Сподели
Смъртност

В ЕС България стои на най – лошата позиция според Евростат по показателя висока смъртност :  1 660 на 100 000 души от населението при среден показател за ЕС 1 036 на 100 000. Най-близо до нас в същата графа са Румъния (1 530) и Унгария (1 500).

С най-ниска смъртност са Франция –  859 на 100 000 души,  Испания (873), Италия (901), Швеция   (927) и Люксембург (930) .

Причините за разликите, за провалите и постиженията? Комплексни са,  но, без съмнение, качеството на здравеопазването е възлово значимо. И за продължителността, и за стандарта на живот.

Въпрос на ресурс, категорично, но и на управленски политики и  ефективен мениджмънт на системата. Източниците, разнообразието на финансиране на системата, начините на разпределяне на парите за здраве и на  финансовите отговорности между обществените власти и частните субекти са определящи.

Колко и как дава държавата, как и доколко отделният гражданин го е грижа за собственото му здраве и поема лична отговорност?

Испания е отличник по резултатност на здравеопазването според евростатистиката.

98.5% от хората в Испания се осигуряват от обществената осигурителна система. 93% от испанци – от системата за задължително осигуряване,   1% (с най-нисък доход) получават помощи от държавата.

За 4.5%, главно държавни служители, работи специална осигурителна система. Около 17% ползват допълнително доброволно частно осигуряване .

80% от парите идва по държавна линия, от данъци – здравноосигурителните вноски са 18%, поделени между работодателя и работника, 2% влизат от други осигурителни системи.

Обществените болници към Националното здравно осигуряване се финансират бюджетно. Частните болници могат да участват в системите на НЗО чрез сключен договор или да работят самостоятелно.

Цените на лекарствата са стриктно регулирани и са сред най-ниските в ЕС. В Испания правят до 4900 трансплантации годишно, докато у нас циклим на 50.

Франция работи с универсална здравна система, финансирана от гражданите.

Вноските са според доходите. Здравното осигуряване е задължително за всички, покрива 93% от публичните услуги. Личната вноска е 13.55% от заплатата. 12.8 на сто се поема от работодателя. Държавата успява да плати 70% от медицинските разходи на гражданите.

Здравните каси са много – има и държавни, и частна. 1/3 от болниците са частни, най-вече за скъпо и сложно лечение. Франция е критикувана за огромните дефицити, които здравната система трупа и за огромните разходи за лекарства, каквито има още само в Гърция.

Във Франция болнични заведения са: държавни, частни с нестопанска цел и частни със стопанска цел. Държавните болници са автономни. Управляват собствен бюджет, но имат таван на разходите. Частните болници със стопанска цел се специализират в конкретни области, като и тук има лимит за разходите.

В Италия гръб на здравеопазването е Haциoнaлнaтa здравна система.

Държавната cтpyктypa ocигypявa нa всички бeзплaтни мeдицинcки ycлyги. Ocнoвнaтa чacт oт здpaвния бюджeт се фopмиpa oт цeлeви дaнъци – cпeциaлен нaциoнaлeн дaнък въpxy пpиxoдитe нa кoмпaниитe, кoйтo e 3.9% oт дoбaвeнaтa cтoйнocт, a в някoи oтpacли и 4.82%.

Opгaнизaциятa нa здpaвeoпaзвaнeтo e нa 3 нивa – дъpжaвнo, peгиoнaлнo и мecтнo.

3a здpaвeoпaзвaнe отива 9.2% oт БBП. Ocнoвният изтoчник нa финaнcиpaнe  ca cpeдcтвaтa oт дъpжaвния бюджeт, те са близо 78.2% oт oбщия бюджeт зa здpaвe. Ocтaнaлитe 17.8% ca дoплaщaния oт пaциeнтитe. 0.9% са oт дoбpoвoлнo мeдицинcкo зacтpaxoвaнe, 3.1% идват от извъpшвaнe нa нecпeциaлизиpaни здpaвни ycлyги.

Германия има най-скъпата здравна система в Европа.

Финансирането е кръстосано. Капиталовите разходи се финансират от местното правителство, а оперативните от здравните фондове. Държавната здравноосигурителна система е солидарна. Здравните разходи са 11% процента от БВП, което е много над средното за Европа – от 8,9%.

Здравното осигуряване е задължително за всички, 24% от разходите за здраве се плащат лично от пациентите. Държавната система покрива около 85% от населението. Има и частно осигуряващи се. Най-голямата разлика между двата вида здравно осигуряване е изчисляването на месечните вноски. Предимство при държавното осигуряване е възможността за семейна осигуровка с опция за безплатно включване на децата и съпрузите.

При държавното здравно осигуряване (GKV) вноските зависят  тясно от дохода на осигурения. Изчисляват се като процент от общия брутен доход  – удържат се 14.6%, разпределени поравно между осигурявания и работодателя. Отделно всяка здравна каса изисква вноска, която тя сама определя и тази сума се плаща само от осигурения. При надскачане на 4425.00 евро/месец (задължителната осигурителна граница), доходите вече не са база за определяне на месечната вноска.

При държавното осигуряване размерът на вноските се изчислява според дохода, а при частното – основно според  индивидуалния риск на заболеваемост.

Гражданите могат да избират от 200 фонда.  Детските медицински грижи са изцяло платени от държавата.

Холандия е призната за страната с най-добрия осигурителен модел.

В Холандия системата работи на принцип управлявана конкуренция. Процентът от БВП, изразходван за здравни грижи е 9,8%. Всички ползватели на здравни грижи и тези, които се облагат с подоходен данък, са длъжни да купят стандартен здравен пакет.

Системата се финансира от общи за всички вноски и от процент, удържан от заплатите. Вноски се определят от частните осигурители, вноските за един и същ осигурителен пакет са еднакви, не се допуска селекция за възраст и здравен статус.

Ставките при осигурените от работодател са 6,9% от годишния доход, а при работещите на частна практика, и при тези, които не получават помощи за безработица,  е 4,8%.

Болниците са основно частни, но държавата планира болничната мрежа.

Заплащането в сектора е твърдо планово и извън логиката на здравното осигуряване – в доболничната и болничната помощ се получават заплати, без никаква връзка с извършената и отчетена дейност. Болниците получават бюджети, отново без връзка с преминали случаи. Заплатите са много високи.

Ключът за ефективността на холандската система:

– много здравно осигурителни фондове, които работят в условия на силна, свободна конкуренция и независимо от осигуряващите здравните услуги

– отлично структурирани, активно и коректно работещи организации на пациентите, включени активно във вземането на решенията за сектора на високо ниво заедно с професионалните лекарски организации.

В Швейцария изобщо няма държавна здравна система.

От близо 25 години там действа универсална здравна система година чрез частни застрахователи. Здравната застраховка не е обвързана със заплатата. Има около 80 частни здравни каси, осигуряващите се могат всяка година да ги сменят, след като бъде обявен размерът на пакетите и вноските.

Механизмите за солидарност, прилагани в повечето европейски здравни системи, тук почти не съществуват. Поради липса на участие в здравното осигуряване от страна на работодателите, осигуряването не покрива заплатата в случай на отпуск по болест.

Съседна Румъния е страната с най-нисък процент от БВП, отделян за здраве.

Там има задължително здравно осигуряване с вноска 14%, които се делят по равно между работодателя и работника. Румънците като нас се осигуряват в една здравна каса. Подобно на България, с данъци. От централния бюджет се финансират около 20% от системата – публични услуги като спешна помощ и инвестиции в държавните болници.

Здравната система прилича на българската – касата поема подобен пакет, доболничната помощ е разделена на джипита и специалисти,  болничната мрежа е предимно държавна с големи и по-малки многопрофилни и специализирани болници, плащанията също са като в България и прочее… Неслучайно съседстваме в ред негативни класации. И в тази – за най-висока смъртност в Европа, уви.

Има проблем със здравните модели, по-скоро има проблем. Но, както обобщи веднага след направената тази седмица дискусия за промяната на  здравна система у нас икономическият анализатор от И.П.И. Калоян Стайков :

Моделът и у нас сега не е като да е толкова лош. Просто прилагането му не е достатъчно добро. Независимо какъв модел се избира – дали на здравно застраховане, дали на директно финансиране през бюджета, всеки модел си има своите силни и слаби страни. Въпросът опира до прилагането му. Т. е. като променим самия модел, независимо дали ще бъде от едностълбов в тристълбов или нещо различно, важно е по какъв начин ще се прилага.  От презентацията на МЗ не се видяха някакви сериозни заявки за промяна на работата на министерството, на касата. Видяхме само много сметки за промяна на финансирането, без да стана ясно оттам нататък тези допълнителни пари как ще се харчат, къде ще отиват“. 

смъртност

Коментари