Сподели
Мангъров
Доц. Атанас Мангъров
Доц. д-р. Атанас Мангъров е началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф.Ив.Киров” ЕАД – София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Доц. Мангъров завършва ВМИ „И.П.Павлов” – Пловдив през 1982 г. Специалист по инфекциозни болести от 1988 г. и специалист по детски болести от 1993 г. Научните му интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тема защитава дисертация през 1991 г.

 

Доц. Мангъров, миналата седмица бяхте назначен за шеф на COVID-клиниката в Инфекциозна болница. Каква е ситуацията при Вас? Има ли много болни?

Клиниката е почти пълна, непрекъснато се приемат или изписват. Има хора, които са по-леки, има и по-тежки случаи. При нас няма реанимация и няма интубирани. Нашата цел е да не се стига до интуабация.

Споменахте преди, че очаквате пикът на заболяването да премине след Нова година. Виждаме, че през последните седмици случаите непрекъснато се увеличават. Оптимист ли сте, че след Нова година това ще премине?

За да се правят такива разсъждения трябва да има данни, по които да се разсъждава. До момента в страната не е правено сероепидемиологично проучване по-мащабно, което да покаже какъв процент от населението се е срещало с вируса. Това, което се представя всяка сутрин, са данните от направените PCR тестове. Колко се правени на хора за пръв път, колко са на хора, които вече са лежащи в клиника, това продължава да не се посочва.

Ако се изхожда от данните, с които разполагаме, няколко дни около 40% и нагоре от направените тестове са положителни. С всички условности това може да ни накара да смятаме, че приблизително такъв процент от населението към дадения момент е заразено. Защото тези тестове се правят в около 60 лаборатории, които са сравнително равномерно разпръснати в цялата страна. Правят се по 10-12 000 теста на ден, което е една достатъчно представителна извадка, която е разпределена сравнително равномерно в цялата страна, и би трябвало тези данни да са надеждни, но все пак не е това, което трябва да се направи.

Въпреки това, ако ние мислим, че около 1/3 от хората в даден момент са положителни и един цикъл на заразяване, разболяване, оздравяване и заразяване на нови хора е някъде около месец, би трябвало в рамките на няколко месеца този вирус да премине през основната част от населението.

Прави впечатление, че хората са изпаднали в сериозна паника. Сякаш не беше същото положението през март, когато пък никой не познаваше вируса. Сега се виждат огромни опашки пред аптеките, лабораториите и фургоните, които са поставени пред столичните ДКЦ-та. На какво се дължи тази паника, според Вас?

В момента ние жънем плодовете на насаждания месеци наред страх. Всеки ден се съобщаваше колко заразени, колко починали, колко разболели и цялото това нещо с едни гробовни физиономии, как ще измрем, как ще се случи най-лошото нещо на света. Не знам защо се правеше това нещо, но в момента ние берем плодовете на този насаждан страх. Това не е добре, защото когато човек се среща с такъв проблем, с какъвто и да е медицински проблем, най-важното е да се запази спокойствие. Това е първото, което съветвам всеки болен, който се обърне към мен за помощ. Берем плодовете на този страх, насаждан месеци наред.

Според Вас има ли хаос в здравната система? Опитът показа, че личните лекари отказват да преглеждат пациенти със симптоми на коронавирус. „Преглеждат” по телефона, изписват лечение по телефона, но аптеките отказват да продават лекарства без рецепта. Не се издават направления за PCR тестове. Контактните лица не знаят какво да правят. Има ли хаос в системата и какво трябва да направи един човек, ако е бил контактен или положителен за COVID-19?

Причината за хаоса е, че в момента, ако някой се окаже положителен, съгласно всички тези инструкции, които са дадени, той трябва да се изолира – да се постави под карантина. Ако на него му се появят симптоми и той започне да се страхува от развитието на нещата, единственият начин да получи медицинска грижа сега е да се обади на 112 и да бъде хоспитализиран в болница. Неговият личен лекар, към който той вероятно се е обръщал в по-добри времена, ще откаже да го преглежда, защото е положителен. Ако личният лекар дойде да го прегледа, той (лекарят-бел.ред) ще се окаже контактен и съгласно правилата, трябва и той да се карантинира. Това е един абсурд. Това е хубав начин системата да се блокира, което се случва.

Второто нещо е, че нашата здравна система стои на два стълба – болничната и доболничната помощ. За съжаление, единият от тези два стълба – доболничната помощ – в момента не функционира, или функционира много лошо. Функциите на личните лекари в някаква степен се поемат от Бърза помощ, но това, което може да направи Бърза помощ е да натовари болният на линейката и да тръгне да му търси болница, в която да бъде хоспитализиран.

Не бива да се забравя, че при COVID-19 в 80% от случаите симптомите липсват и при около 20% случаите симптомите са на грипоподобно заболяване, с които човек спокойно може да си стои вкъщи, даже да има по-силно изразени симптоми. От тези 20% симптоматични случаи много малко са хората, които действително се нуждаят от болнично лечение и това са най-вече хората, които имат нужда от кислород. И когато човек стои сам вкъщи, затворен и с положителен тест, и му е лошо, той трябва сам да прецени за болница ли е или не, и няма медицинско лице, което да му помогне, се стига до паника, до отчаяни действия. Хората се плашат и трябва да има някой, който да ги преглежда и насочва. И този някой в нашата здравна система е личният лекар.

В страната има повече от 4 000 лични лекари. Ако те се включат в тази работа, ако всеки от тях се грижи, например, за пет болни вкъщи, това са повече от 20 000 „легла”. Това са хора, които са леко болни, не се нуждаят от кислород, но спокойно могат да бъдат гледани вкъщи, при положение, че има кой да ги наблюдава. Това е все едно да разкрием 20 – 30 000 допълнителни болнични легла. И в такъв случай няма да има нужда да се затварят няколко етажа от спешната болница „Пирогов”, защото нали се сещате, че едва ли са се свършили спешно болните и не всички спешно болни са с COVID-19. Тоест, това е един огромен резерв, който трябва да се използва. Това не е моята война, както каза един от председатели на Съюза на Джипи. Това е бедствие, нещо, което засяга цялото общество и не е етично те да се крият от това.

В „Пирогов” се отварят 400 COVID-легла, защото се затварят 400 спешни легла в съответните клиники. А в същото време, ако личните лекари, които са над 4000, поемат грижите са пациентите си, каквато им е работата – вярно е, че могат да се заразят, но има начини, по които да се предпазват. Още повече трябва да се спрат с тези безумни разпоредби, че всеки, който се докосне до някой с COVID-19, трябва да се карантинира – като детската игра „гоненица” – като те докоснат-изгаряш.

Да, но получаваме сигнали, че това не се случва. Според Вас, обзела ли е паниката и личните лекари, или те нямат механизмите, по които да се справят?

Мисля, че в резултат на този страх, който се насаждаше, се уплашиха и медицинските, и немедицинските лица. Личните лекари са един от стълбовете, на който се крепи нашата здравна система. И когато този стълб не работи, системата губи равновесие и това на практика се случва. Ние много трудно ще се справим, ако нещата продължават да бъдат по този начин.

Освен това, всички тези безумни разпоредби, според които, ако лекар прегледа положителен пациент, трябва да се самоизолира, докато си направи тест и му излезе резултатът, това е безумно. Това не е особено опасна инфекция, както се смяташе в началото, когато се издаваха тези разпоредби. За съжаление, много от тези, които ги издадоха тогава, продължават да стоят на същото мнение и продължават да твърдят, че едва ли не, ако някой не се изолира, светът ще свърши.

Не бива да се забравя, че когато някой има симптоми, отиде да си направи тест и се окаже положителен, а след това се карантинира, този някой е заразявал поне 3-4 дни преди да му се появят клиничните симптоми. Когато е отишъл да си направи теста, той е чакал най-малко 1 ден, докато получи резултата. И всъщност се събират едни 5-7 дни, в които човекът е заразен, той живее сред обществото и през това време е бил заразен – волно или неволно. И когато се установи, че тестът му е положителен, ние го карантинираме. Няма никакъв смисъл, това е безумно.

Здравните власти насочват хората да си правят бързи тестове във фургоните пред ДКЦ-та. Но в началото на пандемията от НОЩ казаха, че бързите тестове не са надеждни. С нас се свързват хора, които не знаят какво да правят – бърз тест или PCR. Какво да правят?

В началото на пандемията ставаше дума за бързи антителни тестове. Сега става дума за бързи антигенни тестове. С едните се установява доколко човек има антитела, доколко се е срещал с вируса. С антигенните се установява доколко човек отделя вирус в околната среда. Аз ще повторя това, което винаги съм казвал, че ние трябва да се върнем към основите на медицинската практика. Тоест, трябва да се лекуват хората, които са болни. Тези, които нямат симптоми, няма нужда нито да се тестват, нито да се изолират. Просто това е в основите на медицинската практика и това да се карат хората да се занимават с медицинска самодейност – отива при личния лекар; лекарят му дава бърз антигенен тест; пациентът си го прави вкъщи; обажда се на лекаря да му каже резултата – това са глупости. Това е антимедицина.

Всъщност, ние рано или късно ще се върнем към основите на медицинската практика, защото рано или късно ще се установи, че по начина, по който се действа сега, не може да се работи.

Как се лекува коронавирус? Чуваме всеки ден, че има излекувани пациенти. Но от МЗ казаха, че COVID-19 не се лекува с антибиотици. С какво тогава?

Това е една остра вирусна инфекция, за която трябва да се каже, че дефинитивно лечение няма. Все още не е измислено средство, което да се даде на някой, който е с коронавирус и на него да му мине незабавно от това, че е пил нещо. Това, което е особено на COVID и това, което го отличава от другите типични за сезона инфекции е, продължителността: при парагрипните, аденовирусните, ентеровирусните и др. вирусни инфекции продължителността е около 7-10 дни. Острата фаза е около 4-5 дни, някой друг по-малко, друг път – повече. Цялата история приключва за една седмица-десетина дни.

При симптоматичните форми на COVID острата фаза, при която има температура, отпадналост, болки в мускулите, главоболие, кашлица, повръщане, гадене, диария, тази фаза е между 13-15 дни. При COVID острата фаза е три пъти по-продължителна с това, което сме свикнали. През тази фаза лечението трябва да се състои в това: болният да бъде оставен на максимално щадящ режим, за да си мобилизира защитите и да се опита да се справи с това, което го е нападнало; да получава достатъчно течности, за да не се дехидратира (много от тези, които идват в болницата, често идват силно обезводнени); да се храни адекватно с по-леки храни. Единственото, което може да се даде като профилактика на вътресъдовото съсирване, което се счита, че е част от патогенезата на COVID, да получава по една таблетка Аспирин – един път на ден по 100 милиграма. И да му се обясни, че не е нужно на всяка цена да си сваля високата температура, защото тя е физиологична защитна реакция, с която човек се бори с инфекцията – от една страна се активират защитите, от друга – създава неблагоприятни условия на това, което го е нападнало. Така че, ако човек си сваля високата температура, не си помага, а си пречи. Тоест, не бива да се злоупотребява с Парацетамол и другите подобни. Те трябва да се вземат в краен случай, за да намалят симптомите, обикновено преди лягане, за да може човек да се наспи. Сънят също е част от лечението.

Обикновено това, което се наблюдава в действията в настоящия момент е, че когато някой вдигне температура и си направи тест, който излезе положителен, човекът получава веднага един антибиотик – най-често Азитромицин. Човек го пие няколко дни, но температура не спада. Често му се дава втори или дори трети антибиотик. Някъде към десетия ден, когато вече човек е изпил няколко антибиотика, но продължава да има температура, той започва да се притеснява. Той буквално лудва и казва „сигурно слиза към гърдите”, и отива да си прави снимка – било с рентген или скенер (само ще обърна внимание, че досега скенерът не е използван за диангоза на бронхопневмония) излизат рентгенологични феномени и казват, че има пневмония. Това обаче не е бактериална, а вирусна пневмония – разликата между тях е като между компот и компютър. Вирусната пневмония, каквато е при коронавируса, не се влияе от антибиотичното лечение. Може по изключение да се даде един антибиотик, за да се копира евентуалната вторична бактериална инфекция. Обикновено тази вторична бактериална инфекция се наслагва след втората седмица, а не в разгара на коронавируса.

След като на човек му направят снимка и се видят тези засенчвания, които са белег за вирусна пневмония, вече нищо не може да го задържи вкъщи и той влиза в болница. Въпреки че, много от тези, въпреки масивната рентгенологична находка, са в добро състояние. Тоест, тук въпросът дали един човек трябва да влезе, или не трябва да влезе в болница, трябва да се реши от неговото общо състояние. И това трябва да го направи лекар. Най-добре е това да бъде неговият личен лекар. И липсата на тази взаимовръзка е това, което кара хората масово да се плашат и да хукват към болниците.

Дебело трябва да се подчертае, че при коронавирусът дефинитивно лечение няма. Нито с Ремдесивир, нито както се казваше в началото – с Хидроксихолорикин, плазмата също не е панацея. Тези болни се нуждаят не толкова от даване на лекарства (това, което се прави в момента не е лечение, а даване на лекарства), а от грижи. И всъщност, най-добре е тези грижи да бъдат осъществявани в домашни условия. И само, когато нещата тръгнат много на зле, човек има нужда от кислород, от интервенозни вливания, тогава би трябвало да се помисли за хоспитализация.

Вие одобрявате ли мерките на правителството в този им вид?

Най-доброто от мерките на правителството е, че не затвори страната за втори път. Иначе тези мерки, за които щабът продължава да настоява – това стриктно карантиниране, това да се затварят училища, тези мерки в други страни се прилагаха много по-отдавна и много по-строго, и въпреки това тези страни имат доста повече случаи на заболели и починали.

В нашата страна се прилагаха едни от най-леките мерки и това може да се изтъкне като заслуга на правителството, но то е в противовес на вижданията на щаба.

В интервю преди няколко дни споменахте, че когато сте започвали своята кариера през 1982г., в Инфекциозна болница е имало 427 легла, а днес са едва 120. Защо се е получило така?

Това се дължи на крайно неадекватната политика по отношение на Инфекциозна болница, която беше оставена да се саморазруши. През последните 10 години ѝ беше направен основен ремонт, в резултат на това броят на леглата намаляха от близо 430 на 120. Инфекциозната болница е строена от умни хора, които са живели в други времена, когато са срещали лице в лице с много по-тежки заболявания от това, с което ние в момента се срещаме. Тя е била проектирана много разумно. За съжаление това нещо ние не успяхме да го опазим и в момента имаме една хубава сграда, която е твърде нефункционална.

Ако тя беше запазена с цялата необходима поддръжка в това състояние, в което е била създадена, в нея щеше да има и детски, и интензивен сектор, нямаше да има нужда болни с инфекциозни заболявания да се хоспитализират в хирургични или всякакви други клиники, които не са предвидени за лечение на всякакви други болни.

Коментари