Начало Анализ Идва ли криза през 2018-та?

Идва ли криза през 2018-та?

1071
Сподели
Реджеп Ердоган, Доналд Тръмп

Какво общо имат турската лира, иранският риал, руската рубла, индийска рупия, аржентинското песо, чилийското песо, китайският юан и южноафриканският ранд?

Всички те стремително спадат тази година, а някои от тях се сринаха драстично само в последните седмици. Но това не е цялата история. Цялата история включва и факта, че тези страни стоят върху тиктакащата бомба на деноминираният в долари дълг.

Историята започва през 1990 г., когато много страни за почнаха да акумулират големи дългове деноминирани в американски долари. Това беше ефективен начин да дадеш начален тласък на икономическата активност и докато собствената им валута е силна спрямо долара това е едно начинание почти лишено от риск. От 1990 г. до 2000 г. деноминираните в долари скочиха от 642 милиарда на 2.17 трилиона.

Проблемът може би сега излиза наяве. Деноминираният в долари дълг се е раздул като балон. В последния си доклад Банката за международни споразумения деноминираният с американски долари дълг към не банкови кредитополучатели е достигнал до 11.5 трилиона долара през март 2018, което е рекорд за 55 години откакто банката следи данните. Междувременно доларът засили позициите си след рязкото глобално възстановяване след кризата през 2008 г., Тъй като валутите на някои от задлъжнелите страни отслабват спрямо долара за техните страни става все по-трудно да плащат дълговете си. Това би могло да бъде балон, който чака да се появи, особено ако въпросните страни нямат опциите или паричната политика да се защитят.

Турция не е сама

Такъв беше случаят с Турция, която е особено податлива на капризите на обезценяването на валутата. Стойността на лирата намаляваше от известно време, но се срина драматично в последната седмица. Тъй като почти 200 милиарда долара, или почти 50% от външния дълг на страната е деноминиран в американски долари. Тази ситуация прогресира още повече заради комбинацията от политическа несигурност, неортодоксална монетарна политика и най-важното увеличението на лихвените проценти в САЩ. Деноминираният в долари дълг на Турция сега е почти двойно по-голям от външните запаси на страната.

Но Турция не е сама. Редица нови пазарни валути, които вече се бяха установили на пазара започнаха да намаляват с новината за смъртта на лирата. Най-очевиден бе спада на аржентинското песо, чиято стойност спрямо долара спадна с 9.5% само за седмица, както и южноафриканския ранд, който падна с 8%. Други валути също бяха засегнати – чилийското песо например падна с 3.4% през изминалата седмица докато индийската рупия удари рекордно ниски нива спрямо долара на 14-ти август.

Какво общо имат тези 13 страни включени в списъка пуснато то Банката за международни споразумения. Заедно те съставляват 62% от всички деноминирани в долари дългове държани от развиващи се икономики. Турция беше една от най-уязвимата в списъка, но други четири държави се изправят пред същите предизвикателства. Това са Аржентина, Мексико, Чили и Индонезия. Аржентинското песо вече започна да пада. Правителството обяви, че ще продаде своите резерви на стойност 500 милиона долара, за да повиши рейтинга на интерес и да спрат спада на песото.

И ето го Мексико, което с ъс своите 271 милиарда долара дълг има най-голям дял от деноминираните в долари дългове в списъка, освен Китай. Като този дълг многократно надхвърля официалните резерви. Също както при Турция и при Мексико деноминираният дълг е непропорционално голяма част от външния дълг на страната, грубо казано около 60%. (За сравнение външния дълг на Мексико съставлява 39% от БВП на страната, което значи, че влиянието на долара в икономиката е силно.) До този момент мексиканското песо е стабилно. За една година е спаднало само с 0.3% Но ако мексиканското песо започне да отслабва на фона на по-трудните от очакваното преговори за НАФТА, политическата нестабилност около новия президент и други случайности, то Мексико ще бъде в също толкова лоша ситуация, колкото е и Турция сега.

Историята е подобна и за Индонезия и Чили. От двете изглежда Индонезия е в по-добра форма с 39% дълг от БВП, като 47% от този дълг е деноминиран в долари. Но индонезия няма много резерви и в момента показва сигнали на отслабване с близо 10% спад спрямо долара за изминалата година. Дългът на Чили е около 66% от БВП на страната, като резервите и са 1/3 от целият предимно доминиран от долари дълг на страната, който е на стойност 100 милиарда долара.

Различни проблеми

Освен страните, които са най-уязвими от силния долар, има и 6 други – Бразилия, Индия, Южна Кория, Малайзия, Русия и Южна Африка се изправят пред проблеми от друго естество. Например Южна Африка не е особено задлъжняла. Правителството настоява, че няма да се намесва, за да спре падането на рупия, но това е единствено, защото нямат достатъчно резерви, за да се покрие дълга. (Неговите 50.6 милиарда долара не могат да платят и 28% от външния дълг).

Още 5 други държави са в по-добра позиция, когато става въпрос за резерви. Въпреки, че те държат голяма част от деноминираният в долари дълг, те мат доста по-големи резерви. Проблемът при тези страни е големият външен дълг. Силният американски долар няма да осакати тези икономики, но може да приложи достатъчно напрежение, за да принудят парична интервенция.

Особено добре изолирани от нарастващата валутна криза са Китай и Саудитска Арабия. В последните седмици Китай беше подложена под напрежение, но до сега не е позволил на юана да падне твърде ниско. Китай притежава външен дълг от 548 милиарда долара, но това е едва 4% от БВП на страната. Освен това Китай притежава военни запаси от 3.2 трилиона долара в чужди резерви, които той може да изтегли.

Саудитска Арабия също се е облагодетелствала от външни резерви, но тя със сигурност ще и се наложи да ги използва. Саудитският риал е фиксиран за дорапа. Това предлага стабилност, но си има и цена. Страната трябва да продава и купува резерви, за да се справи с фиксирания курс. Въпреки, че Саудитска Арабия има достатъчно пари, всъщност в момента има по-малко отколкото преди. Страната харчи резервите си като в последните години сумата е стигнала до 233 милиарда долара от 2014 г. Рияд в момента няма малки за решаване проблеми, но както изглежда до този момент валутната криза също.

Това едва ли е изчерпателен списък. Изследваните икономики представляват само 37% от световният дълг деноминиран в долари, което означава, че там има още 7.2 трилиона долара в такъв вид дълг. Това, което започна в Турция може да се разпространи и в други страни изключени от изследването на банката. И отново Турция е необичайно податлива от нещо такова. Страната има малко спестявания и висока инфлация, но отказа да вземе решението да повиши интереса към валутата си, преди да стане твърде късно.

Голяма част от политиците създали тези икономически проблеми са все още на свобода. Турската икономика ще се влоши, преди стане по-добре. По-важният въпрос е дали това може да се разпространи из други уязвими страни. Към този момент най-притеснителни са Аржентина, Мексико, Индонезия и Чили. Твърде рано е да обявим това за глобална финансова криза, но трябва да се замислим дали това, което се случва в Турция е просто турски въпрос.

 

Джейкъб Шапиро, „Геополитика фючърс“

Коментари