам само градски транспорт и вървя пеша. По изключение използвам друг автомобилен транспорт. Това може да го направи всеки. Смятам, че общината си свърши огромна работа с подмяната на автобусите, тролеите и трамваите в София. Само по ОП „Околна среда”, докато аз бях министър за София и за още 6 града с проблеми с фините прахови частици, защитих пред ЕК около 700-800 млн. лева, за да бъдат подменени превозните средства, които да са освен по-чисти, да са по-привлекателни за хората.

Такава мярка обаче не беше предвидена по оперативната програма за миналия програмен период, но в крайна сметка аз успях да убедя ЕК, че това е изключителен приоритет за нашите градове.

Извън това, метрото колко хора свали от автомобилите им и от автобусите, което също е голямо постижение. Виждам, че се увеличава миенето на улиците – аз живея в малък квартал и го виждам от собствени наблюдения.

Освен това са заложени сериозни подобрения в тази посока. Прие се този план за временните мерки при очаквано повишение на фините прахови частици. Също Столичната община направи, не само в България като пилотен проект, но и може би и в малко европейски страни го има, е системата за ранно предупреждение, която разработи заедно с НИМХ-БАН, така че да може да се прогнозират метеорологичните условия, които биха допринесли за оставането на праховите частици в ниските слоеве.

Да обобщя: имаме три нива на вземане на решения. Първо е националното, което в годините беше свързано основно с промишлените замърсители и при което МОСВ има контрол приведат в нормата и да си спазват нормите. И сега министерството продължава тази политика, разработвайки стандартите на национално ниво за горива. Следва общинското ниво – там общините са отговорни за градския транспорт, поддържането на чистотата, миенето на улиците, озеленяването, градоустройствените решения. Виждам, че общините все повече припознават този въпрос и като техен. Другото ниво сме ние гражданите. Кой, каквото може да даде за себе си, за да допринесе да дишаме по-чист въздух.

На практика в момента останаха най-тежките проблеми – многобройни източници, които на почти 100% са от населението, домакинствата. Това са отоплението на домове, което изисква много големи усилия и координация на национално ниво, и ползването на автомобилите.

Извън темата за мръсния въздух, много се говори през последните два месеца за Витоша и Пирин. Не ви ли се струва, че има някакво раздвоение – от една страна имаме протести за и против втори кабинков лифт на Банско, от друга страна имаме настояване за развиване на ски туризма на Витоша. Защо на едното място може, а на другото не може? Защо досега на Витоша не е развиван зимния туризъм? Какво всъщност, вие като експерт, разбирате от промяната на устройствения план на Пирин? Ще се строят ли хотели, както твърдят протестиращите или ще се направи само един кабинков лифт, както обещава правителството?

 Спорът има две страни. Не съм на никоя страна, по-скоро заемам страната на експертността. Познавам отлично правилата и законодателството и мога да ви кажа. По отношение на Пирин и твърденията, че планината ще се застрои, че ще се строи извън буферната зона на ЮНЕСКО, че ще се застроят 48% от парка, че ще се отсекат 60% от горите, че се нарушават три закона и две европейски директиви и т.н, категорично заявявам, като експерт, че няма нито едно вярно твърдение от тези, които изброих.

Според мен проблемът отново се използва политически. Знаете, че на практика определени политически сили, които останаха извън парламента, се обединиха, включително и на последните избори (бяха заедно със „Зелените”). Така че, според мен, това се използва като политическо оръжие. Догодина има местни избори и явно подготовката сериозно е започнала.

Категорично обяснявам, че екологичен проблем за Пирин няма. Защо беше необходимо да бъде променен плана за управление на Пирин? За да се прецени дали втората кабинкова въжена линия или свързаните с нея съоръжения, само в рамките на буферната зона, където по линии и на ЮНЕСКО няма забрана за изграждане на конструкции или въжени линии.

За да бъде направена такава преценка, трябва да се направи конкретен технически проект, който да покаже откъде точно ще мине тази въжена линия. За целта се разработва подробен устройствен план, който подлежи на екологична оценка и на оценка за въздействие на околната среда на инвестиционния проект.

Процедурата е дълга, отнема много време. Когато се направи този проект, ще се види дали действително линията ще мине през ценни местообитания, които са приоритетни за опазване, както на ниво Европа, така и по национално законодателство. Тогава, когато видя тези документи, аз като експерт ще мога да кажа: „Да, този проект ще навреди на околната среда. Той не трябва да се прави” или „Да, може да се направи при определени условия”, или „Да, няма никакъв проблем за околната среда и за биоразнообразието”.

Ако планът не беше променен, не беше допустимо проектирането. Тоест, ние, когато нямаме допустимо проектиране и този проект да се внесе, и да се разгледа от МОСВ, няма как да знаем дали той ще вреди на околната среда. Това е единствената причина да се направи промяна в плана за управление.

Всяко настояване от страна на НПО, които до скоро бяха против втората кабинка, сега вече минаха на друга тема, втората кабинка да влезе в променения план за управление, е неизпълнимо. Плановете за управление на природните и националните паркове определят единствено зони. Тоест, те казват: тази зона ще е за туризъм, тази ще е за строга защита, тук ще има резерват, тази зона ще е за поддържане, където могат да се правят санитарни сечи и т.н.

В нито един план за управление нямаме включени инвестиционни проекти. Тези инвестиционни проекти, след като плановете бъдат променени или актуализирани, могат да се правят чак в последствие.

Независимо дали става въпрос за далекопровод или за въжена линия.

А Витоша е съвсем друга тема. Тя е тама за много дълъг разговор.

Коментари