Сподели
Иван Хиновски
Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия.
Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001)
Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония.
Работил е като консултант за световни компании като „Уестнгхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР.

 

Г-н Хиновски, как ще коментирате сделката за продажбата на ЧЕЗ на дружеството „Еврохолд“?

Като нормално сделка между две юридически лица. Не мога да си обясня този огромен, до голяма степен спекулативен интерес да се търси под вола теле. Не познавам „Еврохолд“, освен от борсовите му характеристики. Това е голямо дружество, с голяма ликвидност, голям паричен поток. Мога да кажа, че се броят на пръсти, дори липсват други подобни български дружества, които биха могли да лапнат такава голяма лъжица.

А с какво се различава тази сделка от предходната, която ЧЕЗ се канеше да осъществи, с дружеството „Инерком“?

Има разлики, като основната е, че „Инерком“ е несравнимо по-малка компания от „Еврохолд“. Моето обяснение е, че ЧЕЗ са тръгнали за сделка с „Инерком“, защото са имали подобен общ бизнес с дружеството, познавали са се взаимно и са знаели, че могат да разчитат един на друг, на етичност и морал в отношенията. Сбъркали са, защото се оказа, че „Инерком“ не успя да мобилизира икономически ресурс да си плати аванса дори. До голяма степен бих казал, че влияние върху това оказват политическият натиск и спекулации по отношение на дружеството. Смятам, че е срамно за една цивилизована пазарна страна да има такава атака към всеки, който понечва да прави тук някакъв бизнес.

Потребителите много се вълнуват дали от продажбата ще се увеличи цената на тока, ще има ли някакви промени. Вие как смятате – ще има ли увеличения извън тези, които КЕВР одобри наскоро?

В никакъв случай. „Еврохолд“ няма избор. Което и дружество да беше купило активите на ЧЕЗ, то ще бъде длъжно да върви по едни релси, защото това е регулирана дейност. Не може да си позволява прекомерни скокове в цените. Разбира се, то ще проведе своя лична инвестиционна и ремонтна политика, но не могат да се очакват драстични промени в цените. Това, което КЕВР предписва, разрешава или забранява – същият режим ще бъде прилаган и при този собственик на активите.

Чуха се сигнали, че чешкото правителство и парламент ще настояват за разследване на продажбата на ТЕЦ-Варна заради „различно третиране“. Има ли такова третиране и виждате ли нелоялна конкуренция?

Това е най-пикантната новина от последните дни, защото аз я очаквах. Очаквах, че това ще дойде в дневния ред на българо-чешките отношения. В случая очаквах, че един такъв преглед ще се направи по пътя на дипломатическите отношения. Чехия изкарва това на повърхността, защото те могат спокойно да претендират за „различно третиране“. ЧЕЗ се опитва многократно да рестартира ТЕЦ-Варна с различни инвестиционни програми и различни други режими на експлоатация от момента, в който купиха ТЕЦ-а. Те, според мен, не успяха да напипат новите пазарни условия за развитие, за потребността от ТЕЦ – Варна, докато новият купувач успява да дефинира, бих казал, нишата, в която ТЕЦ-Варна може да се развива. ЧЕЗ поиска навремето цялата централа да бъде преустроена на газ. Инвестицията беше доста голяма, респективно – цената беше много голяма и те не получиха дългосрочен договор. Разликата между сегашното състояние и предишното състояние е, че условието на ЧЕЗ за тази инвестиция беше дългосрочен договор за изкупуването на електроенергията – такъв, какъвто беше в Ей Ес и с „Контръл глобъл“. Времето и условията не позволяваха по никакъв начин да се пристъпи към дългосрочно изкупуване тогава. Беше им отказано, затова те решиха да продадат. Новият купувач не поиска такъв договор. Той се вписа в другата потребност на системата – студения резерв. Те намериха нишата, в която се вписаха – първо с един блок, след това – с два. Сега, доколкото ми е известно, искат да рехабилитират цялата централа на газ.

Енергетиката е един изключително важен сектор  за българската икономика и потребители. Какво е състоянието на сектора? Какви са проблемите, пред които е изправен?

Секторът е изправен пред много сериозни проблеми. Всички ние говорим и се прокрадва от изказвания на регулатора и НЕК, че има огромен тарифен дефицит в системата. Необяснимо е откъде идва този принцип да се поддържа ниска цена на електроенергия. От това настъпиха тежки тарифни дефицити в НЕК. Дефицитът в системата вече е 5 милиарда, включително топлофикацията има огромни липси, НЕК – над 4 млрд. Изобщо, системата се движи към една тотална декапитализация.

При едно евентуално искане на кредиторите за незабавно изискуеми кредити, означава, че дружествата, които дължат тези кредити, трябва да бъдат обявени в несъстоятелност незабавно. Те не могат по никакъв начин да ги мобилизират.

Над БЕХ тегне и този облигационен заем от 800 милиона, който трябва да бъде преструктуриран. Тегне и искането на ТЕЦ „Марица Изток” 2 за повишаване на капитала във връзка с нейните изисквания за плащания на емисии.

Върху системата в момента тегнат само негативи в посока утежняващи икономически условия.

В такъв случай, АЕЦ „Белене” ще бъде ли построен? Имаме ли нужда от него? Напоследък все по-често се говори за изграждането на атомната централа.

Говоренето за АЕЦ „Белене” е чисто политическо. То произтича оттам, че правителството (и това е напълно разбираемо) се опитва да направи всичко възможно платеното оборудване да бъде реализирано. Разбира се, има спорни моменти за начина, по който се прави. Аз смятам, че АЕЦ „Белене” е нереализуем проект, той е невъзможен. АЕЦ „Белене” не е съгласуван с Европейската комисия. Оттам се учудват, че в България се говори за АЕЦ „Белене”, а ЕК не знае нищо за този проект.

Това означава, че ние тук тупаме топката, говорим си и се самозалъгваме, че проектът е нотифициран, а това е стара нотификация, която не важи. На ЕК трябва да се предостави един пълен техно-икономически доклад за системата – защо се пристъпва към този проект, защо ни е необходим, как се вписва в новата директива за капацитетите, при която България трябва да каже за какво и кога ще й е нужен всеки магават. Това все още го няма в нашата система.

Говорим за инвеститор. Но като дойде този инвеститор, той ще пита и това, което ЕК иска да знае – защо ни е нужен, как ще продаваме тази енергия и т.н. Много неясни моменти има в този проект. АЕЦ „Белене” е нереализуем проект.

Мога да Ви кажа една любопитна подробност. Още през 2003г. в едно интервю, казах, че ако АЕЦ „Белене” се реализира по тази схема, по която се готви (оттогава схемата е една и съща), аз ще се прекръстя на Хасан Хиновски.

Все още съм Иван и за радост на ДПС, които чакат да стана Хасан Хиновски, няма да стана никога.

Коментари