Начало Анализ Новата Турция: добри и лоши сценарии

Новата Турция: добри и лоши сценарии

219
Сподели
Реджеп Ердоган

Има редица критерии, които ще бъдат наблюдавани от анализаторите, опитващи се да разберат „нова Турция“, както обича да я нарича преизбрания президент Реджеп Тайип Ердоган.

1)Правителството: С изборите от 24 юни моделът на президент с изпълнителна власт, одобрен от референдума през април 2017 г., ще започ„не да се прилага за първи път. В тази система няма министър-председател. Кабинетът ще бъде подбиран от президента, който също така ще стои начело на него. Освен това в кабинета няма да има депутати, тъй като те трябва да подадат оставки като членове на парламента ако ще стават министри. По време на кампанията Ердоган каза, че броят на министрите ще бъде намален от 25 на 16 или 17. Според информации, подадени от източници от президентството в Анкара, може да има екип от съветници, които да съдействат на президента при взимането на решения и работата на министрите ще бъде само да реализират тези решения. Чуждестранните наблюдатели също така са любопитни дали системата ще намали ролята на министрите до „ниво на надзорник“ или какъв ще бъде моделът на управление при новата система.

2)Имената в правителството: Има няколко точки по този въпрос. Първо, има имена в офисите на съветниците и дали някои от спорните имена, които понастоящем съветват президента, ще продължават да му служат. Второ, имената на министрите. Една от областите, представляващи интерес, е икономиката, а тук се споменава и името на бившия министър на икономиката на Ердоган Али Бабаджан. Също така има спекулации за съдбата на вицепремиера Мехмет Шимшек, понастоящем отговарящ за икономиката. Също така е любопитно кой ще бъде новият външен министър, доколкото се очаква Ердоган да премахне Министерството за Европейския съюз и да го постави под крилото на външното министерство, какъвто беше случаят през предходните години. Има информации, че Ердоган може да иска да види един или двама международно признати бизнесмени в кабинета.

3)Икономическата политика: Дали новото правителство на Ердоган ще продължи да прилага политиката на висок растеж за сметка на бюджетен дефицит, висока инфлация и високи лихвени проценти или ще предпочете да охлади икономическата политика? Ще доведат ли местните избори през март 2019 г. нова вълна от изборна икономика, която ще изложи на риск обещаните структурни реформи? Ще продължи ли извънредното положение, тъй като то оказва влияние върху инвестиционната среда? Това са сред най-често задаваните въпроси от икономическите наблюдатели, които имат потенциал да влияят върху чуждестранните инвеститори.

4) Външната политика: Ще продължи ли антагонизмът на Турция със западните ѝ съюзници, особено в рамките на НАТО и с ЕС? Ще възобнови ли Турция предприемането на стъпки за подобряване на качеството на демокрацията, страдаща от регресия поради извънредното положение след провала на опита за преврат от 2016 г.? Дали закупуването на руските ракети С-400 ще доведе до по-сериозни проблеми в отношенията между Турция и Съединените щати? Това са сред най-зададените външнополитически въпроси, които вероятно ще бъдат на дневен ред на Ердоган в тази нова ера.

5) Най-лошите и най-добрите случаи: При редицата несигурности, които се дължат на преминаването към чисто нова система, чуждестранните наблюдатели се опитват да работят по най-добрия случай и по най-лошия сценарий в новата администрация на Ердоган.

Не е много трудно да се говори за добри и лоши сценарии. Ако Ердоган реши да изостави разрива зад гърба си и да търси по-приобщаващи политики във всички области – от икономиката до външната политика, от парламента до улицата, тези стъпки ще помогнат за най-добрия сценарий. Това би могло да означава по-добри отношения с ЕС и западните съюзници, като същевременно се опита да защити националните интереси, структурните реформи в икономиката, съдебната реформа за повече независимост на съдилищата, промените в закона за борба с тероризма, свързани с извънредното положение, докато предприема интелигентни мерки срещу тероризма и повече свобода на изразяване и медии.

Обратното на това би било най-лошият сценарий.

И реалността вероятно лежи някъде по средата, но се надяваме, че ще се тръгне в посока към по-добрата страна.

 

Мурат Йеткин, „Хюриет дейли нюз“

Коментари