В новогодишното обръщение Радев излее омразата си към всички, които не споделят неговото разбиране за националната памет.
Този опит за култивиране на комунистическия разказ на историята ни се представя като начин да се промени паметта и да се обслужват руските интереси у нас.
Дори критиката срещу издигането на българското знаме е възприемана като отричане на отечеството. Това болестно преживяване на съвременността през миналото получи названието “патрЕотизъм”.
Днешният патрЕотизъм се опитва да живее миналото с култ към идеалистите от 19 век. Но защо те не следват заветите им? Защото идолите са недостижими. Младата българска нация има нужда от герои, които да бъдат на нивото на 21 век.
Истинският патриотизъм включва разбиране, приемане на героите с техните достойнства и недостатъци. Нуждаем се от образовани хора, които да станат модерни личности и да избират водачи по достоен начин. Които избрани – да работят за изграждането на хората като личности.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора.
