Начало Анализ Икономиката на Байдън – невежество, глупост или неприязън към производителите?

Икономиката на Байдън – невежество, глупост или неприязън към производителите?

618
Сподели

Потискащо е да се види как лицата, определящи политиката на правителството, повтарят непрекъснато едни и същи грешки, например с Афганистан. Големият икономист Робърт Мъндел, известен като бащата на икономиката на предлагането и на еврото, почина през април на 88-годишна възраст. При получаване на Нобелова награда за икономика в Стокхолм през 1999 г. в своята лекция, озаглавена „Преосмисляне на ХХ век “, той отбеляза следното:

„Експериментът с гъвкавите валутни курсове през 70-те години започна като катастрофа от гледна точка на икономическата стабилност, но въпреки това задейства механизъм за получаване на знания, който нямаше да се осъществи без него. Поуката беше, че инфлацията, бюджетните дефицити, големите дългове и голямото правителство са вредни за общественото благосъстояние и че разходите за коригирането им са толкова високи, че нито едно демократично правителство не иска да повтори този опит.“

Току-що отбелязахме 40-годишнината от намаляването на данъците върху труда и капитала при Рейгън, които бяха част от предписанието на Боб Мъндел за икономическо обновление – включително обръщането на прекомерния паричен растеж, който ни даде голямата инфлация през 70-те години. Президентът Картър назначи през 1979 г. Пол Волкър за председател на Федералния резерв, след като неговите предшественици Артър Ф. Бърнс и Г. Уилям Милър не успяха да овладеят инфлацията.

Президентът Рейгън, който встъпи в длъжност през януари 1981 г., се съгласи с г-н Мъндел, Арт Лафер, Марти Андерсън и други свои икономически съветници, че паричните ограничения на г-н Волкер, които предизвикаха болезнена, но необходима рецесия, бяха от съществено значение за намаляване на инфлацията и възобновяването на икономическия растеж. Намаляването на данъчните ставки започна едва в началото на 1983 г., но след като това се случи, икономиката се изстреля като ракета, довеждайки до рекорден растеж с намаляваща инфлация и създаване на работни места.

Експериментът бе толкова успешен, че бе копиран от повечето големи страни и няколко по-малки, което даде началото на нова златна ера на глобалния просперитет. Колкото и да беше мъдър, Боб Мъндел не предвиди, че уроците на успеха ще бъдат захвърлени две десетилетия след като изнесе своята Нобелова лекция.

Казано накратко, причината за инфлацията е „твърде много пари, преследващи твърде малко стоки“. Не е трудно да се разбере – толкова е очевидно, че количеството пари трябва да бъде намалено и/или да се увеличи предлагането на стоки и услуги. По време на затварянето заради пандемията миналата година правителството наложи огромен спад в производството на стоки и услуги. В същото време Федералният резерв печаташе нови пари, за да даде възможност на правителството да увеличи разходите, за да предотврати падането на номиналните доходи на повечето американци. Настоящият ръст на инфлацията не е тайна за повечето хора, но председателят на Федералния резерв Джей Пауъл или министърът на финансите Джанет Йелън не са повечето хора, за да твърдят, че са изненадани от голямото нарастване на инфлацията.

Едно от нещата, които забелязах, е колко много умни хора оглупяват, когато влязат в правителството. Например Артър Бърнс беше изтъкнат професор по икономика в Колумбийския университет, където бях аспирант. Той преподаваше макроикономика, включително влиянието на паричното предлагане върху инфлацията. Когато стана председател на Федералния резерв по време на администрацията на Никсън, той сякаш забрави на какво е учил поколения студенти. Или може би намаляването на паричния растеж наложи повишаване на лихвените проценти и ограничаване на кредитите, което президентът Никсън не искаше? Впоследствие президентът Рейгън назначи Бърнс за посланик в Западна Германия, където той свърши отлична работа, очевидно възвръщайки уменията си.

Министър Йелън подкрепя предложението на президента Байдън за много по-високи корпоративни и лични данъчни ставки, включително данъчната ставка върху капиталовите печалби. Изглежда, че тя изобщо не знае за щетите, които ще нанесат такива увеличения на данъците, и не познава историята на увеличенията и намаленията на данъчните ставки от момента на въвеждане на данъка върху доходите през 1913 г.

Например едно отлично проучване, което икономистите на Министерството на финансите направиха преди няколко години, откри поразителни емпирични и теоретични доказателства, че данъчната ставка върху капиталовите печалби вече е по-висока от максималната ставка на приходите и растежа. Затова съм готов да се обзаложа, че ако данъчната ставка върху капиталовите печалби се увеличи, реалните (коригирани с инфлация) приходи ще спаднат.

Дали министър Йелън не е чувала тази икономическа история или е оглупяла, докато е в правителството, за да бъде щастлив президентът Байдън и другите нищо незнаещи политически деятели в Белия дом? Десетки милиони американци ще пострадат заради прекомерните разходи и данъци, за които предупредиха г-н Мъндел и много други. Ако знаете, че политиката ще навреди на вашите сънародници, но продължавате и я подкрепете, какво говори това за вашия характер?

Преди дни представители на администрацията на Байдън се опитаха да окажат натиск върху Саудитска Арабия и върху някои от другите големи държави производители на петрол да увеличат производството, за да свалят цените. В същото време други членове на администрацията обявяват разпоредби, които биха намалили производството на нефт и газ в САЩ (което е по-малко вредно за околната среда от по-голяма част от чуждестранното производство). Дали тези действия бяха резултат от невежество, глупост или пробудена злобна неприязън към американските производители?

Ричард Ран е ръководител на Института за глобален икономически растеж. Aнанализът е публикуван в „Вашингтон Таймс“. Заглавието е на редакцията.

Коментари