Калина Цолова е автор в Климатека и работи като анализатор в програмата “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията. Тя участва в проекти в областта на политиките за справедлив енергиен преход, енергийната ефективност на сградите, адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и иновативното градско развитие. Има опит и в сферата на зелените бизнес модели, рамката ESG и развитието на устойчиво лидерство. Завършила е магистратура по управление на проекти в строителството в Университет по архитектура, строителство и геодезия.
През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни.
По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства.
Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.
Каква е актуалната климатична политика на Европейския съюз?
Борбата с изменението на климата е в центъра на политиката на ЕС, като Европейският зелен пакт е пътната карта за постигане на нисковъглеродна икономика.
С условието, че този преход ще бъде справедлив и приобщаващ за всички, Европа заяви позицията си да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. За тази цел, през 2021 г. бе представен пакетът “Подготвени за цел 55“, който е набор от законодателни предложения и изменения на съществуващото законодателство на ЕС, позволяващи на Съюза да намали своите нетни емисии на парникови газове и да постигне климатична неутралност.
В допълнение, през май 2022 г. Европейската комисия представи плана REPowerEU. Той се основава на изпълнението на предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“, които са в подкрепа на амбициозната цел на ЕС за постигане на намаляване с най-малко 55% на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. и на климатична неутралност до 2050 г. в съответствие с Европейския зелен пакт.
Механизмът за възстановяване и устойчивост, който беше създаден след кризата с COVID-19 като временен инструмент за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, е основният инструмент за финансиране на плана REPowerEU.
Какви действия предприемат държавите членки на ЕС?
Заложените цели на общоевропейско ниво могат да се осъществяват само чрез активните действия на държавите членки на ЕС. Затова през 2019 г. се въвеждат национални интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), които определят дългосрочните цели и мерки на държавите членки в 5 измерения: Енергийна ефективност, Енергиен пазар, Енергийна сигурност, Декарбонизация и Иновации и конкурентоспособност.
България е задължена да представи актуализирана версия на ИНПЕК до 30 юни 2024 г., която да отрази бележките и коментарите на Комисията от октомври 2020 г., както и по-високите цели, поставени с Европейската зелена сделка, Европейския закон за климата, Пакета „Готови за 55“, Плана RЕPowerEU и Плановете за възстановяване и устойчивост. Версията на Плана, публикувана на сайта на Европейската комисия през февруари 2024 г., дефинира амбициозните цели и мерки, свързани с:
- процеса за трансформация на националния енергиен микс;
- декарбонизация с устойчиво и достатъчно намаляване на емисиите в енергийния сектор чрез нови нисковъглеродни технологии и плавен преход към източници с ниски въглеродни емисии;
- приемане на национална цел за климатична неутралност до 2050 г.
Какви са политиките за домакинства в положение на енергийна бедност?
Намаляването на нивото на енергийна бедност е една от главните стъпки за осъществяване на успешен и справедлив енергиен преход в България. За тази цел през ноември 2023 г. бе приет Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който за първи път задава национални определения за “домакинство в положение на енергийна бедност” и “уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия”. Законът залага и изготвянето на Дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност с цялостен пакет от мерки за постигане на цел до 2050 г.
Според дефиницията, “домакинство в положение на енергийна бедност” е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година, по-малък или равен на официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди. По оценки на експерти, близо 40% от домакинствата в България попадат в обхвата при така зададеното определение.
През декември 2023 г. е приета и Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.
Съгласно разпоредбите ѝ, оценката на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност се извършва от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Създаването и поддържането на информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност и за уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия следва да се осъществяват от национална отговорна институция, определена за разработването на Националния социален климатичен план с акт на Министерския съвет.
Как мерките в ИНПЕК засягат българските домакинства в положение на енергийна бедност?
Към настоящия момент, в България се прилага мярка за подпомагане на най-уязвимите лица и семейства, отговарящи на определените критерии за доходи и имуществено състояние, като през отоплителния сезон на тези лица и семейства се предоставя целева помощ за отопление от системата за социално подпомагане. Помощта за отоплителния сезон 2023/2024 г. е в размер на 109,39 лв. месечно или 546,95 лв. за целия отоплителен период от ноември до март.
Освен тази мярка, ИНПЕК не предвижда конкретни цели за намаляване на енергийната бедност, като все още не е ясно определен брой на засегнатите. От съществено значение е да бъдат установени подходящи мерки и целеви инструменти, които да адресират нуждите на най-уязвимите домакинства, включително чрез Декарбонизационния фонд и Социалния климатичен фонд.
За първи път се представя предложение за създаване на Обсерватория за енергийна бедност, но без конкретни срокове и разписани дейности. Без отговор остава и въпросът коя ще бъде национално отговорна институция, определена за разработване на Национален социален климатичен план.
Какво предвижда актуализираният План по отношение на енергийната ефективност?
Прегледът на мерките, заложени в измерението “Е
