Начало Коментар Добромир Банев: Без любов не се живее, от любов не се умира…

Добромир Банев: Без любов не се живее, от любов не се умира…

Добромир Банев в Световния ден на сърцето за страха от чувствата, които ни карат да се усещаме живи

511
Сподели

Добромир Банев е писател. Първата му книга „Еднакво различни“ излиза през 2011г. Следват две книги, издадени в съавторство с поетесата Маргарита Петкова – „Абсурдни времена – 1 и 2“.

 „Абсурдни времена“ е най-продаваната книга с поезия в България. В началото на 2016 година излиза книгата „Зад огледалото“, включваща 33 негови стихотворения и 33 от Маргарита Петкова, а на 13 февруари 2017-а се състои премиерата на „Аз съм в другото такси“ – сборник с къса проза, включващ и фотографии на Ивелина Чолакова. Банев е автор на много текстове за популярната музика.

 

Безсърдечен сякаш стана светът, (не)любовта ни връхлита като бедствие с библейски размери. Кой Моисей ни прокле, та се превърнахме в чужденци за собствените си чувства? Животът напредва по пътя към забравата, докато ние упражняваме вдишване и издишване. Все едно не остана обич, която да споделим. Съществуваме с убеждението, че от нас нищо не зависи. Отегчението убива предварително. Скуката не прощава.

Световният ден на сърцето не е само здравен празник. Разбира се, добрата физическа кондиция е много важна, но ако нямаме душа да ценим красотата, за какво ни е този пусти живот?

Без любов не се живее, от любов не се умира…

С годините времето тече все по-бързо. Технологиите го тласкат стремглаво напред и всяка свободна секунда е от огромно значение. Ако не намерим начин да останем състрадателни към чуждата мъка, ние се превръщаме в злодеи. Ако спестим добра дума, просто ставаме лоши хора. Вярвам, че това е така. Може да няма ненаказано добро, но със сигурност рано или късно всички сме отговорни за постъпките си със зла умисъл.

Сърцето не пита кога и кого да обича. То не контролира нито любовта, нито физическите закони, на които до един сме подвластни. Докато страховете определят действията или бездействията ни, нашият вътрешен глас остава нечут. Заболи слушалки в ушите си, оставаме глухи за повика на най-естествения зов, който природата ни е отредила – да следваме сърцата си, винаги да им имаме доверие.

Никоя музика на света не може да замени ритъма на човешкото сърце. Стига да си припомним, че сме хора. То е пътят към смелостта, защото познава риска с убеждението на стар хазартен играч. Който не рискува, не печели. С особена сила важи за любовта, която толкова много искаме да ни се случи…

Аз не съм от тези, които ходят по улицата със слушалки в ушите, но също съм подвластен на определени навици. Днес ще затворя лаптопа, ще загася телевизора и ще ползвам единствено бутоните на зелената и червената слушалка от телефона. Именно днес може да ми се обади някой, чийто глас не искам да пропусна. Защото е наложително да превъзпитам навиците си и да дам воля на чувтвата. В рутината на живота никога не трябва да бъде късно да делим мигове с любимите си хора. Това ми подсказва сърцето. Ще го послушам.

 

Коментари