Сподели
Красен Станчев
Красен Станчев
Красен Станчев е завършил спец. „Философия“. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София. В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН.
През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.

 

 

Г-н Станчев, при посещението си у нас Дмитрий Медведев едва ли не ни обвини, че заради санкциите срещу Русия от 2014 г. нямало ръст в стокообмена между двете страни. Каква е истината и какво е било положението преди 10 години, например?

Непосредствената причина всъщност е ембаргото, което Русия наложи на селскостопанските стоки от ЕС. Тогава износът за Русия намалява с около 200 милиона лева, което не е само за селскостопанско производство и не е само заради това. Ембаргото на Русия бе наложено поради санкциите и в този смисъл премиерът Медведев е прав, но санкциите не са спрямо Русия, а спрямо 4 компании, 5 банки и 130 личности, 60 от които са украинци. Те бяха наложени заради анексията на Крим и военните действия в Източна Украйна, като трябва да се сложи и Транснистрия /Приднестровието – бел. ред./  – т. е. Това са завзетите от Русия и нейните т. нар. „примерни“ приятели територии, които не са руски и са завзети в нарушение на международното право.

Преди повече от 10 години българските граждани  и фирми плащаха на Русия около 10% от БВП. Тогава изнасяхме за Русия около 0,5%. Сега за Русия се изнасят от България около 0,65% и се плаща около 6% от БВП, предимно за енергоресурси. Що се отнася до по-дългата перспектива, в последните месеци на СССР и първите месеци на Руската федерация, техните мита, едностранно вдигнати за България в навечерието на 1991 година, бяха на равнище 60%. Затова няма търговия с Русия.

Всъщност на европейския пазар, където се продава по-голямата част от българската продукция по-добри ли са условията и цените? Защо търговците предпочитат да изнасят там?

Руският пазар, специално на селскостопански продукти, е доста конкурентен. Качеството е добро, а потреблението е много „просветено“, много сложно, така че българските износители за там нямат въпросната конкурентност. Като сложим и това, че митата са 5 пъти по-големи от тези в ЕС и наличието на ембарго – това обяснява много неща.

Как стои въпросът с руските инвестиции в България, включително тези в недвижимо имущество. Появяват се изказвания, според които имало 300 000 руски имота у нас, но според справка в Агенцията по вписванията числата са много по ниски – около 80 000. Къде е истината?

Смята, че има известна група собственици, които са регистрирали български юридически лица и затова са собственици, така че имотите са около 120 000 – 150 000, което не е проблем. Имаше около 300 000 британски имота, но когато се промениха дълговите условия в Обединеното кралство, хората започнаха да продават. Нещо подобно се случва и с Русия след 2012 – 2013 година, когато руската икономика тръгва надолу. Особено след 2014 година, и това също е причина за спадащия износ,  доходът на Русия от износ на петролни продукти и газ спадна в парично изражение поради промяната в цените и курса. Това удари много лошо и Евразийския съюз. Навсякъде имаше голям спад както на търговията, включително помежду им, така и на износа от ЕС и България.

Като че ли правителството твърде много стимулира отношенията с Русия и в друга сфера – туризма, при положение, че руските туристи са едва на пето място по брой посещения в сравнение с останалите европейски държави. Защо се стимулират руските, а не, да речем, германските?

Аз не смятам, че има стимули. Просто има процедури по получаване на визи, които са доста улеснени за целия бивш СССР. Нищо повече правителството не може да направи и няма смисъл да го прави. Ако се направи това, което се чува, то не може да стане, защото поради европейските правила не може да има опрощаване на цените 20%, плащане на билети и други такива. Освен това е и глупаво, защото тогава почивката на руснаци в България ще става с парите на българските данъкоплатци, които ще ходят да плащат данъците от туризма в Гърция. Доста неблагоразумна идея.

Да се върнем на търговията. С Русия тя винаги е била много трудна. Има три дела в СТО, възбудени от ЕС, и те са поради претенции на Русия към търговията с ЕС. Те са странни: едната е 100% проверка на всичко, което се внася от ЕС в Русия; втората е приемане на стандартите на Русия, които са същите от СССР, което означава разход за търговията; и трето, но не и по значение – пълна проверка на всичко, което минава от други юрисдикции за Русия. Това се отразява на българските износители и те предпочитат да работят с другите юрисдикции – Украйна, Молдова и др.

Разплащателната система на Русия, банковата система, е доста по-несъвършена от тази в България. Тя е някъде към 80% държавна собственост, което значи малка интегрираност на руската икономика със света, докато в България сме като в ЕС с банковата система и дори малко по-добре. Разбира се, ако не се правят глупости, както има в момента един такъв проектозакон, внесен в НС от омбудсмана, за промени в ГПК, които могат да ударят много лошо банковата ни система.

По какъв начин ще се отразят тези промени?

Те целят премахване на привилегията на банките да защитават парите на вложителите си. Под претенция за равноправие се изисква равноправие на тези, които дължат и на тези, които имат да вземат пари. Това не може по принцип да стане, но има странични правни механизми, които ще блокират процеса на събиране на вземания, който ще бъде платен от тези, които са изрядни. 98-99% от длъжниците са изрядни и защитата на 1% от длъжниците е неразумно действие. Дано парламентът на приеме поне тази част от предложенията на Мая Манолова.

Днес излязоха данни, според които ръстът на българския БВП за миналата година е 3,1%. В кои сектори нараства най-много икономиката ни и какви икономически политики бихте препоръчали да се задействат през тази година?

Ръстът е малко по-нисък от предишната година, защото има по-малко държавни поръчки, иначе поведението на отраслите на икономиката си е горе-долу същото. От 2010 година има задържане на чуждите инвестиции и смятам, че основният проблем тук вече не е кризата, както беше 2009 – 2010 година, т. е. спад в световната икономика и външното търсене, а проблемът е в изпълнението на договорите и неяснотите в много големи проекти, които, впрочем, частично са свързани с отново Русия. В тези проекти тя винаги е играла доста грубо, но проблемът не е в нея. Каквото и да мислите за премиера Медведев и президента Путин, те имат право да се държат, както се държат, и да искат това, което искат. Проблемът е в България. Тук има различни институции, като се почне от изпълнителната власт, мине се през президента и се стигне до ръководителите на групи в НС, които се съревновават да правят услуги на Русия.

Визирате „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“?

И не само. Има всякакви други идеи, като „Булгартабак“, старите сделки и др., включително в навечерието на превалутирането на дълга през 2004 година, когато беше уреден дългът на България към Руската федерация, която бе приемник на СИВ. Тези неща са свързани със съревнование на  български политически деятели да правят услуги на Русия.

Коментари