Аспарух Илиев

Д-р Аспарух Илиев завършва медицина в София и заедно със съпругата си, също лекар, заминават за Германия. Д-р Илиев е бил експерт по безопасност на ваксините към германската агенция по лекарствени средства, а от 2015 година завежда лаборатория по инфекции на мозъка към университета в Берн, Швейцария. От началото на пандемията от ковид в България е много активен в социалните мрежи, където помага със съвети и разясненията на хиляди.

 

Защо в България умират повече хора, при положение, че процентът на заболелите не са много повече от тези в ЕС? Защо нашата здравна система допусна това?

Има няколко фактора. На първо място нашата здравна система не е в добра форма. Също така като цяло здравното състояние на средния българин е значително по-лошо от това в останалите европейски държави по отношение на сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, деменции и други заболявания. Причините са комплексни. Друг фактор е, че у нас много хора се тестват от ковид от вкъщи и затова не влизат в системата. Голямата смъртност, която виждаме, е само повърхността. От друга страна в момента имаме и пиково натоварване в интензивните отделения, води до забавяне на лекуване на други заболявания.

Как трябва да бъде реформирана нашата здравна система, за да заприлича на европейските?

Става дума за доста комплексни мерки, които няма веднага да дадат резултат. На първо място изоставаме с качеството на медицинското обучение. За съжаление, много от българските лекари не са на нивото на подготовка на западните си колеги. На хартия имаме модерна система за подготовка, но на практика не е така, тя е остаряла. Лекарите не се обучават във всички необходими сфери, в които е нужно за получаване на специалност. Имаме и много неравномерно разпределение на болници. Съществуват много болници, но голяма част от тях не са на необходимото ниво. Имаме почти 400 болници, което е голям дял за ЕС, но от тях 60 или 70 са наистина добро ниво. Останалите са зле оборудвани и не могат да поемат качествено пациенти, за които се предполага, че ще бъдат настанени. Получава се натоварване на системата в едни участъци. Не на последно място и много български лекари, които са конкурентни, напуснаха страната. Особено голям е проблемът и с медицинските сестри.

Наистина ли българската здравна система е недофинансирана? Кой е по-големият проблем – липсата на средства или липсата на истински медицински мениджъри?

Безспорно средствата са проблем. По-големият проблем е, че цялото ни здравеопазване е в ръцете на „медицински олигарси”. Това са хора с позиции в определени области, които практически използват системата от много години. Те са известни на цялото медицинско съсловие. Те използват системата за собствено обогатяване и паразитират на гърба на цялата здравна система като я „изстискват” докрай.

Към това прибавяме неправилно структурирани болници, както и дефицити в образованието. Това в крайна сметка води до това системата винаги да е на ръба на „счупването”. Всяка бъдеща реформа ще бъде свързана с много писъци и проблеми и скандали, защото нито един от тези медицински олигарси. Медицината си прилича много други сфери. Преодоляването ще бъде свързано с голяма съпротива.

Проблемът е много сложен, понеже голяма част от тях имат и съответните политически протекции. Наблюдаваме същия феномен и в немедицинските сектори. На първо място трябва да има пълна прозрачност при назначението на директори и на ключов персонал. При всяка смяна на властта настъпва една вълна на смяна на директори с проформа конкурси. В момента условията за тези конкурси се изготвят, за да спечели определен кандидат.

В Европа вече има голям процент ваксинирани. Правилна ли беше политиката в тази сфера?

В Европа имаме доста разнородна картина, но значително по-добро ваксиниране, отколкото в България. Проблемът е, че с настоящия делта вариант, поради спецификата му и много високата заразност, въпреки високия процент на ваксинирани и сравнителни ниския процент починали хора, дори ниският процент ваксинирани хора продължава да е „сухият материал, който гори”. Дори ниският процент неваксинирани води до натоварване на здравната система. За разлика от стария вариант, при който смятахме, че 70% ще доведе до групов имунитет, в момента с делта варианта, това се доближава до 95%. Реално ни трябва пълно покритие в ваксина. Някои държави като Италия, както и Франция въведоха висока степен на задължителност на ваксинирането.

Защо българите не искат да се ваксинират?

Няколко са факторите. Едната от тях, която е проблем в цяла Източна Европа, е недоверието към институциите и властта, което се е подронвало години наред. Вторият аспект е, който е специфичен за България, е предизборната обстановка. Никой не искаше да предприеме мерки, които традиционно скептичният българин би приел като негативни. На последно място се оказва, че много сили извън Европейския съюз, които действат особено на територията на България и Румъния, използват хибридни методи за всяване на дезинформация по отношение на ковид вълната. Доказва го изследване на Центъра за изследване на демокрацията. Залети сме от фалшиви новини. В Европа медиите си влезнаха във функциите и имаше разяснителни кампании от доказани специалисти. Когато там се представяха спекулативни теории и лъже, това много бързо се засича, например там са застъпени здравни журналисти.