Начало Водещи Какво представлява новият пакт на ЕС за реформа на предоставянето на убежище...

Какво представлява новият пакт на ЕС за реформа на предоставянето на убежище и миграцията

84
Мигранти, бежанци, Гърция, граница убежище
Снимката е илюстративна.

Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите членки на Европейския съюз (КОРЕПЕР) на 8 февруари одобри временното споразумение за миграцията, което беше постигнато между председателството на Съвета на ЕС и Европейския парламент на 20 декември 2023 г, съобщи Съветът на ЕС на официалния си сайт, информира БТА. Споразумението представлява пакт от пет ключови закона, които ще реформират системата на ЕС за предоставяне на убежище и миграция.

Петте закона засягат всички етапи на управлението на убежището и миграцията.

Регламентът за скрининг предвижда процедура за бързо разглеждане на профила на търсещите убежище и събиране на основна информация за тях като националност, възраст, пръстови отпечатъци и лицеви данни преди те да бъдат допуснати през границите на ЕС.

Измененият регламент Евродак предвижда актуализиране на мащабната база данни, в която ще се съхранява биометричната информация, събрана по време на процеса на проверка. Предвижда се и преминаване от отчитане на броя на заявленията към отчитане на броя на кандидатите, за да се предотврати подаването на множество заявления под едно и също име.

Част от договорката е и внасяне на изменения в регламента за процедурите за предоставяне на убежище, които да дадат възможност за прилагане на две различни процедури за разглеждане на молбите на мигрантите. Традиционната процедура за предоставяне на убежище обикновено отнема няколко месеца, а нововъведената ускорена гранична процедура трябва да бъде с продължителност от максимум 12 седмици. Новата процедура ще се прилага за мигрантите, които представляват риск за националната сигурност, и за тези, които идват от страни с нисък процент на признаване на молби за убежище като Мароко, Пакистан и Индия. На тези мигранти няма да бъде разрешено да влязат на територията на ЕС, а вместо това те ще бъдат държани в съоръжения на границата.

Регламентът за управление на убежището и миграцията, с който се създава система за „задължителна солидарност“, ще предоставя на държавите три възможности за управление на миграционните потоци. Първата е приемане на определен брой лица, търсещи убежище. Втората е плащане на вноска за всеки кандидат, когото откажат да приемат. И третата е финансиране на оперативна подкрепа. Брюксел настоява, че системата няма да принуди никоя страна членка да приема бежанци, стига да тя да е дала своя принос чрез някоя от другите две възможности.

Последният закон в пакета е кризисен регламент, който предвижда извънредни правила, които ще се прилагат, когато системата за убежище на блока е застрашена от внезапно и масово пристигане на бежанци, какъвто беше случаят по време на миграционната криза от 2015-2016 г., или от форсмажорна ситуация, като пандемията от КОВИД-19. При тези обстоятелства националните органи ще могат да прилагат по-строги мерки, включително по-дълги периоди на задържане.

Дългоочакваното споразумение първоначално бе изготвено след маратонски тридневни преговори в края на миналата година.

Интензивността на преговорите отразява колко сложно бе постигането му , посочва „Евронюз“.

Преговорите бяха съсредоточени върху широкообхватен и сложен набор от отворени въпроси, които изискваха компромиси и от двете страни, като например периодите на задържане, расовото профилиране, непридружените непълнолетни лица, операциите по издирване и спасяване и наблюдението на границите.

Съветът, представляван от испанското председателство, отстояваше твърда позиция, за да предостави на страните членки възможно най-голяма свобода на действие при справянето с миграцията, включително чрез разширяване на предложената ускорена процедура за предоставяне на убежище до възможно най-голям брой кандидати, а Европейският парламент настояваше за по-строги разпоредби за спазване на основните права.

Законите, известни още като Нов пакт за миграцията и убежището, бяха представени за първи път през септември 2020 г. в опит да бъде преборена продължаващата вече десетилетия тенденция за ад хок управление на кризите, при което правителствата предприемаха едностранни и некоординирани мерки, за да се справят с рязкото нарастване на броя на търсещите убежище. Тези самостоятелни политики сериозно подкопаха колективното вземане на решения в ЕС и Брюксел изглеждаше като страничен наблюдател в справянето с политически може би най-експлозивният въпрос в дневния ред.

В същността си новият пакт има за цел да установи предвидими, ясни норми, които да обвързват всички страни членки, независимо от тяхното географско положение и икономическа тежест. Крайната цел е да се намери баланс между отговорността на държавите на първа линия, като Италия, Гърция и Испания, които приемат по-голямата част от търсещите убежище, и принципа на солидарност, който другите страни трябва да спазват.

Защитниците на човешките права обаче са много критични към обсъжданите от ЕС предложения, отбелязва „Блумбърг“.

„Сделката не е нищо друго освен къща от карти, неспособна да поправи счупената система на ЕС за предоставяне на убежище“, смята Стефани Поуп, експерт по миграцията в ЕС към „Оксфам“ (Oxfam). „След години на преговори останахме с пакт, който въвежда повече задържания, повече отблъсквания и съмнителни сделки с държави извън ЕС“, смята тя.

Новата гранична процедура на практика ще забрани на хората да подават молби за убежище, ще ускори депортирането и ще изложи задържаните семейства и деца на риск да бъдат върнати в родните си страни, където могат да бъдат подложени на преследване, посочва още „Оксфам“. Предложението също така не гарантира, че европейските страни ще приемат имигрантите еднакво и позволява на държавите членки да плащат за това, че не са солидарни, добавя правозащитната организация.

Пактът за миграцията се разглежда от неправителствените организации и от левите политически сили в Европа като отстъпление пред крайната десница, тъй като в него се предлага да бъдат задържани непридружени непълнолетни лица, за които се счита, че представляват риск за сигурността, и в някои случаи мигрантите ще бъдат затваряни в центрове за задържане за срок до шест месеца, коментира сп. „Политико“.

Освен това украинските бежанци ще бъдат освободени от ограниченията на директивата на ЕС за временна закрила, съгласно която те се ползват със свобода на движение и някои активисти отбелязват, че миграционната сделка изглежда е насочена срещу търсещите убежище от Африка и Близкия изток.

„Теорията е, че като караш хората да страдат с враждебни политики, създаваш възпиращ ефект и по-малко хора ще пристигат. Но на практика хората все пак ще пристигнат, защото нямат избор, така че няма възпиращ ефект – само страдание“, казва Катрин Уолард, директор на Европейския център за бежанци и изгнаници.

Политическият завой вдясно по отношение на миграцията може да се наблюдава и на национално ниво в Европа. През декември парламентът на Франция прие законодателство, което съдържаше толкова много строги мерки, че крайнодясната Марин льо Пен го обяви за „идеологическа победа“ за собствената си антиимиграционна платформа. По-късно Конституционният съвет на страната отхвърли редица членове, включително мерки за ограничаване на достъпа до социални помощи и въвеждане на имиграционни квоти.

Социологическите проучвания за предстоящите европейски избори пок

предишна статияИма напредък по разследването за смъртта на Мартин Божанов и частният клуб ‘SS’
следваща статия„Радикална крайна опозиция“: „Възраждане“ по пътя на разцеплението