Начало Анализ Накъде ще поеме България в енергийната революция?

Накъде ще поеме България в енергийната революция?

308
Сподели
революция, енергетика

През последните 5-6 години в енергетиката протича тиха революция, подобна на това, което се случи в телекомуникациите в края на 90-те на миналия век. Тогава фиксираната телефония отстъпи пред по-евтините интернет и мобилни технологии. Подобен процес днес променя изоснови енергетиката. Ядрената и въглищната енергетика бяха евтини, но сега са много скъпи. Вятърната и соларната, които бяха много скъпи, вече са много евтини. Голяма част от световните държави днес пренастройват системите си към зелени технологии, изоставяйки атомните централи и изкопаемите горива. 

Свидетели сме и на големи постижения в областта на ефективността на производството на енергия, които понижават значително цените. По данни на Международната агенция за енергия от възобновяеми източници (IRENA или nternational Renewable Enargy Agency), от 2010 до сега цената на фотоволтичните панели се е понижила със 73%, а на вятърните турбини с 20-23%. В изследване на организацията се казва,че  по-голяма част от страните по света развиват политики и законодателни рамки, които да улесняват инвестициите в сектора. Очакванията са новите зелени технологии да поевтиняват през следващите 10 години, а до 2020 зелената енергия да стане конкурентна на тази от други източници.

Светът се променя, страните започват сами да произвеждат необходимата им енергия. А в бъдеще, когато електричеството ще има все по-голяма роля, това ще бъде от огромно значение. Конкуренцията няма вече да зависи от наличните ресурси, а от технологиите. 

Зелена вълна 

В Абу Даби, например цената на 1 киловатчас зелена енергия е 3 цента и е по-евтина от произвежданата от петролни продукти, макар страната да е сред най-големите износители. Северноафриканската държава Мароко вече покрива чрез ВЕИ около 50% от собствените си нужди от енергия, макар до скоро да беше зависима от вноса на електричество. След инцидента във Фукушима, Германия взе решение да закрие ядрените си централи до 2022, макар че разполага с едни от най-модерните мощности. Излизането от ядрената енергетика струва на най-голямата европейска икономика около 2 млрд. евро годишно. Неизбежно е спирането на въглищните централи, особено в Европа, счита Юлиан Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация. Според него в преходния период  ще се разчита на централи с природен газ. В края на декември  Германия взе решение да спре производството на електроенергия от въглища, заради тежкия миньорски труд, който води до редица професионални заболявания, а отделяния въглероден двуокис при горенето на въглищата, нанася вреда върху околната среда. Световните агенции показаха прощалното парти на миньорите с досегашните им работни места.   Без стачки и истерия, защото федералното правителство беше изработило стратегия за пренасочване и обезщетяване на работниците.

У нас, волю-неволю се върви в същата посока: закриване на мините. Но, тъй като липсва стратегия от страна на управляващите, процесът прилича на българска трагедия, предизвикана от лошия Европейски съюз. Но драма има и ако се запази статуквото, и продължим да произвеждаме ток от въглища. Защото тази индустрия така или иначе умира. Срещу тежкия труд, който полагат миньорите и многобройните трудови злополуки, на които са изложени, те получват ниски заплати, а в някои случаи – не навреме или въобще не ги получават. Държавата е избрала стратегията да плаща въглеродни квтоти (за ТЕЦ „Марица Изток 2“  и част от квотите на частните ТЕЦ-ове) и да спори с ЕС за тях, вместо да модерзнизира енергийния си сектор и да прояви повече грижа за живота и здравето на хората. (По данни на европейско проучване ТЕЦ „Марица Изток 2“, който ние така отчаяно браним, трови въздуха до о-в Крит.)

ТЕЦ "Марица_Изток 2"

Старецът се кара на облака

И Полша и България казват: на нас ни е много трудно, ние ще продължим да горим въглища, няма да затворим тази индустрия, защото тя е въпрос на национална сигурност, на енергийна сигурност, на десетки хиляди (а в случая с Полша – стотици хиляди работни места). В същото време Полша развива много интензивна стратегия за офшорна вятърна енергия за диверсификация на газовите си доставки, а паралелно с това – набляга на енергийната ефективност.

България казва: ние няма да затворим нищо. Но в същото време голяма част от въглищните ни централи са сериозно заплашени от фалит. Управниците ни приличат на анимационния герой Бард Симпсън, който в епизода „Старецът се кара на облака“ се беше разгневил на един облак. Кара му се известно време, но въпреки това облакът направи каквото си беше наумил и Бард Симпсън се оказа мокър до кости. Ситуацията стана нарицателна и редица англоезични медии я използваха като метафора на „загубена кауза“. Както е безсмислено да се караш на един облак, така  няма особена логика да се върви срещу прогреса в името на запазването на статуквото. (Подобна беше ситуацията в телекомуникациите у нас през периода 2002-2007. Ако си спомняте, БТК водеше кръстоносен поход срещу „алтернативните оператори“ на интернет телефония, които предлагаха по-евтини услуги, защото ползваха технологии от ново поколение. Акцията спря, след като компанията беше раздържавена и услугите й – моденизирани.)

Китай, страната която е най-големият пазар на ВЕИ инсталира 53 гигавата през 2017. Наред със САЩ, Поднебесната империя е сред най-зантересованите държави от случващото се в енергетиката. Иновациите се развиват лавинообразно и в света се появява силна технологична конкуренция, от която Китай започва да печели сериозно.

У нас обаче зелената енергия е с етикет „скъпа“. Всъщност, българските потребители плащат допълнително за зелена енергия малко над 1 евроцент, а в останалите страни от ЕС – между 1.7 и 1.9 евроцента. И ако тoĸът в Бългapия  e oĸoлo 2 пъти пo-eвтин (0.076 евро за киловатчас) oт нaй-бoгaтитe дъpжaви в EC ( 0.13 евро за киловатчас), тo дoxoдитe нa хората ocтaвaт нaд 5 пъти пo-ниcĸи ( у нас средната работна заплата е около 480 евро, при 2526 евро средно за старите страни членки на Блока). Именно ниските доходи са хранителната почва и за всякакви популистки настроения сред българите.

У нас като евтина се рекламира енергията на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“, но и в двата случая цената, на която се предлага тази енергия е под себестойност. Тя не включва съответно разходите за въглеродни емисии и за съхранение на отработеното гориво от ядрените реактори.  За да работи ТЕЦ „Марица изток 2“ през 2019, България трябва да плати 466 млн. лева за въглеродни емисии. Цената за първия етап от строителството на хранилище за ядрени отпадъци е около 144 млн. лева, но колко ще струва целият проект – още не е обявено.

Фал старт, но да опитаме отново

България преживя своя ВЕИ „бум“ през 2011-2012, когато наведнъж се монтираха около 800 мегавата (МВ) ВЕИ мощности. Причините за тази истерия, наред с апетита на инвеститорите към гарантираната печалба от субсидираните цени на зелената енергия, бяха и грешните управленски и регулаторни решения. Така вместо инсталирането на тези мощности да бъде ограничено и канализирано, беше постигнат точно обратният ефект – ВЕИ мощностите се изграждаха безразборно.

България може да стане водещ регионален и европейски енергиен играч, ако бързо заложи на модерната енергетика. Обратно – забавянето на прехода към съвременно производство на енергия ще доведе до тежки проблеми за сектора и българския данъкоплатец.  Най-общо модерна енергетика означава край на базовата генерация, край на въглищата, пълно отваряне на националния, регионалния и европейския енергийни пазари, интеграция на енергийните пазари, ускорена смяна на горивата, ускорена дигитализация на енергийния сектор, много висока енергийна ефективност, превръщане на управлението на енергийното потребление в пазарен продукт. Днес всичко това звучи като научна фантастика у нас, защото имаме дълъг списък от големи безобразия и дребни прегради за развитието на сектора. Достатъчно е да се вгледаме се в “Южен поток”, който наред със сложното си наследство е напът да се прелее в „Турски поток“; да споменем мини „Бобов дол” (на бизнесмена Христо Ковачки); свръхзаетостта в държавната част от енергийния сектор; призракът на АЕЦ „Белене“, който е напът да бъде възкресен, въпреки цената, непредвидимостта, неадекватността на технологията и рискът от свръх капацитет.

Накрая – я по-ведро?

Смяната на технологиите в енергетиката, която върви в световен мащаб, няма как да подмине нашата страна. Въпросът е дали ще се случи по лесния или по трудния начин: след съставяне на национална стратегия, подплатена с политическа воля или след вълна от фалити на старото поколение енергийни предприятия и протести срещу покачващата се цена на тока. Една от най-положителните последици за родната икономика от технологичната енергийна революция, е смяната на специалистите, които работят в сектора. Голяма част от тях днес са държавни служители, завършили в Москва, които са пета колона на руските интереси у нас. Новите зелени, дигитални технологии предполагат друг ноу-хау, т.е. други специалисти с ново мислене.

 

Коментари