Начало Коментар ДОЙЧЕ ВЕЛЕ: След Хага: когато се успокоят югославските страсти

ДОЙЧЕ ВЕЛЕ: След Хага: когато се успокоят югославските страсти

322
Сподели
Хага

Едва ли можеше да бъде по-зрелищно: единият от осъдените поглъща отрова в съдебната зала и умира малко след това. Този акт обаче няма да засенчи огромното значение на Хагския трибунал за престъпленията в бивша Югославия, пише Зоран Арбутина за „Дойче веле”.

Що за финал на дейността на Международния трибунал на ООН за престъпленията в бивша Югославия! След като бившият генерал на босненските хървати Слободан Праляк разбра, че присъдата му от 20 години затвор е потвърдена, той се изправи в съдебната зала и заяви:

„Слободан Праляк не е военнопрестъпник и не признава тази присъда!“.

Непосредствено след това той извади малко шишенце, изпи съдържанието му и заяви, че е погълнал отрова. Малко по-късно Праляк почина в болницата.

Това самоубийство беше перфектно инсценирано. Праляк, който има три университетски дипломи и е работил като театрален и телевизионен режисьор, изпи отровата пред камерите с пълното съзнание, че много хора в Хърватия, както и в Босна и Херцеговина следят на живо произнасянето на присъдата. И постигна целта си. Хърватските медии се надпреварваха да обявяват траур за „един хърватски герой“. Хърватската президентка, както и външната министърка прекратиха своите визити в чужбина, за да се върнат колкото се може по-бързо у дома. А хърватският премиер заяви:

„Този акт е свидетелство за дълбоката морална несправедливост по отношение на хърватите в Босна и Херцеговина“.

Всичко това вече сме го чували

Разбира се, хърватите са гневни на трибунала. Те говорят за неспособен орган, за несправедливост и заговор срещу хърватите и Хърватия като цяло. Според Драган Човик, босненски хърватин и член на висшия държавен орган на страната – Президиума, „съдиите са марионетки на онези, които са ги изпратили там“. Бошнякът Бакир Изетбегович пък, който също е член на Президиума и син на някогашния босненски президент Алия Изетбегович, отправи похвални слова към трибунала.

И все пак: независимо от демонстративното и трагично в личен план отравяне, ясно се вижда, че тук става дума за едно отдавно познато и често срещано явление: Съдиите на Хагския трибунал произнасят присъдата. Едната страна се чувства като победител, а другата излива възмущението си. И няма никакво значение дали става дума за хървати, сърби или бошняци. Сърбите не престават да подчертават, че техните обвиняеми са осъдени на общо 1 200 години затвор, към които се прибавят и четири доживотни присъди. Ето, че и Хърватия вече има свой мъченик, който беше готов да умре за убежденията и за народа си.

Жалко, че дейността на Хагския трибунал приключва с толкова голяма медийна възбуда. Но това все пак не е толкова необичайно. Още от самото начало много от страните на бивша Югославия не одобряваха работата на трибунала и го атакуваха. Съдиите биваха представяни като корумпирани личности и обвинявани във враждебност. Съдебната зала добре помни странните изяви на основателя на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, както и агресивните изблици на бившия президент Слободан Милошевич. Те често са напускали залата, обиждайки съдиите.

Светлина в края на тунела?

Въпреки всичко това равносметката от дейността на Международния трибунал за престъпленията в бивша Югослания е положителна. За почти 25 години бяха осъдени 161 души, бяха разпитани над 4 600 свидетели и събрани над 2,5 милиона документи.

Пред съда трябваше да отговарят безброй високопоставени лица, но и „дребни риби“, които никога не са вярвали, че могат да бъдат изправени пред съда. Трибуналът установи престъпления, в които никой разумен човек не може да се съмнява. Безброй жертви получиха възможността да се изправят срещу своите палачи, без да се страхуват да ги гледат в очите.

Трибуналът на ООН за престъпленията в бивша Югославия има огромно значение и за по-нататъшното развитие на международното право. За първи път Съветът за сигурност на ООН реши да наложи принципите на Хартата на ООН с юридически средства, а не с оръжие. Затова и германският съдия Волфганг Шомбург говори за „колосален напредък по пътя към повече справедливост“.

Всичко това води и до нещо друго: пред народите от бивша Югославия се открива възможността за преосмисляне на миналото и насърчаване на помирението. Макар че досега този потенциал не беше използван – защото (най-вече) политическите елити са са вкопчили в поддържането на изгодната за тях картина на врага.

Със своето ефектно и добре режисирано отравяне и Слободан Праляк даде своя принос в това отношение. И това не беше случайно. Но след като премине възбудата, вероятно насърчаването на мирното съвместно съществуване и развитието на перспектива за бъдещето ще бъдат възможни. Това ще е от полза за всички.

Коментари