Начало Анализ ЕК ще се бори с фалшивите новини, но как?

ЕК ще се бори с фалшивите новини, но как?

193
Сподели
Fake news, фалшиви новини

Европейската комисия представи редица мерки за борба с дезинформацията в мрежата година преди изборите за Европейски парламент. Не става дума за нови правила, онлайн-изданията сами трябва да решат проблема.

Опитът да се повлияе на изборите в различни страни и ролята на социалните медии в това /на първо място скандалът около Фейсбук и „Кеймбридж Аналитика“/ накара Европейската комисия по-сериозно да се захване с борбата с разпространяването на фалшиви новини. За целта тя представи на 26 април в Брюксел свой план под названието „Преодоляване на онлайн дезинформацията: европейският подход“.

Еврокомисията признава, че дезинформацията е отдавна известно явление. Но интернет не само увеличи обема и разнообразието на достъпните новини, но и позволи да се разпространяват фалшиви новини в безпрецедентен размер.

Ролята на Русия

Когато на Запад се говори за опитите да се повлияе върху изборите, на първо място се споменава Русия. В САЩ разследват намесата на Москва в президентските избори през 2016, а във Великобритания – в референдума за Брекзит. Но, според източниците на ДВ, при подготовката на документа от Еврокомисията са вървели спорове, дали Русия да бъде споменавана въобще. В крайна сметка са стигнали до „много балансирана формулировка“. Тя гласи, че кампаниите за масова онлайн-дезинформация широко се използват, за да сеят недоверие и да създават напрежение в обществото. „Нещо повече, компаниите за дезинформация от трети страни могат да бъдат част от хибридните заплахи за вътрешната сигурност, включително избирателните процеси, по-конкретно в съчетание с кибератаките“, се посочва в документа на Еврокомисията. След това се споменава само една страна, макар и без директни обвинения за такива действия: „Например, във военната доктрина на Русия открито се признава, че информационната война е една от нейните сфери на действие“.

По данни на ЕК, за последните години опитите за дезинформации и манипулации в мрежата са били регистрирани по време на избори в най-малко 18 държави по света. Брюксел е най-загрижен за изборите за Европарламент през 2019 г. В своя план ЕК призоваха съответните органи на държавите-членки на Евросъюза да вземат на въоръжение най-добрите практики за разкриване и управление на рисковете, създавани от дезинформацията и кибератаките по време на изборите.

Какво е фалшива новина?

Според европейския комисар по въпросите на цифровата икономика и общество Мария Габриел, за пръв път в документи на ЕС се дава определение за дезинформация. А то гласи „доказано лъжлива или въвеждаща в заблуждение информация, която се създава и разпространява с цел получаване на икономическа изгода или умишлено мамене на обществото и която може да нанесе обществени вреди“.

Вредата в този случай може да бъде заплаха както за демократичния политически процес и процесите на взимане на решение, така и за здравеопазването или защитата на околната среда. При това грешката в съобщенията, сатирата и пародията не са дезинформации. Също така журналистиката, в която ясно се вижда политическата позиция на автора. „Само, защото вие не сте съгласен с нещо или с някаква гледна точка, това не прави информацията фалшива“, уточни еврокомисарят по сигурността Джулиан Кинг.

Какво предлага ЕК?

Представяйки плана, Мария Габриел уточни, че ЕК е избрала мек подход. С други думи не става дума за приемането на ново законодателство или промяна на настоящото. Също така не става дума за премахване на незаконно съдържание, например, свързано с тероризма. Тази сфера се регулира от съвършено други правила.

ЕК предлага цяла серия от мерки:

1. К ще свика форум, в дейността на който ще участват представители на интернет-платформите, рекламодателите, медиите и гражданското общество. Целта на неговата работа е създаване на кодекс по отношение на дезинформациите, който да бъде в сила за целия ЕС. Той трябва да бъде публикуван през юли тази година. След това ЕК до октомври ще оценява ефективността на кодекса. Ако резултатите се оказват неудовлетворителни, то тя ще предложи други мерки, включително приемането на нови нормативни документи.

2. ЕК подкрепя създаването на независима европейска мрежа от проверяващи достоверността на фактите. В началото те ще обменят опит и ще търсят общи методи на работа. В бъдеще ЕК иска да стартира европейска онлайн-платформа за дезинформация, която да бъде използвана от хората, проверяващи фактите. Идеята е следната, че ако някоя новина бъде определена като фалшива, то информацията за това трябва бързо да стане достъпна до всички потребители на мрежата. Това ще позволи оперативно да се спира разпространението на фалшификатите и те да бъдат развенчавани. В ЕК подчертават, че решението, как да се реагира на тези фалшификати, е дело на самите проверяващи.

3. ЕК иска да съдейства за увеличаването на медийната грамотност на гражданите, за да могат самостоятелно да правят осъзнат избор, какви новини и материали да четат.

4. Подкрепа за качествената журналистика. В ЕК искат бързо осъществяване на реформата на авторското право в Евросъюза. Тя трябва да усили позициите на издателите /на първо място медиите/ по отношение на онлайн-платформите. По-конкретно, да облекчи монетизацията на създаваното от журналистите и редакциите съдържание.

Има ли заплаха от нова цензура?

По време на представянето на плана в ЕК журналистите се вълнуваха от въпроса за цензурата. Европейските комисари побързаха да разсеят техните тревоги. Мария Габриел нарече медиите критично важен елемент за демокрацията. „Никой не възнамерява да налага нещо на някой – да чете или да вярва на нещо“, обеща тя.

Желанието да не се престъпва прага на цензурата, очевидно е била една от причините, защо част от инициативите на ЕК не са били подробно и ясно разписани. Другата причина, според ЕК: „саморегулацията е най-подходящият път за онлайн-платформите да вземат мерки за справяне с проблемите“ на дезинформацията. Дали този подход ще заработи, това Брюксел ще реши през есента. /БГНЕС

–––––––––––––-

Юрий Шейко, „Дойче Веле“

Коментари