Сподели
На снимката: д-р Константин Тренчев
Д-р Константин Тренчев е български профсъюзен деятел, общественик. Завършил е медицина в София. Преди 1989 година заедно с още няколко български дисиденти развива дейност в Независимото дружество за защита правата на човека. Той е инициатор и основател на първия опозиционен синдикат в България – Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Той е и един от основателите на СДС, в периода 1990 – 1991 година става член на Националния координационен съвет на СДС. През 2005 година е награден с орден „Стара планина“ – първа степен по случай 50-годишния му юбилей и за заслугите му в обществения живот. 

 

Всяка година на 10-ти ноември се правят оценки, равносметки, разказват се спомени, но често в последните години на преден план излизат като че ли изгубените надежди. Какво не се получи в България през тези вече над 30 години, за да има и днес хиляди по улиците в желание за промяна?

Не е просто да се отговори на този въпрос, защото мечтите, които имахме 1989 година се дължаха на нашата неинформираност. Ние мислехме, че в момента, в който се установи някаква демокрация, така, както я разбирахме, нещата ще се променят към по-добро. Почти никой не се замисляше, че в социален аспект ние не сме готови да се борим сами за своето оцеляване, нямаме никакъв опит в това отношение, тъй като 45 години ЦК мислеше вместо нас и водеше една социална политика, която бих я определил като гарантирана посредственост, но все пак за всички. И демокрацията в този вид, в който в България започна да се изгражда удари тези социални придобивки, на което много хора реагираха негативно тъй като това не влизаше в техните планове и мечти. Ние си представяхме демокрацията като свободно пътуване, магазини, корекоми всички без долари а с левове, да можеш да говориш каквото си искаш и никой затова да не те арестува до вечерта, в общи линии подобни неща- да няма софийско жителство, открити листове и т.н. В общи линии тези неща се постигнаха, но се оказахме не готови да посрещнем предизвикателствата на една система, която акцентира върху личните усилия, каквато е демокрацията. Второто, което за мен много подразни хората беше несправедливото разпределение и по-скоро заграбване на имуществото на държавата, което дотогава беше формално на всички, безлично, но все пак правено с техните общи усилия.Тъй като това е една от особените и фундаментални отлики на социализма от капитализма или по-скоро на комунизма от капитализма, защото ние имахме някаква тъпа система с елементи на комунизъм като държавна собственост. Начинът, по който стана прехвърлянето на собствеността на отделни индивиди беше безкрайно нечестно и хората останаха с чувството, че са ограбени, което си е и факт. Много от нещата, които бяха заграбени всъщност бяха напълно съсипани и унищожени. Дори мога да кажа, че не се допуснаха сериозни инвеститори от Запад, които първо имаха парите, второ имаха и идеите как да развиват определено производство. И тъй като знам, че като се каже Запад ще реагира идиотски. Казвам веднага ето едно Севлиево е пример как една западна корпорация може да дойде, да инвестира и да се получи нещо добро. Но много бяха спрени. И нещата бяха поети от наши „момчета” с куфарите на Луканов, даже някъде май куфари е малко понятие, може би с цели каруци са влачели пари. Но след това тази заграбено собственост тя не се разви, тя не просперира, хората бяха изхвърлени на улицата, парите похарчени за бентлита, плеймейтки и т.н и в общи линии разруха. Това явно беше един сценарий на комунистите да се заграби собствеността, защото това беше всъщност основната промяна, промяната на собствеността от държавна към частна, но пак повтарям по едни безкрайно несправедлив начин, непрозрачен. Всички знаем и за масова, и за касова приватизация и работническо-мениджърска, която беше толкова работническа, колкото китайска. Това е и една от основните причини, която възмути и озлоби хората и те започнаха да ненавиждат тези, които взимат решенията, именно политиците. Тук искам да подчертая един друг феномен, че към властта тръгнаха хора с абсолютно нечисти намерения, основната им идея беше да направят пари. Защото властта дава права, които ти можеш да материализираш т.е от властта зависи например дали една фабрика ще е на този или на онзи. И в случая много бързо и „правилно” се ориентираха, че ще бъде на този, който дава повече пари, подкуп и цялата приватизация общо взето протече по един такъв начин, след като дори сегашния главен прокурор каза, че тя е била „бандитска”. Между другото това го каза и един от предходните главни прокурор- Филчев и това се знае от всички, въпросът е, че го казаха висшестоящи фигури. И този феномен не е непознат на българска територия. По времето на социализма той се укриваше и имаше някакъв страх от такъв грабеж толкова явен и нагъл, докато след това общо взето се приемаше за нормално. Но подобно  партизанско отношение към властта е имало и преди и е нещо като балкански феномен, феномен на простите хора, които оказвайки се на власт, единственото, което могат да правят е да грабят и да материализират. Това са хора, които нито имат обща култура, нито се интересуват от нещо друго, но просто елементарни крадци и „айдуци”. Напълни се политиката с такива. Има и още едно нещо, което обяснява тяхното желание и наглост. Това е мандатното мислене. В най-добрия случай си казват имаме възможно четири години да грабим, дайте да видим какво правим, защото все пак не могат да откажат избори.  Затова никой не се интересува от дългосрочни визии за 20-30 години напред и държавата поради тази причина се „мята” наляво-надясно. Ето ние нямаме никаква идея какво ще бде нашето здравеопазване след 20-30 години, концепция никаква, образование- никаква концепция, за енергетика да не говоря. Това са тежки, огромни системи, в които трябва да имаш ясна перспектива за години напред, но когато ти мислиш в рамките на един мандат в най-добрия случай, защото знаете, че и често не изкарват мандата ти просто не мислиш по този начин, ти мислиш просто с какви пари ще си тръгнеш от място, в което си попаднал по някаква случайност. Това е!

Това ли изкара хората в последните месеци на протести?

Аз за тези протести гледам да не взимам отношение. Аз съм изключително разочарован. Ще дам два примера, за да разберете защо не искам да се занимавам с политика. През 2014-та година заговориха за уволнения в БДЖ на три хиляди души, пак някакви реформи и в залата на КТ„Подкрепа” се бяха събрали железничари и умуваха какво ще правят, защото никой не иска да бъде уволнен. Аз им казах: „Спираме за три дена влаковете и ще дойдат да ни молят, няма да има никакви съкращения. Аз съм готов да легна пред локомотива, до мен да легне и един железничар.” Ами никой от 120-130 души не помръдна. В крайна сметка в случая аз говоря за тяхното спасение, а не за моето. Едно от нещата, които ме разочароваха, е нежеланието на българина да се бори да своята свобода, товма за него не е ценност. И още един случай, който говори за тоталното падение, което наблюдавам в една немалка част от нашите сънародници. Бях болен от бронхопневмония, бях във Военна болница, проф. Костов беше шеф на белодробното и те с удоволствие ме разходиха из отделението и ми показаха една стая, която са я преградили за параклисче. Вътре имаше две икони, тава с пясък, да се сложи една свещичка и една малка дървена касичка. И ми казаха, че касата е била разбита, а парите откраднати, според мен повече от 10 лева едва ли е имало. Това може да го направи или човек от персонала или от болните. Там цигани няма, във Военна болница не се влиза лесно. Значи ти да стигнеш до такава низост, като пациент или като служител, да разбиеш касичката за 10 лева? Не може човек да си представи какъв морален урод трябва да бъдеш! За съжаление доста хора са такива. С тези хора не може да се прави нито демокрация, нито да се гради държава, която почива на някакви ценности.

Това значи ли, че сте разочарован и от начина, по който се протестира?

Не, не, тези, които излязоха да протестират те си протестират един за едно, друг за друго. Въпросът е, че ние нямаме визия за бъдещето. Искаме да е по-добре. Ами всеки иска да е по-добре ама как да стане? Ще цитирам Гиньо Ганев, който нямам големи основания да уважавам, но и той на моменти големи каламбури раждаше. Той казваше така: „Бедата на българския народ не е ,че всеки иска да бъде министър, а че всеки иска да бъде министър-председател”. Тази безкрайна амбиция, която не почива на нищо, а просто желание да имаш, но без да си дал нещо, без да си учил, ти си недоволен от всеки, който се появи по телевизията. Ами човекът може да е учил, да  е постигнал нещо, не ти го псуваш и казваш той е гад, мръсник, крадец, защото ти нямаш това, което той има. Но не всички хора имат по нечестен начин. Тази злоба ни съсипва като нация и пречи да обединим усилията си и да постигнем нещо.

Свърши ли според Вас преходът и ако не кога ще приключи?

Ами ние винаги сме гледали да сме зависими от външни сили. И това е много унизително, защото все опитваме да се впишем в някакъв чужд модел. Хората са си направили някаква държава, трудили са се, жертви са давали и ние казваме искаме да сме като тях. Специфична  е работата. Вие знаете, че е имало хора, които са били против Освобождението ни от турско робство. Даже са предлагали да се върнем в Турската империя. Можете ли да си представите каква липса на желание за свобода значи това. След което възприемаме някакъв европейски, донякъде германски модел. Но Германия – там са други хора, ние нямаме нищо общо с тях. Опитваме се немският модел. Караме, караме, доникъде. После съветски модел, пак доникъде. Сега американски модел. Така нищо няма да излезе. Не мога да разбера каква е тази липса на самочувствие да си имаме наш модел.

Докато нямаме наш модел, няма да излезем от прехода, така ли да Ви разбирам?

Ами какви идеали има в момента в България. Не може желанието да имаш мерцедес или бмв да бъде смисъл на живота ти. Трябва да има по-висши идеали. Освен това ние не се интересуваме от общото така, както други нации са задружни и това ги е спасило в много превратни моменти. За евреите изобщо да не говоря. Едни арменци как се борят, китайците колко са задружни, японци, корейци…При нас е някакъв яростен индивидуализъм до разрушителност. Аз да се оправя другите „майната им”. Това не може да поведе една нация нанякъде, защото всеки дърпа в различна посока.

Какво се случи с политическата система у нас през тези 30 години? Вече няма това ясно изразено ляво-дясно, каквото беше през 90-те години.

Ако говорим за ляво и дясно този модел можеше да се наблюдава в Европа едно време. И там това нещо се разми. В самото начало при нас левица и десница някак си бяха определени донякъде неправилно, защото да се антикомунист – това е само елемент на дясното, това не изчерпва дясното. Дясното е преди всичко икономическа доктрина, която включва антикомунизмът, но не го изчерпва. Значи тогава се получи следното разделение- на тези които бяха против компартията и за компартията. И оттогава тръгна левица- десница. В икономически план нещата бяха много размити. Второ- с течение на времето много бивши комунисти мимикрираха и се правят на демократи, включително и хора с ярка комунистическа биография- ДС  и т.н. Какво очаквате от тези хора? За тях няма никаква идеология. За тях има полза. Аз имам полза от това и сега се правя на десен, тук нямам полза- ще се направя на ляв, или там на нещо си. Една значителна част от сегашната десница, ако изобщо можем да говорим за чистота на това понятие, е с ляв произход. Даже аз предложих на някои хора да напишат труд  със заглавие: ”Левият произход на българската десница”. Това са хора, които виждат, че в левицата в оня й вид там посткомунистически няма много полза  и възможност да грабиш и се прехвърляш в другия лагер и почваш да се правиш на антикомунист, макар и доста късничко, защото време да бъдеш антикомунист имаше преди 1989 година. Ама тогава имаше и голяма тояга, наречена „държавна сигурност”. Сега тоягата я няма, можеш да плюеш на воля. Това е една допълнителна форма на разочарование. Аз вече съм го казвал в друго интервю, но не мога да разбера защо толкова комунистите от ГЕРБ мразят комунистите от БСП. Ако гледате партийни секретари е пълно и в двете партии. В БСП има мултимилионери, тяхното място изобщо не е в левицата, ако уважаваме термините. Не може да си мултимилионер и да говориш аз съм левица. Ами като си левица раздай всичко на бедните. Много хора са ме питали защо излязох от политиката? Ами просто защото не желая всеки ден да общувам с изпечени измамници.Това е!

Коментари