Начало Водещи Любомир Дацов: Мониторингът на ЕК може да попречи на влизането в еврозоната

Любомир Дацов: Мониторингът на ЕК може да попречи на влизането в еврозоната

211
Сподели
Любомир Дацов
Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС.
Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите.
Заместник-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски” и „Станишев”. Именно той е човекът, който е ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета.
В момента е член на Фискалния съв28ет на парламента, независим орган, който следи изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите.

 

 

Г-н Дацов, министрите от еврозоната се съгласиха за срок от една година България да влезе в чакалнята на еврозоната. Какво след оттук нататък?

Минималният ангажимент, който е изразен от българската страна като предложение е до 19 юли следващата година България да се ангажира да извърши всички необходими действия така че напълно да отговаря на оценката и на критериите за влизане в ERMII.

На тази база финансовите министри от еврогрупата са разгледали това предложение от страна на българското правителство и са се съгласили в рамките на необходимото време – там няма фиксиран срок в това решение – да бъдат извършени всички необходими действия, като ЕК и ЕЦБ и страните-членки ще извършат наблюдение за изпълнението на поетите ангажименти от страна на българското правителство.

Нещата са разширени не само от страна на ангажиментите на българското правителство, но най-общо върху всички необходими действия, които са свързани с това икономиката ни да стане по-конкурентоспособна, да бъдат извършени редица структурни реформи.

Макар и между редовете, не като условие, е споменато, че напредъкът в т.нар. CVM (Механизъм за сътрудничество и оценка, бел. ред.) от гледна точка на правото е също условие, което влияе, защото то гарантира функционирането на пазарните механизми и на икономиката в България по правилния начин.

Също така е поставен акцент, че ще бъдат следени внимателно реформите, които са свързани с капацитета на администрацията да управлява този процес адекватно и да доставя услуги, така че да бъде гарантирана възможността адекватно да бъде управлявана държавата.

Нещата формално са с една година хоризонт напред, но в зависимост от напредъка по поетите ангажименти този период може да бъде по-къс, а може да бъде и по-дълъг.

Смятате ли, че ще успеем да изпълним тези ангажименти в този срок?

Ами трябва да питате правителството дали смятат, че като са поели един ангажимент, ще могат да го изпълнят. Не можем да гадаем дали правителството ще положи достатъчно усилия и колко сериозно приема тези ангажименти.

Виждаме, че в продължение на много години много от реформите са отлагани и няма политическа воля за завършването им. Аз лично ще се радвам ако мониторингът по тази линия ни принуди за да влезем в еврозоната, да бъдат взети някои непопулярни решения. С други думи – да бъдат направени по политически съображения.

Така че просто отговорът не е при нас  и няма как да прогнозираме какво ще направи правителството, защото не знаем, но се надявам то да направи правилните неща.

И Вие споменахте изискванията към страната ни, заложени в Механизма за сътрудничество и оценка, а именно съдебната реформа и борбата с корупцията. Може ли неотпадането на мониторинга да се превърне в пречка за страната ни по пътя й към еврозоната?

Естествено че може. Всъщност това чудо, което най-общо означава как функционира правовата държава, представлява политически критерии още при приемането на България в ЕС. Едно от условията за приемане, които трябва да са изпълнени преди пристъпване изобщо към преговори за членство са функционираща пазарна икономика и върховенство на правото.

Ние преговорите ги започнахме преди около 19 години. 19 години по-късно ние да имаме такъв механизъм и да нямаме гаранция за доброто функциониране на съдебната система и на правосъдието като цяло, на действията на прокуратурата, на наличието на корупция и несистемни връзки, които влияят върху решенията на съдебните органи като например неправомерно политическо влияние.

Това означава, че няма как да преглътнат нефункционирането на тази система, тъй като тя е основополагаща за всичко. Тя гарантира правото на собственост, това че фирмите работят на базата на определени правила, това че едно политическо решение няма да саботира икономическата дейност на даден стопански субект и да предизвика съответните щети за икономиката, какъвто беше случаят с КТБ, където в края на краищата независимо от всичко видимата политическа намеса и намесата на прокуратурата доведе до банкова криза.

Ще се промени ли с нещо животът на обикновените българи през този период докато България трябва да изпълни определените от еврогрупата изисквания?

Това е много странен въпрос, който не знам защо журналистите много обичате да го задавате. Влизането първо в ERMII е една цел, която означава, че влизаш и трябва да изпълниш определени реформи, за да отговаряш на определени критерии.

Тези критерии и стандарти са по-високи от тези в България. Извършването на тези реформи, ако доведат до желания резултат, подобрява като цяло състоянието на икономиката и функционирането на държавата.

Това преведено на прост език в края на краищата означава по-добър живот за всички българи. Естествено това ще се отнася за някои повече, за други по-малко, но в крайна сметка това е пазарна икономика.

Коментари