Начало Анализ Настъпи ли времето на „плаващите мнозинства“

Настъпи ли времето на „плаващите мнозинства“

44
народно събрание, парламент

За пръв път в новата ни история Народното събрание няма да бъде разпуснато с насрочването на предстоящите парламентарни избори. Тази нова концепция, въведена с последните конституционни промени, има за цел да постави под парламентарен контрол временното служебно управление. Но остава въпросът способен ли е парламент, недоминиран от ясни политически управленски мнозинства, да извърши законодателни своеволия и назначения от особена важност. Можем да проверим ще се влезе ли в т. нар. ситуация на „плаващите мнозинства“. Времето за това действие ще бъде малко повече от два месеца, ако приемем, че са възможни парламентарни и евроизбори „2 в 1“ през втората седмица на юни тази година и ако отчетем, че новоизбраното 50-о по ред НС ще положи клетва веднага след изборите.

Как протичат тези процедури

Процедурите за назначенията в по-голямата част от тези органи стъпват на шест ключови етапа: първо – НС приема правила за процедурата по силата на специалния закон, уреждащ статута на съответния държавен орган. Като втора стъпка в тези правила се дава срок на народните представители да номинират кандидати. Третата стъпка е нарочна комисия в парламента да направи преценка за това отговарят ли предложените лица на законоустановените изисквания. Четвъртата стъпка е в рамките на подходящ срок кандидатите да представят своята администраторска визия при потенциален избор под формата на концепция. Петата стъпка е да бъде проведено изслушване на кандидатите, придружено със задаване на въпроси, като след това комисията изготвя доклад с резултатите от изслушването. Шестият финален етап е да бъде проведен самият избор от народните представители в зала.

Длъжни сме да отбележим, че повечето специални закони са заложили добри буферни срокове именно за да осуетят подобен тип раздаване на властови позиции – например, действащият Закон за съдебната власт не би допуснал в последния момент да бъде избран състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като има минимален срок от два месеца от откриване на процедурата до провеждане на избора. Припомняме, че мандатът на ИВСС изтече още през 2020 г. и практически тази година те ще изпълнят втори мандат, макар и такъв да е изрично забранен. Не така обаче стоят нещата с друг съществен орган, който има силно влияние върху икономиката на страната и пряко върху живота на българските граждани на ежедневна база /спомнете си цените на горивата, млякото, яйцата и мобилните услуги/. Това е Комисията за защита на конкуренцията. В Закона за защита на конкуренцията не е предвиден минимално установен срок за протичане на процедурата.

Как стоят нещата в любимите на 49-ото НС „борба с корупцията“ и „съдебна реформа“

На първо място нека отбележим двата витиевати и непоказали особена резултатност органа за „справяне с корупцията“. От едната страна стои съвсем новата /почти като старата/ Комисия за противодействие на корупцията. В тримесечен срок от приемането на също така новия /и той почти като множеството предишни/ Закон за нейното устройство в началото на октомври 2023 г. трябваше да бъде избрано ръководство и да бъде уредено нейното функциониране. Това не се случи въпреки силните заявки именно за антикорупционна воля на управляващите. Законът е поне предпазливо обвързан с минимален срок за избор от два месеца от номинацията до гласуването.

В старата Комисия за отнемане на имущество също липсва редовно избрано ръководство. И там обаче Законът за отнемане на незаконно придобито имущество дава двумесечни гаранции, за да не бъде стихийно избрано ново ръководство в последните дни от живота на 49-ото НС.

На терена на „съдебната реформа“

Тук, както винаги, е важно, но неособено интересно.

За да се отпочнат някакви назначения е необходимо да бъде приет новият Закон за съдебната власт. Проект вече има, изготвен от настоящия екип на Министерството на правосъдието. В него намират разрешения множество въпроси, които биха пресекли някои порочни практики, действали досега. И именно тук е рискът да бъдат опорочени текстовете, изготвени и предложени от министерството.

По силата на шестата поправка на Конституцията, от декември 2023 г., едва три месеца след приемането на нов съдоустройствен закон, могат да бъдат организирани избори за Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. И едва след това те пък да изберат нов председател на Върховния административен съд /мандатът изтича през есента на тази година/ и съответно главен прокурор /сега Сарафов изпълнява временно длъжността/.

Тоест тук може да има законодателно развихряне, което да подготви почвата за развихряне при назначенията в следващото събрание.

В заключение

Настъпил е моментът, в който в Народното събрание да бъдат групирани мнозинства по интереси. Те ще намират проявление предимно при приемането на закони и ад хок решения, като могат да нанесат ограничени, но решителни вреди и с редица назначения. Да видим ще се намери ли смелост да се избегне това в условията на предстоящите избори.

*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Още анализи – четете тук

предишна статия13-годишния Боян Божков спечели първия градски крос в Стара Загора
следваща статияКубрат Пулев спечели интернационалната титла на WBO, а брат му Тервел отбеляза 19-ата си победа